Решение № 5269 от 01.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5269 гр. Пловдив, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330120048 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 82 от ЗЗД.

Ищецът В. Х. К., ЕГН: **********, от *****************************, чрез пълномощник адв. П. И., е предявил против „Пимк Билд“ ЕООД, ЕИК: 204491869, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36, представлявано от ********** А.И.Й., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договорно задължение на ответника да предаде на ищеца владението на недвижим имот, във връзка с който между страните е подписан Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 08.11.2022 г., № *****, том *, рег. № *****, нот. дело № **/*** г. на Нотариус ****** *****, рег. № *****, изразяващи се в използване от ответника на собствения на ищеца недвижим имот след въвеждане на сградата в експлоатация за периода 28.05.2024 г.19.11.2024 г. без негово знание и разрешение, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на завеждане на делото- 21.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот от 08.11.2022 г. ищецът е собственик на следния самостоятелен обект: недвижим имот, нахоящ се в блок * от обект, типова сграда * и *, сграда *, и част от подземен паркинг от комплексно жилищно застрояване-етап 2 на строителството със степен на завършеност на сградата 100% груб строеж, съгласно Удостоверение изх. № 22Ф5060/15.08.2022 г. на гл.арх. на Община Пловдив, която сграда е построена, съгласно одобрен архитектурен проект от дата 30.04.2020 г. и Разрешение за строеж № 182 от 20.08.2020 г., 1 влязло в законна сила на 11.09.2020 г. издадено от гл.арх. на Община Пловдив, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **********, находящ се в **********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 12.07.2022 г. с адрес на поземления имот: ***************************** с площ от 11231 кв.м. трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно предназначение: за друг вид застрояване, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор **********, с адрес на имота: *****************************, който самостоятелен обект се намира на 2 етаж в сграда с идентификатор **********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нива на обекта 1, с площ от 82.01 кв.м, заедно с прилежащите към обекта 4.899% идеални части от общите части на секция Б на сградата и от правото на строеж върху мястото, съответстващи на 13,37 кв.м. и с обща квадратура на обекта 95,38 кв.м, ведно с прилежащите към обекта 0,340% идеални части от поземления имот с идентификатор **********. B който е построена сградата. С предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с брой нива на обекта: 1/едно/, състоящ се от: антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, две спални, склад, баня с тоалетна, тоалетна и тераса. Твърди, че дружеството не изпълнило задължението си по сключения между страните Предварителен договор от 10.09.2020 г. за покупко-продажба и строителство на горепосочения недвижим имот, да изгради, завърши и прехвърли собствеността на имота в срок до 31.12.2022 г. Понеже по професия е „****** *****“ и не е постоянно в **********, помолил служителите на дружеството да го известят когато сградата е въведена в експлоатация, за да си вземе копие от удостоверението. В продължение на месеци питал за Акт 16, тъй като изпълнението на сградата много закъсняло и изминали почти две години след обявения срок по договора. Ето защо завел гражданско дело за заплащане на неустойка по предварителния договор. Въпреки всичко до началото на м. ноември 2024 г. никой не се свързал с него. Съвсем случайно, в официалната интернет страница на фирмата, в която са обявени продажбите на апартаменти видял, че сградата вече е с Акт 16. Тъй като на 11.11.2024 г. бил в **********, лично отишъл до седалището на дружеството за да разбере има или няма тази сграда Акт 16, след разговор с служител с ужас разбрал, че сградата е получила Разрешение за ползване преди 5 месеца, тоест по документи от 28.05.2024 г. След като си взел документа, решил да посети жилището си и с ужас видял, че не само склада не е изграден, но и самия апартамент се намира в окаяно положение, при условие, че стените били шпакловани и самия изпълнител е закъснял почти 2 г. с въвеждане на сградата в експлоатация, апартаментът му бил склад за строителни материали и машини и едновременно с това и помещение за почивка и ежедневни нужди на строителните работници. Поставената входна врата, била нефункционираща, изкривена, одрана от непрекъснатото пренасяне на строителни материали и машини, а стените мръсни и на места с липсваща мазилка. Щетите, действително били отстранени и апартамента почистен, но въпреки това фирмата е използвала жилището му без негово позволение и знание в продължение на 5 месеца. От това той търпял имуществени вреди, изразяващи се в 2 невъзможността да ползва имота си, поради което търси обезщетение за пропуснати ползи, измерими със средно пазарен наем за период от 5 месеца, по 600 лева месечно за периода от 28.05.2024 г. до 19.11.2024 г. С оглед горното, моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска.

Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Излага подробни съображения за недопустимост на предявения иск. Твърди, че между страните е водено вече съдебно производство с предмет присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, по което е постановено първоинстанционно решение, стабилизирано в едната му част и обжалвано от ответното дружество – в другата. Сочи, че с постановено решение по гр. д. № 3715/2023 г. по описа на ПРС, ХХІІІ гр. с., дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 3730,94 лв. – главница, представляваща неустойка за забавено изпълнение на строителни и довършителни работи по сключения между страните Предварителен договор за покупко - продажба и строителство на недвижим имот № *****/10.09.2020г. за изграждане и въвеждане на сградата в експлоатация, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 13.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като в тази част решението е обжалвано и е образувано в.гр.д. № 609/2025 г. на ПОС, IX състав. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявения от В. Х.

К. против „ПИМК Билд“ иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1000 лева - главница, представляваща обезщетение за нанесени вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължението за изграждане и въвеждане в експлоатация на сградата по сключения между страните Предварителен договор за покупко - продажба и строителство на недвижим имот № *****/10.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 13.03.2023 г. до окончателното й изплащане. В тази част решението на Районен съд Пловдив не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да отхвърли иска съдът е приел, че не е доказано по делото от страна на ищеца да са настъпили вреди под формата на пропуснати ползи. За пълнота съдът отбелязал и че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си за претърпяната загуба като конкретно проявление на вредата и причинната връзка с твърдяното неизпълнение, поради което и същите не намират подкрепа в представените в производството доказателства. Твърди, че с настоящата искова молба, се цели разрешаването на спор, вече разрешен в предходно съдебно производство, по което е постановено решение, влязло в сила в съответната част. Поради което и следва да се приеме, че спорът за това дължимо ли е на В. К. обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение от страна на “ПИМК Билд” ЕООД за предаване на владението на недвижимия имот, предмет на Предварителен договор за покупко- продажба и строителство на гореописания недвижим имот от 10.09.2020 г. и Нотариален за покупкопродажба на недвижим имот № *****, том *, рег. № *****6, нот. дело № **/*** г./08.11.2022 г. - и двата документа представени още в рамките на производството по гр. д. № 3715/2023 г. на ПРС, е разрешен със сила на пресъдено нещо. Ето защо и моли настоящото производство 3 да бъде прекратено, поради наличието на сила на пресъдено нещо и невъзможност за пререшаване на вече разрешения от съда спор. Ако все пак съдът счете предявения иск за допустим, то счита същия за неоснователен както по основание, така и по размер. Оспорва изцяло твърдението на ищеца, че същият е въведен във владение на обекта пет месеца след издаване на разрешение за ползване на сградата, в която се намира апартаментът, поради причини, които могат да бъдат вменени във вина на дружеството. Сам в исковата молба ищецът е посочил, че е ****** *****, поради което и често отсъства от страната. В изпълнение на поетите задължения в момента на снабдяване на сградата с разрешение за ползване, ищецът е уведомен по телефона за въвеждането на сградата в експлоатация.

Единствено поради забавяне от страна на В. К. владението не му е предадено по-рано. През периода от въвеждане на сградата в експлоатация до въвеждането на ищеца във владение на имота същият не е използван от страна на дружеството за “склад” или за каквито и да било други нужди. На следващо място, оспорва твърдението на ищеца, че дружеството не е изпълнило задължението си да изгради прилежащия склад в апартамента, който е описан в нотариалния акт. Твърди, че в спалнята на апартамента е предвидена и изградена стая, обозначена с номер 305 на проекта. Именно това представлява изграденият “склад” - килер.

Оспорва също така твърдението на ищеца, че е изправна страна в договорните си отношения с “ПИМК Билд” ЕООД. В чл. 2 от сключения Договор № ********** г., с който “ПИМК Билд” ЕООД се е задължило да изгради, завърши и прехвърли на купувача-възложител собствеността върху недвижимия имот, е уговорен начинът на плащане на цената.

Последната е разделена на вноски, всяка от които извън първоначалната, е изискуема в 7дневен срок след настъпване на определени събития и последвани от уведомяване от страна на дружеството. „ПИМК Билд“ ЕООД е уведомявало в срок ищеца чрез телефонни разговори, както е предвидено в чл. 2.8. от сключения договор. В чл. 2.10. от договора е уговорен и начинът на заплащане на дължимите суми, а именно по банков път с изрично предвиден начин на оформяне на платежните нареждания. В настоящия случай, ищецът е неизправна страна, тъй като не е спазил посочените договорки. В. К. е изпаднал в забава по отношение на три от плащанията - по отношение на плащането на капарото, което е следвало да бъде заплатено в деня на сключване на предварителния договор, а именно 10.09.2020 г., а видно от платежно нареждане, същото е извършено на 11.09.2020 г. Второто плащане, по което В. К. е изпаднал в забава е плащането на вноската, дължима при достигане на строежа на кота +-0, 00 в 7-дневен срок от уведомяването, като видно от констативния акт за извършена проверка на ниво от 27.10.2020 г., въпросната кота е достигната на тази дата, за което ищецът е уведомен на същия ден, а плащане е извършено чак на 29.12.20 г. Третото плащане, по отношение на което ищецът е изпаднал в забава, е плащането на четвъртата вноска, дължима след приемане на грубия строеж и подписване на акт образец 14 в срок до 7 дни от уведомяването. Видно от подписания Акт образец 14, същият е изготвен и подписан на 04.08.2021 г., ищецът е редовно уведомен с телефонно обаждане на същия ден, но плащане на дължимата вноска не е постъпило до септември месец същата година. Отделно от горното, следва да се вземе предвид, че обезщетението за пропуснати ползи следва да се претендира, когато реализирането на ползите е реално и 4 сигурно. (Решение № 156 от 29.11.2010 г. по т.д. № 142/2010 г. на ВКС). В настоящия случай ищецът не е установил наличието на реални и сигурни пропуснати ползи, поради което и претендирането им е неоснователно. С оглед изложеното моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, а ако бъде счетено за допустимо, то предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски. В с.з. пълномощникът на страната поддържа отговора. Също представя писмена защита.