Решение № 2340 от 30.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2340 гр. Пловдив, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20215330112475 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от С. Т. Ш. срещу Я. К. Х., с която е предявен иск за присъждане на сумата в размер на 4492.48 евро, представляваща половината от заплатената от ищцата сума в общ размер на 8984.96 евро за погасителни вноски за главница и лихви за периода 01.12.2018 г. до 01.07.2021 г. по Договор за служителски кредит №***, сключен с „Прокредит банк /България/“ ЕАД, обезпечен с договорна ипотека, съгласно с *** *** ***, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата, като кредитополучател и „Прокредит банк /България/“ ЕАД е сключен Договор за служителски кредит № ***, сключен с „Прокредит банк /България/“ ЕАД, обезпечен с договорна ипотека, съгласно с *** *** ***, по който ответникът се е задължил солидарно с ищцата. Към момента на сключване на договора страните са били в брак. След прекратяване на брака им единствено ищцата погасявала задълженията по кредита, като заплатила сума в общ размер от 8984.96 евро.

Счита, че като солидарен длъжник ответникът й дължи половината от тази сума. С оглед изложеното е предявен иска.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава иска по основание и размер.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.127, ал.2 ЗЗД.

В тежест на ищeца е да установи, че между ищцата, като кредитополучател и „Прокредит банк /България/“ ЕАД е сключен Договор за служителски кредит № ***, 1 сключен с „Прокредит банк /България/“ ЕАД, по който ответникът се е задължил солидарно с ищцата, както и че към момента на сключване на договора страните са били в брак, който е прекратен, като след прекратяване на брака им единствено ищцата погасявала задълженията по кредита, като заплатила сума в общ размер от 8984.96 евро, половината от която се дължи от ответника. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното следва да докаже, че е платил претендираната сума.

Ответникът с отговора на исковата молба и в първото открито съдебно заседание, проведено на 18.11.2021 г. признава иска.

Безспорно между страните, че между ищцата, като кредитополучател и „Прокредит банк /България/“ ЕАД е сключен Договор за служителски кредит № ***, сключен с „Прокредит банк /България/“ ЕАД, по който ответникът се е задължил солидарно с ищцата, както и че към момента на сключване на договора страните са били в брак, който е прекратен, като след прекратяване на брака им единствено ищцата погасявала задълженията по кредита, като заплатила сума в общ размер от 8984.96 евро, половината от която се дължи от ответника.

Признанието на ответника се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства, а именно сключен договор за служителски кредит № ***, ответникът признава, че отговаря по договора наред със ищцата, че договорът е сключен за нуждите на семейството на страните, при което те дължат сумата по кредита солидарно. Представено е и Решение на РС – Пловдив, видно от което брака между страните е прекратен. Представени са и справки за извършени плащания от ищцата, с което се доказва, че и извършвала плащания по кредита в посочения от нея размер, по – голям от припадащата й се част от задължението по кредита, дължимо по равно помежду солидарните длъжници, съобразно вътрешните им отношения, както и че плащанията са направили след прекратяване на брака.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и следва да се уважи.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право се пораждат за ищеца, доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Ищецът доказа следните разноски в исковото производство – 351.46 лева – платена държавна такса, които единствено претендира, съгласно представения списък по чл.80 ГПК, която ще се присъди на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Я. К. Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА С. Т. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 4492.48 евро, представляваща половината от заплатената от ищцата сума в общ размер на 8984.96 евро за погасителни вноски за главница и лихви за периода 01.12.2018 г. до 01.07.2021 г. по Договор за служителски кредит № ***, сключен с „Прокредит банк /България/“ ЕАД, обезпечен с договорна ипотека, съгласно с *** *** ***, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2021 г. до окончателното плащане , както и сумата в размер на 351.46 лева – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

2

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3