Определение № 12424 от 01.04.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12424 гр. София, 01.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20221110159016 по описа за 2022 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Направеното от първоначалния ответник възражение за липса на активна процесуална легитимация е изцяло неоснователно. Физическото лице, независимо дали се индивидуализира с фирмата, с която е вписан в търговския регистър, или с името, с което е вписан в регистъра на населението, е един и същ правен субект. Едноличният търговец е физическо лице, което извършва по занятие търговски сделки. Ето защо, посочвайки като двама отделни длъжници - кредитополучател физическото лице търговец, индивидуализиран с фирмено наименование и ЕИК, с които е вписан в търговския регистър, и същото физическо лице солидарен длъжник, индивидуализирано с трите му имена и ЕГН, по същество в сключения договор е посочен два пъти един и същ длъжник. Дали ищецът физическо лице и кредитополучател е потребител по смисъла на §13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите „потребител” е въпрос по същество на делото.

Подадената искова молба е конкретизирана в достатъчна степен и не следва да бъде оставяна без движение.

Следва да бъде приета за съвместно разглеждане в настоящото производство предявената от първоначалния ответник в срока за отговор насрещна искова претенция.

За процесуална икономия с настоящото определение на първоначалния ответник и ищец по насрещната искова претенция следва да бъде дадена възможност да уточни предявените насрещни искове, доколкото същите се разглеждат винаги при условията на кумулативност с претенциите на първоначалния ищец.

Следва да бъде прието за съвместно разглеждане в настоящото производство предявеното при условията на евентуалност от първоначалния ищец и ответник по насрещния иск в срока за отговор възражение за прихващане.

1

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

Не следва да се задължава ответника да представи исканите от ищеца справки.

Следва служебно от съда да се назначи изслушване на съдебносчетоводна експертиза и да се даде възможност на страните да поставят допълнителни въпроси към същата.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за са съвместно разглеждане в настоящото производство насрещни искови претенции на първоначалния ответник „Ф..“ АД за осъждане на първоначалния ищец и ответник по насрещните искове Т. Ц. К. да заплати на основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД сумата от 2 698,67 лв., представляваща главница по Договор за бизнес линия „Ф...

6%“ № 7020543/10.11.2021 г. , остатък от дължима и неплатена възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 1, т. 1, неустойка за забава на ден по чл. 7, ал. 1 и еднократна неустойка при забава за плащане на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни по чл. 7, ал. 2 от договора.

ПРИЕМА за са съвместно разглеждане в настоящото производство направено при условията на евентуалност от първоначалния ищец и ответник по насрещния иск Т. Ц. К. срещу първоначалния ответник и ищец по насрещния иск „Ф..“ АД ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане в размер на сумата 630,00 лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договора и сумата от 404,78 лева представляваща недължимо платена неустойка въз основа на нищожни договорни клаузи.

ДАВА възможност на първоначалния ответник и ищец по насрещния иск в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна изрично да заяви каква част от посочената сума 2698,67 лева представлява неплатена главница по договора за кредит, каква част представлява дължима и неплатена възнаградителна лихва и за какъв период с посочване на начална и крайна дата хронологично последователни и предхождащи датата на предявяване на насрещната искова молба, каква част неустойка за забава на ден по чл. 7, ал. 1 от договора с посочване на начална и крайна дата хронологично последователни и предхождащи датата на 2 предявяване на насрещната искова молба и каква част представлява еднократна неустойка при забава за плащане на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни по чл. 7, ал. 2 от договора като ПРЕДУПРЕЖДАВА първоначалния ответник и ищец по насрещния иск , че при неизпълнение на указанията в срок и в цялост, съдът ще приеме, че е предявен единствено иск за заплащане на главница по договора в размер на 1140,00 лева

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.

ДОПУСКА изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по което след запознаване с доказателствата по делото и извършване на необходимите справки даде отговор на следните въпроси: какъв е размерът на заплатената от ищеца сума по отпуснатия заем, на коя дата и в какъв размер са правени отделните плащания, по какъв начин са отнесени от кредитора и за покриване на какви вземания по договора, какъв е размерът на дължимата от кредитополучателя главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, неустойка за забава на ден (за какъв период са начислени последните) и еднократна неустойка при забава за плащане, включително да даде алтернативен вариант на заключението – какви биха били дължимите суми ако със заплатените от длъжника суми бяха погасени следните вземания: главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва БЕЗ вземанията по оспорените клаузи за неустойка за забава И втори алтернативен вариант на заключението – какви биха били дължимите суми ако със заплатените от длъжника суми бяха погасени следните вземания: главница БЕЗ вземанията по оспорените клаузи за възнаградителна лихва и неустойка за забава.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ, в размер на 400,00 лева, вносим от първоначалния ответник и ищец по насрещния иск в едноседмичен срок от съобщението по сметка на СРС.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В... КАТО УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на доказателства по внесения депозит И да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.

ДАВА възможност на страните в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба да поставят допълнителни въпроси към заключението, като в случай че първоначалния ищец и ответник по насрещния иск формулира такива – в същия срок да представи по делото доказателства за заплащане на допълнителен депозит за вещо лице в размер на 150,00 лева.

ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.05.2023 г. от 9:50 часа , за когато страните и вещото лице да бъдат своевременно и надлежно призовани.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца по насрещния иск – и препис от отговора на насрещния иск.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както 3 следва:

Предявени са от ищеца Т. Ц. К. искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника „Ф..“ АД, че сключеният между ищеца в качеството му на ЕТ „Т... – Т. К.“ и ответника Договор за бизнес линия „Ф... 6%“ № 7020543/10.11.2021 г. е нищожен поради неспазване императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т.7 – 12, т. 20 и чл. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК не е изготвен на разбираем език с предвиденото в закона съдържание И ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 7, ал. 6 от сключения между ищеца в качеството му на ЕТ „Т... – Т. К.“ и ответника Договор за бизнес линия „Ф... 6%“ 7020543/10.11.2021 г., съгласно която „при забава за плащане на погасителната вноска на договорния падеж, Кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0.3% от всичко дължимо по договора за кредит, в това число неплатена главница, неплатена лихва по чл. 3, ал. 1, т. 1 и неплатени неустойки за всеки ден забава до пълното плащане на забавената сума или съответно до настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по настоящия договор” поради неспазване императивните разпоредби на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП.

Приети за са съвместно разглеждане в настоящото производство насрещни искови претенции на първоначалния ответник „Ф..“ АД за осъждане на първоначалния ищец и ответник по насрещните искове Т. Ц. К. да заплати на основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД сумата от 2 698,67 лв., представляваща главница по Договор за бизнес линия „Ф...

6%“ № 7020543/10.11.2021 г. , остатък от дължима и неплатена възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 1, т. 1, неустойка за забава на ден по чл. 7, ал. 1 и еднократна неустойка при забава за плащане на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни по чл. 7, ал. 2 от договора.

В подадената искова молба ищецът Т. Ц. К. сочи, че е сключил в качеството си на ЕТ „Т... – Т. К.“ Договор за бизнес линия „Fintrad Оборот 6%” № 7020543/10.11.2021 г. с „Ф..“ АД, съгласно който му е предоставен паричен заем в размер на 1500 лева, при фиксиран двуседмичен лихвен процент по заема в размер на 6% от усвоената главница за всеки 14-дневен период от ползването на кредита, но не по-малко от 30 /тридесет/ лева. Сочи, е лихвата се начислява на всеки първи ден от всеки 14 дневен период върху усвоената, но непогасена главница към този ден, като срока на Договора е за една година, считано от датата на подписването му. Навежда твърдения, че в чл. 7, ал. 1 от Договора е уговорено, че „при забава за плащане на погасителната вноска на договорния падеж, Кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0.3% от всичко дължимо по договора за кредит, в това число неплатена главница, неплатена лихва по чл. 3, ал. 1, т. 1 и неплатени неустойки за всеки ден забава до пълното плащане на забавената сума или съответно до настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по настоящия договор.”, а съгласно чл. 7, ал. 6 от Договора „при забава за връщане на дължимите суми с повече от 2 /два/ дни от изтичане на срока на Договора по чл. 3, ал. 1, т. 3 на 3-тия ден Кредитополучателят дължи на Кредитодателя еднократна неустойка в размер на 30% върху всичко дължимо 4 по договора за кредит, в това число неплатена главница, неплатена лихва и начислени, но неплатени неустойки, представляващи разходи за събиране на вземането....” Счита, че сключеният между страните договор представлява договор за потребителски кредит и при сключването му не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора са посочени като абсолютни стойности само и единствено на фиксиран двуседмичен лихвен процент но заема в размер на 6% от усвоената главница за всеки 14-дневен период от ползването на кредита, но не по-малко от 30 /тридесет/ лева без да е посочен погасителен план с разбити задължения по главница, лихва, дата на плащане и без да е посочен ГПР по кредита. Навежда твърдения, че не са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са упоменати условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент, поради което договорът е недействителен. Счита, че с уговорената съгласно чл. 7, ал. 6 от Договора неустойката не се търси обезпечаване изпълнението на задължението, каквато е същността на неустойката, а същата представлява такса, представляваща по своята същност допълнително възнаграждение извън уговорения размер на възнаградителнага лихва, уговорена е в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, драстично нарушава принципа па справедливост и води до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума. Сочи, че неустойката е предвидена в размер на повече от 50% от отпуснатия размер на заема от 1500лв. и е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Оспорва да са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – клаузата да е уговорена по ясен и разбираем начин и да е предоставена на потребителя информация, какъв е размера на всички разходи, за които той следва да заплати. Счита, че поради невключването на възнаграждението за неустойка в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, а непосочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.