Решение № 2104 от 14.09.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6958/2025
- Вид
- Решение № 2104
- Подписан
- 14.09.2026
- В сила
- 08.10.2026
- Състав
- КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.142, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.262 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2104 гр. Бургас, 14.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120106958 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.150, вр. с чл.262 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ, предявени от В. В. П. от гр.Бургас против “Съни Травел клуб“ ЕООД, гр.София.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжност “помощник администратор” в хотел “Мелиа Съни Бийч“, к.к.Слънчев бряг, по срочен трудов договор № 541/25.07.2025г., за времето от 27.07. до 09.09.2025г. Твърди и че работодателят не му е заплатил дължимите възнаграждения за извънреден труд за целия период на трудовото правоотношение – в брутен размер от общо 1 093.94 лв., в това число: 50.40 лв. – за месец юли 2025г., 898.12 лв. – за месец август 2025г. и 145.42 лв. – за месец септември 2025г., а след удръжките на осигуровки и ДДФЛ – общо 848.88 лв., както и още 129.93 лв. /нетно – 116.94 лв./ – обезщетение за двата дни неизползван платен годишен отпуск. Иска от Съда да го осъди да стори това.
Претенди-ра и законната лихва върху главниците до окончателното им изплащане.
Ответникът оспорва исковете – твърди, че ищецът е работил при сумирано изчислява-не на работното време и не е полагал извънреден труд, както и че всички, дължими суми – за трудовото възнаграждение и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск са му би-ли изплатени. Иска от Съда да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дру- 1 жество – на длъжност “помощник администратор” в хотел “Мелиа Съни Бийч“, к.к.”Слънчев бряг”, по срочен трудов договор № 541/25.07.2025г., за времето от 27.07. до 09.09.2025г.
Уговорено е основно трудово възнаграждение в размер на 1 550 лв.
Според чл.7, ал.1 от договора, възложената работа се извършва на пълно работно време от осем часа, при сменен режим и при условията на сумирано изчисляване на работното време по реда на чл.142, ал.2 от КТ, като разпределението на работното време се извършва от работодателя в Правилника за вътрешния трудов ред – ал.2.
Тук следва да се посочи, че дори да не са били спазени от работодателя някои от процедурните изисквания във връзка с въведения в дружеството сменен режим на работа, съответно и сумираното изчисляване на работното време, това би представлявало административ-но нарушение на трудовото законодателство, но не и основание за дерогиране на уговорено-то в трудовия договор. Ищецът е бил наясно с организацията на труда в предприятието на от-ветника и се е съгласил с условията, при които тя ще се прилага, още при възникване на тру-довото правотношение. Възраженията му, че работното време в случая следва да се изчисля-ва подневно, а не сумирано, са неоснователни.
Във връзка с твърденията за полаган от него извънреден труд, П. е приложил към исковата си молба поименни месечни графици за смените на работа в хотела на ответника, които твърди, че са били изготвяни от фронт-офис мениджърите и публикувани в затворена група на служителите от отдела в социалната мрежа Фейсбук. От своя страна работодателят е представил присъствени форми, в които работното им време, включително това на ищеца, е разпределено по различен начин.
От показанията на свидетеля Р.С., работил през същия период при от-ветника – на идентична длъжност с тази на ищеца, се установява, че графикът на смените за работа в хотела е бил изготвян и публикуван по начина, по който твърди П., както и че представените от последния разпечатки от кореспонденцията в затворената група на фронт-офис отдела са автентични. Установява се също така, че присъствените форми на работодате-ля не отразяват реалното работно време на служителите, а са фиктивни, ”за пред институции-те”.
Предвид това, същите – като частни документи, удостоверяващи изгодни за ответното дружество факти, за които не са ангажирани други надлежни доказателства, не следва да бъдат кредитирани.
Действително, според показанията на С., графиците, публикувани в началото на всеки месец в затворената фейсбук група на фронт-офис отдела на хотела, впоследствие са били променяни – според желанията и личните ангажименти на служителите, но при негова доказателствена тежест работодателят не е установил това да е засегнало и смените на ищеца, с изключение на времето, през което е ползвал отпуск поради временна неработоспособност.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което е работило по приетите от настоящия съдебен състав по изложените по-горе съображения за релевантни графици на смените – при-ложените към исковата молба такива, както и съобразно уговореното от страните 2 сумирано изчисляване на работното време, с период на отчитане един месец и преизчисляване на нощ-ните часове в дневни, се установява, че ищецът е положил извънреден труд, който не му е бил заплатен от работодателя, както следва: 10.29 часа за месец юли 2025г. – 130 лв. /бруто/, 84.01 часа /при съобразяване на болничните/ за месец август 2025г. – 1 162.61 лв. /бруто/, и 6.29 часа за месец септември 2025г. /останалите 16 часа са му платени/ – 91.37 лв. /бруто/, об-що – 1 383.98 лв. /бруто/, за целия период на трудовото правоотношение.
При това положение и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, претенцията на П. по чл.150, вр. с чл.262 от КТ, следва да бъде уважена в брутен размер от об-що 1 039.89 лв., в това число: 50.40 лв. за месец юли 2025г., 898.12 лв. за месец август 2025г. и 91.37 лв. за месец септември 2025г., като за разликата над тази сума – до 1 093.94 лв., представляваща още 54.05 лв., претендирани за месец септември 2025г., общо – 145.42 лв., искът следва да се отхърли, като неоснователен.
Като неоснователна следва да се отхвърли и претенцията за доплащане на сумата от 129.93 лв. /нетно – 116.94 лв./ към обезщетението за двата дни неизползван платен годишен отпуск. Работодателят е начислил същото в размер на 147.62 лв. правилно – върху основната заплата на ищеца от 1 550 лв., към която не следва да се добавя възнаграждението за извънреден труд, тъй като няма постоянен характер. Дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е изплатено на П. изцяло – по фиша за месец септември 2025г.
Върху присъдената главница се дължи законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
“Съни Травел клуб“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в размер на 25.56 евро и 117 евро за ССЕ.
Ответникът не е претендирал деловодни разноски, поради което такива, съразмерно с отхвърлената част от исковете, не следва да му се присъждат.
Всички суми в лева следва да се превалутират в евро в диспозитива на решението.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Съни Травел клуб“ ЕООД, с ЕИК: *********** седалище и адрес на управ-ление: гр.София, ********************* представлявано от управителя В.Б Д., да заплати на В. В. П., ЕГН: **********, гр.Бургас, ********* сумата от общо 531.69 евро /1 039.89 лева/, представляваща неизплатени брутни възнаграждения за положен извънреден труд за целия период на трудовото правоот-ношение – от 27.07. до 09.09.2025г., по сключения между тях срочен трудов договор № 541/ 25.07.2025г., в това число: 25.77 евро /50.40 лв./ за месец юли 2025г., 459.20 евро /898.12 лв./ за месец август 2025г. и 46.72 евро /91.37 лв./ за месец септември 2025г., ведно със законна-та лихва – от 05.11.2025г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен размер от 559.32 евро 3
/1 093.94 лв./ – още 27.64 евро /54.05 лв./, претендирани за месец сеп-тември 2025г., както и по отношение на сумата от 66.43 евро /129.93 лв./, нетно – 59.79 евро /116.94 лв./ – доплащане към начисленото от работодателя и изплатено обезщетение за два дни неизползван платен годишен отпуск, ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.
ОСЪЖДА “Съни Травел клуб“ ЕООД да заплати по сметка на РС Бургас сумите 25.56 евро държавна такса и 117 евро деловодни разноски за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4