Решение № 114 от 18.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Ловеч, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20244300500269 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от Ю. Т. П., старши публичен изпълнител при ТД на НАП София, дирекция „Събиране", отдел „Входящ контрол и координация", сектор „Специализиран", процесуален представител на НАП, против Разпределение от 19.04.2024 г. на ЧСИ В. П., peг. № 879, район на действие ЛОС, по изп. дело № 20238790400060, като моли да бъде отменено.

Жалбоподателят излага, че на 22.04.2024 г. по ел eктронен път му е предявен протокол за разпределение от 19.04.2024 г. на ЧСИ - В. П., peг. № 879, район на действие Ловеч, по изп. дело № 20238790400060, съгласно който ЧСИ разпределя сумата от 45.03 лева, която е постъпила от длъжника „КГ“.

Застъпва тезата, че съгласно чл. 458 ГПК и мотивите към т. 5 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., държавата е винаги присъединен по право кредитор. Сочи, че от протокол за разпределение се установява, че държавата е присъединена по изпълнителното дело за публичните задължения на „Б.Г.“, удостоверени с 1

Удостоверение за наличието или липсата на задължения и наложени обезпечителни мерки по чл. 191, ал. 4 от ДОПК с вх. № 36717/02.04.2024 г. при ЧСИ.

Счита, че ЧСИ правилно е поискал актуалните задължения, но не се е съобразил с посочените на страница втора от удостоверението за наличие или липса на задължения във връзка с изготвянето на Протокол за разпределение от 19.04.2024 г.

Излага, че от обжалвания протокол за разпределение се установява, че разпределените суми за погасяване на публичните задължения в размер на 45.03 лева не съответстват на реалния размер на дължимите публични задължения на дружеството към датата на изготвяне на протокола за разпределение, тъй като от страница втора на удостоверението за наличие или липса на задължения, се установява, че публичните задължения на дружествата възлизат на 30 476.37 /тридесет хиляди, четиристотин седемдесет и шест лв. и 37 ст./ лева.

Налага довод, че ЧСИ е разпределило в полза на НАП сума в размер 45.03 лева, която сума не е актуалното задължение на лицето към държавата.

Твърди, че постъпилата от длъжника сума в размер на 30 000. 00 /тридесет хиляди/ лева е разпределена неправилно, тъй като ЧСИ е следвало да съобрази размера на публичните задължения, посочени в удостоверението, като ги разпредели на държавата в лицето на НАП, като ползващи се с привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД. Приема, че ЧСИ е изпълнило задължението си да поиска от НАП актуално удостоверение, но не се е съобразило с публични задължения в него, в резултат на което с ощетило НАП, като е разпределило суми за лихви в полза на кредитор в размер на 29 809.37 /двадесет и девет хиляди осемстотин и девет лева и 37 ст./ лева.

По делото е постъпило възражение от „Б.“ ООД, чрез асоцииран адвокат К. А. С., с което приема, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението и за тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко 2 започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Приема, че претендираните от държавата суми трябва да са съобщени надлежно ред от нея на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Сочи, че преди да извърши въпросното разпределение, ЧСИ В. П. е изпълнил законовото си задължение и е поискал от НАП актуална справка за публичните задължения на длъжника. Посочва, че такава справка е била изготвена и предоставена от НАП под формата на Удостоверение за наличие или липса на задължения и наложени обезпечителни мерки по чл. 191, ал.4 от ДОПК с вх. №36717/02.04.20241 и във въпросното удостоверение под т.1, озаглавена „Има следните задължения“, са описани подробно от НАП актуалните към онзи момент публични задължения на длъжника - като вид, размер, период, номер, код, дата и вид документ, като общото публично задължение на длъжника е посочено от НАП като 45. 03 лева. Застъпва тезата, че въпросните публични задължения от 45. 03 лева вярно, добросъвестно и коректно са включени в извършеното впоследствие разпределение от ЧСИ В. П..

Излага, че в т. 1 от въпросното удостоверение, озаглавена „Има следните задължения“, НАП не е посочила като задължение на длъжника претендираните впоследствие суми, които са посочени в т. 2 „Наложени обезпечителни мерки върху имуществото и започнало принудително изпълнение", за които има образувано отделно ИД 241507385/2024 г.

Налага довод, че от въпросното удостоверение се установява, че за самата държава актуалните към момента публични задължения на длъжника са отразени в т. 1, а за сумите по т. 2 има образувано отделно изпълнително дело, като тези суми самата държава не ги е квалифицирала като публични задължения, респ. вземания. Счита, че въпросните суми не е ясно от какво произтичат - като вид, размер, период, номер, код, дата и вид документ, поради което следва да се приеме, че тези суми не попадат в графата „Публични задължения“ на длъжника, респективно публични вземания на държавата, и не следва да бъдат включени в извършеното разпределение.

Застъпва тезата, че въпросните суми не са отразени и съобщени надлежно от НАП на съдебния изпълнител съгласно чл. 458 от ГПК и следва да се приеме, че правилно не са включени в извършеното разпределение.

По делото са постъпили и мотиви от ЧСИ В. П., в които приема, че 3 жалбата е допустима, но следва да се остави без уважение като неоснователна.

Посочва, че разпределението на частния съдебен изпълнител е акт, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. То предпоставя няколко взискатели по едно и също изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното им удовлетворяване. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му. Съдебният изпълнител е длъжен да отчете единствено вземания, възникнали и удостоверени документално към момента на изготвяне на разпределението.

За да е налице необходимост от изготвянето му, следва по изпълнителното дело да са постъпили суми, които може да са от запори на длъжниково имущество, плащания от трети лица на дълга му, съответно да е проведен търг относно негово имущество и да е обявен купувач, който да е внесъл цената. Разпределението в изпълнителното производство се извършва от съдебния изпълнител съгласно разпоредбата на чл. 460 и следващите от ГПК, като ясно е посочено, че ако „събраната сума е недостатъчна за удовлетворяването на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение“.

Излага, че съгласно чл. 458 от ГПК и мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., държавата е винаги присъединен по право кредитор. С оглед защитата на публичния интерес, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия и за всяко предстоящо разпределение по реда на ГПК, законодателят изрично е предвидил частният съдебен изпълнител да изпраща съобщение до Националната агенция за приходите по реда на чл. 191, ал. 3 от ДОПК.

Посочва, че е изпратено съобщение преди изготвянето на разпределението и в отговор е получено Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с вх. № 36717/02.04.2024 г., което е и изрично цитирано в изготвеното Постановление за разпределение на постъпили суми с изх.№ 14766/19.04.2024 г. Сочи, че в полученото и 4 включено в обжалваното разпределение Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с вх. № 36717/02.04.2024 от Националната агенция за приходите, в точка едно озаглавена „Има следните задължения“ са описани подробно актуалните към този момент публични задължения на длъжника, като изрично е посочен техният размер и произход цитираната точка от Удостоверението завършва с констатацията „общо задължение: 45.03 лева“.

Излага, че по изпълнителното дело са съставяни и други разпределения, като в тях са съобразени публичните вземания Постановление за разпределение на постъпили суми с изх. № 7446/17.03.2023 г., с включено в него Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с вх. № 20101/13.03.2023 г.; Постановление за разпределение на постъпили суми с изх. № 12446/12.05.2023 г., с включено в него Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с вх. № 32405/26.04.2023 г.; Постановление за разпределение на постъпили суми с изх. № 30199/20.10.2023 г., с включено в него Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с вх. № 79197/03.10.2023 г.; - Постановление за разпределение на постъпили суми с изх. № 36677/13.12.2023 г., с включено в него Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с вх. № 104627/12.12.2023 г.

Твърди, че във всяко от изброените разпределения е спазена разпоредбата на чл. 460 от ГПК във връзка с чл. 136 от ЗЗД и са разпределени суми за Национална агенция за приходите в общ размер на 52 804.00 лева, като са взети под внимание посочените съответни удостоверения за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки.

Изследвайки структурата на Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с вх. № 20101/13.03.2023 г. и Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с вх. № 32405/26.04.2023 г. е видно, че публичните задължения на дружеството длъжник са разделени в две точки, като сумата от точка две е включена в точка едно, именувана „Има следните задължения“, като е обективирана след „общо задължение“. Аналогично на посоченото от жалбоподателя във въпросните удостоверения, също присъстват и изпълнителни дела по описа на 5

Национална агенция за приходите. Предявените с протоколи: Постановление за разпределение на постъпили суми с изх. № 7446/17.03.2023 г.;

Постановление за разпределение на постъпили суми с изх. № 12446/12.05.2023г Постановление за разпределение на постъпили суми с изх.

№ 30199/20.10.2023г.; Постановление за разпределение на постъпили суми с изх. № 36677/13.12.2023 г., не са обжалвани в законоустановения в чл. 436, ал. 1 от ГПК срок от длъжностното лице в Национална агенция за приходите, на което са представени - Ирена Николова, главен публичен изпълнител при ТД на НАП, дирекция „Събиране“, което води тяхната законосъобразност.

ЧСИ посочва, че от така представеното Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, издадено от Национална агенция за приходите - Териториална Дирекция София, депозирано с вх. № 36717/02.04.2024 г., по описа на Частен съдебен изпълнител В. Л. П., не става ясен вида и произхода на сумите в точка две, поради което следва да се приеме, че тези суми не са публични задължения. Налага довод, че съгласно разпоредбата на чл. 458, предложение първо от ГПК, „държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания“, но не и за нейните частни вземания. ЧСИ застъпва тезата, че частните вземания на държавата не са привилегировани и не могат да се поставят в привилегировано положение, в зависимост от техния носител.

В съдебно заседание НАП, редовно призована, не изпраща представител. Представено е писмено становище, в което приема, че изготвеното разпределение е неправилно, незаконосъобразно и е извършено при съществени процесуални нарушения.