Решение № 2888 от 08.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2888 гр. Варна, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110106538 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на И. П.

Г. с ЕГН ********** и А. Г. Г. с ЕГН ********** с която е предвен иск с пр.осн.чл.403, ал.1 ГПК за осъждане на ответницата М. Л. А. с ЕГН ********** да им заплати сумата 4620.00 лева, представляваща обезщетение за вреди, настъпили от спиране на принудителното изпълнение по изп.дело № **** на **** с район на действие района на ВОС, за периода 07.11.2019 г. – 24.02.2020 г., изразяващи се в невъзможността ищците да ползват имота лично или да го отдават под наем, ведно със законната лихва за забава от подаване на молбата 25.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърденията от които ищците черпят права са, че те са собственици на самостоятелен обект в сграда с 1 идентификатор № ****, представляващ жилище № 70 с административен адрес гр. Варна, ул. „****„ бл.40, вх.Ж, с площ от 98.36 кв.метра. Собствеността е придобита от ищците по силата на договор за покупко продажба, сключен на 16.10.2015 г. с НА № **** том ****, дело № **** г. с продовачите **** и ****.

През 2016 г. ответницата е предявила иск срещу праводателите на ищците **** и съпругата му ****, с който е претендирала от съда да прогласи нищожността на договора, по силата на който им е прехвърлила процесното жилище по доводи за привидност и противоречие на прикрития договор с нормата на чл.152 от ЗЗД във връзка с чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради слючването му за удовлетворяване на кредитора по различен от предвидения в закона начин. По повод предявения иск са били образувани гр.д. № 835/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна, в.гр.д. № 71/2018 г. по описа на Варненски Апелативен съд, както и гр.д. № 2853/2018 г. по описа на ВКС по което е налице окончателен съдебен акт като предявения иск е приет за недопустим и делото е прекратено с окончателно определение.

През 2017 г. по дело № 2208/2017 г. по описа на ВОС, образувано също по иск на М. А., ищците са били осъдени да й възстановят владението върху жилищния имот въз основа на решение № 185 /17.02.2017 г. на ВОС и издаден от съда изпълнителен лист от 28.02.20178 г. В последствие, след окончателното приключване на съдебния спор в полза на ищците, издаденият в полза на **** А. изпълнителен лист от 2

28.02.017 г. е бил обезсилен, а в полза на ищците е издаден нов изпълнителен лист с № 270/19.06.2018 г., с който ответницата е осъдена да им предаде обратно владението върху описаното по - горе жилище. Въз основа на издадения в полза на ищците ИЛ е образувано ИД №**** по описа на ****, с район на действие ВОС.

Вместо доброволно изпълнение на съдебното решение и постановеното от съда с изпълнителния лист разпореждане, ответницата е предприела образуване на нови дела срещу ищците и т е х н и т е праводатели **** и **** с предмет правото на собственост върху процесното жилище.

Така през 2019 г. въпреки разрешения с влязъл в сила съдебен акт правен спор между ищцата и нейните праводатели относно собствеността на жилището, в условия на очевидна недобросъвестност ответницата е предявила нов иск срещу тях със същото правно основание, по повод на който е образувано гр.д. № 1443/2019 г. по описа на ВОС.

През 2019 г. по искова молба на ответницата срещу ищците е било образувано гр.д. № 1927/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което отново е оспорила 2 правото им на собственост върху жилището. Делото е прекратено поради недопустимост на иска с влязло в сила определение на ВОС с **** г. Определението на ВОС е потвърдено с определение на Варненския Апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 345/ 2021 г., което не е било допуснато от ВКС до касационно обжалване. Постановено е определение № 3/07.01.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4759/2021 3 г. по описа на Второ ГО, с което определението на ВАпС не е допуснато до касационно обжалване.

В хода на гр.д. № 1927/2019 г. ищцата А., която е ответница по настоящото дело е поискала, а съдът е допуснал, обезпечение на иска й чрез спиране на изпълнително дело № **** по описа на ****, с район на действие ВОС. Въз основа на определение № 3181/01.11.2019 г. ВОС е издал в полза на ответницата обезпечителна заповед за спиране на изпълнението на посоченото изпълнително дело с предмет -предаване на владението върху собствен на ищците недвижим имот, представляващ жилище с идентификатор № **** по КККР на гр. Варна с административен адрес Варна, ул. „****“ № 40, с площ 98.36 кв.м. Обезпечението е допуснато срещу внасяне на гаранция в размер на 10000 лева от страна на ответницата.

Въз основа на така издадената обезпечителна заповед, представена от ответницата по изпълнителното дело с молба с вх. № 28447/07.11.2019 г., насроченият за 07.11.2019 г. въвод в процесното жилище е бил отменен от ****. В последствие с определение № 28/14.01.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 15/2020 г., Варненският Апелативен съд е отменил определение № 3181 / 01.11.2019 г. на ВОС и е оставил без уважение молбата на ответницата за обезпечаване на иска й чрез спиране на изпълнението на ИД № **** на ****.

В последствие въводът в жилището е бил осъществен 4 едва на 24.02.2020 г. и 25.02.2020 г.

В резултат на отмененото обезпечение чрез спиране на изпълнителното дело за въвод във владение в собствения им имот, допуснато по искане на ответницата А., ищците са претърпели вреди, изразяващи с в невъзможност да ползват собственото си жилище, както и да реализират доходи от него като го отдават под наем през процесния период. През периода на спиране на изп. дело ответницата е държала напълно неправомерно имота на ищците, а те на са могли да се възползват по никакъв начин от собствеността си.

Вредите за ищците са равни на обезщетението за ползване на имота, което е пазарната наемна цена за периода, през който изпълнението е било спряно. Ищците твърдят, че месечният наем за имота е в размер на 1200 лева месечно, като за периода от спирането на принудителното изпълнение до реално осъществения въвод в имота им дължимото от ответницата обезщетение за причинените вреди е в размер на 4620.00 лева. Съгласие между страните относно размера на дължимото от ответницата обезщетение за ползването на имота в случай че след разрешаване още на първия повдигнат от ответницата правен спор за собствеността на имота бъде разрешен в нейна вреда, е обективирано в спогодба, която страните са сключили на 27.07.2018 г.

Ответницата е подала искане до ВОС по гр.д. № 1927/2019 г. от 31.03.2022 г. за връщане на внесената гаранция, като след възражение от страна на ищците същата е задържана от съда до предявяване на иск от тяхна страна за 5 обезвреда по реда на чл. 403, ал.2 от ГПК.

Производството по гр.д. № 1927/2019 г. по описа на ВОС, в хода на което е било допуснато обезпечението, е приключило с влязло в сила определение на ВОС за прекратяване на производството като недопустимо.

Определението на ВОС е потвърдено с определение № 281/ 22.07.2021 г. по ч.гр.д. № 345/2021 г. на Варненския Апелативен съд, което не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 3 / 07.01.2022 г. на ВКС, Второ ГО.

Предвид изложеното, ищците считат, че за тях е налице правен интерес да предявят иск срещу ответницата за обезщетяване на вредите, които са претърпели от обезпечението, допуснато по искане на ответницата чрез спиране на изпълнението по принудителното отнемане на имота им по изпълнително дело № **** по описа на ****, с район на действие ВОС. Молят ответницата да им заплати разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на молбата. Счита същата за допустима, но неоснователна.

Сочи, че е осъществила упражняването на фактическата власт върху имота по силата на подписано споразумение с ищците като в същото е уговорено заплащането на наем.

Поради това вреди от спирането на изпълнението не са настъпили. Счита, че претендираната сума е завишена по размер и надхвърля значително средния пазарен наем за 6 подобен имот като се вземе предвид, че ответниците по изпълнението нямат право да им бъде предадено обзавеждането на жилището. Цитираните съдебни решения в молбата нямат отношение към иска за обезщетение за вреди и са неотносими.

В съдебно заседание ищците представител поддържат молбата. чрез процесуален

Ответницата чрез процесуален представител поддържа отговора.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 403 ГПК вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал.1 ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. В съдебната практика се приема, че отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична, безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от обезпечението по аргумент на чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1, пр. 1 7

ГПК е съизмерима като минимален размер със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари за периода като пряка и непосредствена последица от същото това обезпечение. В този смисъл решение № 156/18.12.2017 г. по т. д. № 449/2017г., II ТО на ВКС, решение №

59/04.05.2017г. по гр. д. №2817/2016г., III ГО на ВКС и др уги.

Между страните няма спор, че в хода на висящото производство по гр.д. № 1927/2019 г. по описа на ВОС по искане на отв. М.А. с определение от 01.11.2019 г. е допуснато обезпечението и е наложена обезпечителна мярка „спиране изпълнението“ по принудителното отнемане на имота от ответницата по изпълнително дело № **** по описа на ****, с район на действие ВОС. Производството по гр.д. № 1927/2019 г. е приключило с влязло в сила определение № 260156 от 23.04.2021 г. за прекратяване на производството като недопустимо по искова молба на ответницата срещу ищците по спор за собственост за процесния имот.

Определението на ВОС е потвърдено с определение № 281/ 22.07.2021 г. по ч.гр.д. № 345/2021 г. на Варненския Апелативен съд, което не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 3/07.01.2022 г. на ВКС, Второ ГО. Наличието на влязъл в сила окончателен съдебен акт се установява от производствата по гр.№ 835/2016 г. и гр.д.№ 1927/2019 г., двете по опис на ВОС, които са приобщени към доказателствата по настоящото дело.

От протокол на ЧСИ Хр.Г. с район на действие района на Окръжен съд Варна се установява, че ищците са въведени във 8 владение на имота на 24.02.2020 г.

От заключението на СИЕ, което съдът цени като пълно, яясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че средния пазарен месечен наем за процесния имот, представляващ жилище ап.70 с идентификатор **** със ЗП 98.36 кв.м. за периода 07.11.2019 г. – 24.02.2020 г. е 3029.40 лева /841.50 лева на месец/.

П р и така установеното от фактическа страна, съдът намира, че е осъществен състава на осн. чл. 403, ал. 1, пр.1 ГПК и ответникът следва да понесе отговорността за причинените на ищеца имуществени вреди, които се намират в пряка връзка с постановената по негово искане обезпечителна мярка. Същите представляват пряка и непосредствена последица от наложената обезпечителна мярка, тъй като в резултат от нея ищецът не е разполагал с възможността да ползва собствения си недвижим имот и да събира гражданските плодове от него, представляващи доходи от наем. Ответницата, по чието искане е допуснато и наложено обезпечението, и чийто иск е приет за недопустим, а производството по него прекратено с влязло в сила определение на съда е материалноправно легитимиран да отговаря за тези вреди. От заключението по СОЕ се установява, че пазарния наем за имота за периода в който собствениците са били лишени от ползването му, а именно 07.11.2019 г. – 24.02.2020 г. е в размер на 3029.40 лева.