Решение № 99 от 15.05.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Монтана, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261630200413 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0996-000300/09.04.2026г. на Началника на Сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана на Н. Д. С. от град В. е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро /500.01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Н.

Д. С., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. С, развива доводи, че не е не е извършил виновно нарушението по чл. 140, ал. 1 вр. с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което отмени НП, като незаконосъобразно. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя, посочени в жалбата, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Н. Д. С. управлявал служебен товарен автомобил, почувствал се уморен, отбил встрани за почивка. Товарният автомобил бил оставен в работен режим, с поставени регистрационни табели. Полицейски служители забелязали автомобила и спрели, за да проверят дали водачът не се нуждае от медицинска помощ. Вследствие на което била извършена и проверка на автомобила.

Съгласно СРМПС част I, като собственик е вписано дружеството „Е“ ООД, гр.

Белене. На 07.08.2025 г. с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, товарен автомобил „БМВ Х3“, с рег. № ХХХХХХХХ е продаден от страна на „Е“ ООД като продавач на „Х.: АД, гр. София като купувач. /л. 33 от делото/. В законоустановения двумесечен срок от придобиването новият собственик не изпълнил задължението си да регистрира превозното средство, което довело до служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

С акт за установяване на административно нарушение е констатирано, че жалбоподателят С. на 19.01.2026г. около 11.46 часа в общ. Монтана, обл.

Монтана, по път I-1, в района на км 87+300, с посока на движение от гр.

Монтана към гр. Видин, управлявал товарен автомобил „БМВ Х3“, с рег. № ХХХХХХХХ, като при извършена справка се установило, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация на 09.10.2025 г. във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП поради непрехвърляне в срок.

Актосъставителят И. Б. И. и свидетелят по установяване на нарушението М. Д. Д. приели, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.140, ал.2, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

При предявяването на акта, жалбоподателят отказал да подпише, което се удостоверило чрез подписите на двама свидетели.

Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на 2 извършено престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. С постановление от 31.03.2026 г. РП Монтана е отказала да образува наказателно производство и е изпратила препис от постановлението си на АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника. Сектор „ПП“ е издал на базата на постановлението атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в издадения АУАН и наложил съответното наказание.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.

Жалбоподателят оспорва констатациите отразени в АУАН и НП. Твърди, че не е извършил виновно нарушението, тъй като товарният автомобил е собственост на търговско дружество, в което няма участие и не му е било известно обстоятелството, че регистрацията е прекратена.

Съгласно чл.140 ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 19.01.2026г. жалбоподателят е управлявал МПС, собственост на „Х.“ 3

АД, гр. София, което не е било регистрирано по надлежния ред, това е установено, след като била извършена проверка от полицейските служители и след направена служебна справка. Това се установява и от показанията на свидетеля, и събраните писмени доказателства.

Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на моторно превозно средство – товарен автомобил, по пътища, отворени за обществено ползване, който не е регистриран. Доколкото законодателят с разпоредбата на чл. 140 от ЗДвП е възвел забрана да се управлява нерегистриран автомобил, причините са без правно значение.

От друга страна, жалбоподателят е само водач на МПС, а автомобилът е собственост на горепосоченото търговско дружество и за първия няма задължение в законоустановения двумесечен срок да пререгистрира автомобила /арг. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП/ и да знае за това задължение, още повече в случая се установява, че същият е разполагал с документи, според които автомобилът е регистриран, както и с поставени на съответните места регистрационни табели. Доказателствата сочат, че към момента на проверката жалбоподателят не е бил собственик на управлявания от него автомобил /л.2933 от делото/. Отделно от това автомобилът, въпреки служебно прекратената регистрация е бил с регистрационни номера и притежавал съответните документи. Към момента на твърдяното нарушение 19.01.2026г. жалбоподателят не е бил юридически собственик на автомобила, липсват и доказателства да е бил уведомен за прекратената регистрация. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение, каквито изводи са застъпени и в прокурорското постановление. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла - арг. от 14, ал. 1 НК вр. чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността.

Ето защо съдът приема, че деянието е субективно несъставомерно и 4 жалбоподателят неоснователно е санкциониран, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на административнонаказания за присъждане на адвокатско възнаграждение, се явява основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка, на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН и чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и Договор за правна защита и съдействие № 0008308, ОД МВР – Монтана следва да заплати в полза на Н. Д. С. от град В., сумата от 300.00 евро /586.75 лева/ адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0996-000300/09.04.2026г. на Началника на Сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана, с което на Н. Д. С. от град В. е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро /500.01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5