Решение № 260073 от 21.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ № гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-11 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Съдия: Гергана ТРОЯНОВА при участието на съдебен секретар Стефка

Александрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 173 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени осъдителни искове, както следва:

- главен иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от „Р.Л.“ АД (н), ЕИК *********, срещу Т.В.Л., ЕГН **********, за заплащане на сумата 195500.00 лева, предявен като частичен от 350000.00 евро с левова равностойност 684540.50 лева – обезщетение за виновно причинени от ответника на ищеца вреди от подписване на анекс от 25.01.2012г. към договор от 08.05.2008г., сключен между ищеца като възложител и „Интермекс Р.-Д.С-ие“ СД като изпълнител, който анекс е бил подписан от ответника след освобождаването му като изпълнителен директор на дружеството ищец, с което действие ответникът е признал неверни факти, а именно – изпълнение на договора от страна на „Интермекс Р.-Д.С-ие“ СД, с правоприемник „Интермекс СД“ ООД, без да е налице такова, както и поемане на задължение за заплащане на мораторна неустойка, на който анекс изпълнителят се позовава при обосноваване качеството си на кредитор по отношение на „Р.Л.“ АД с вземане в размер на 350000 евро, довело до уважаване на молбата на това дружество за откриване на производство по несъстоятелност, до възбуждане на наказателно преследване по чл.227б НК, до положително решение по иск за прогласяване относителна недействителност на договор за продажба на имоти на възложителя и до кумулиране на съдебни разноски, ведно със законната лихва от 24.01.2020г. до окончателното плащане;

- евентуални искове с правно основание чл.240, ал.2 от Търговския закон ТЗ), предявен от „Р.Л.“ АД (н), ЕИК *********, и чл.240а ТЗ, предявен от „Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг

Хидма Б.В.“, дружество с ограничена отговорност, регистрирано в търговския регистър към Търговската камара на Нидерландия под номер 08133225, РСИН *********, срещу Т.В.Л., ЕГН **********, в качеството му на изпълнителен директор на „Р.Л.“ АД, за заплащане на сумата 195500.00 лева, предявен като частичен от 350000.00 евро с левова равностойност 684540.50 лева - обезщетение за виновно причинени от ответника на „Р.Л." АД вреди от подписване на анекс от 25.01.2012г. към договор от 08.05.2008г., сключен между ищеца като възложител и „Интермекс Р.-Д.С-ие“ СД като изпълнител, с което действие ответникът в качеството си на изпълнителен директор на възложителя е признал неверни факти, а именно – изпълнение на договора от страна на „Интермекс Р.-Д.С-ие“ СД, с правоприемник „Интермекс

СД“ ООД, без да е налице такова, както и поемане на задължение за заплащане на мораторна неустойка, на който анекс изпълнителят се позовава при обосноваване качеството си на кредитор по отношение на „Р.Л.“ АД с вземане в размер на 350000 евро, довело до уважаване на молбата на това дружество за откриване на производство по несъстоятелност, до възбуждане на наказателно преследване по чл.227б НК, до положително решение по иск за прогласяване относителна недействителност на договор за продажба на имоти на възложителя и до кумулиране на съдебни разноски, ведно със законната лихва от 24.01.2020г. до окончателното плащане.

Ищците твърдят, че с договор от 08.05.2008г. „Р.Л.“ АД е възложил на „Интермекс Р.

– Д.С-ие“ СД изработката на подробен устройствен план (ПУП) за ПИ №№ 000522, 000672, 000673 и 000674 в землището на язовир „Искър“, район „Панчарево“, гр.София, срещу договорено възнаграждение от 200000.00 евро без ДДС. Поддържа, че „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД бил в пълно неизпълнение на договора, тъй като не е извършил никакви действия по изпълнение на възложеното, за което свидетелствало липсата на подписан протокол за приемане на работата или друг документ, удостоверяващ предаването й на възложителя. Поддържат, че поради тази причина по договора не е имало плащане, съответно вземане на това дружество към „Р.Л.“ АД не е било отразено в търговските и счетоводни книги на дружеството възложител, нито е била издавана фактура от изпълнителя. Поясняват, че ответникът Т.В.Л. е бил изпълнителен директор на „Р.Л.“ АД в периода 12.03.2008г. – 08.06.2012г. и именно в това качество е подписал договора, като впоследствие е подписал и анекс към него с посочена, но оспорена от ищците дата 25.01.2012г.

Заявяват, че с анекса било признато от името на възложителя, че работата е изпълнена точно – в пълен обем и в срок, поради което на изпълнителя се дължало възнаграждение в размер на 200000.00 евро в едномесечен срок от подписване на документа. Считат, че изложените в анекса обстоятелства относно точното изпълнение на договора са неверни, а документът – антидатиран, като твърдят, че е бил подписан от Т.Л. след освобождаването му като изпълнителен директор на „Р.Л.“ АД. Посочват, че с този анекс ответникът договорил неустойка в прекомерен размер, дължима при неизпълнение на задължението за плащане в допълнително определения срок, която неустойката възлизала на 1% седмично, но не повече от 75 % от дължимото възнаграждение.

Сочат, че въз основа на така подписания и датиран на 25.01.2012г. анекс изпълнителят „Интермекс Р. – Д.С-ие“

СД е извел качеството си на кредитор по отношение на „Р.Л.“ АД с непогасено вземане, в което качество е депозирал пред съда молба по чл.625 ТЗ с искане съдът да обяви неплатежоспособността на възложителя и да открие производство по несъстоятелност за този търговец. Поясняват, че искането е било уважено, като съдът приел, че молителят е кредитор на дружеството с вземане от 350000.00 евро, произтичащо от договора и анекса, от които 200000.00 евро възнаграждение по договора за изработка и 150000.00 евро мораторна неустойка по анекса, в резултат на което е открил производство по несъстоятелност за „Р.Л.“ АД, а това от своя страна е довело до включване на вземането на „Интермекс Р. – Д.С-ие“

СД, с правоприемник „Интермекс СД“ ООД, в списъка на кредиторите с прието вземане, до образуване на производство за извършено престъпление по чл.227б НК, до уважаване на иск по чл.649 ТЗ за прогласяване относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелния търговец на договор за продажба на недвижими имоти, по които „Р.Л.“ АД е продавач, както и до задължаване на дружеството със съдебни разноски, които последици се поддържа, че съставляват виновно причинени от ответника Т.Л. вреди на ищеца „Р.Л.“ АД (н).

С твърдение, че вредите са причинени от ответника с подписване на анекса след като е бил освободен като изпълнителен директор на акционерното дружество, ищецът „Р.Л.“ АД (н) поддържа, че претендира обезщетение на така причинените вреди от противоправното му и виновно поведение на основание чл.45 ЗЗД. Поддържа, че анексът не е подписан на сочената дата – 25.01.2012г., а много по-късно, когато ответникът не е изпълнявал функциите на изпълнителен член на СД на „Р.Л.“ АД. В тази връзка се сочи, че анексът не се съдържа в търговските книжа на дружеството, съответно, че за него ищецът „Р.Л.“ АД (н) е узнал едва на 04.03.2015г. с връчване на книжата по т.д. № 417/2015г. на СГС, образувано по молбата на „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД за откриване на производство по несъстоятелност. Твърди, че задължение по този договор не е намерило отражение в счетоводните документи на дружеството възложител, нито в тези на дружеството изпълнител, в няколко поредни години, от които е видно, че самият изпълнител не е вписал, че има вземане към „Р.Л.“ АД в баланса на дружеството в периода 2012г. – 2015г. Акцентира и на това, че непосредствено преди освобождаване на Т.Л. като изпълнителен директор същият е подписал декларация на 04.04.2012г., с която декларирал съществуването на договора за изработка на ПУП от 08.05.2008г., но не сочел задължения на „Р.Л.“ АД по него, нито факта, че е бил изменен с анекс.

В условията на евентуалност, този ищец поддържа, че ако анексът е с достоверна дата, то предявява иск за обезщетение на причинените от подписването му вреди на дружеството в качеството му на негов изпълнителен директор на основание чл.240, ал.2 ТЗ. Заявява, че ответникът е подписал анекса за дължимо на изпълнителя по договора от 08.05.2008г. възнаграждение, без да е налице изпълнение по него, както и че е задължил дружеството ищец с мораторна неустойка в прекомерен размер от 150000.00 евро, без да съобрази ограниченията на чл.32, ал.2, б. „i“ от Устава на „Р.Л.“ АД, съгласно който текст за задължения над 100000.00 евро е необходимо съвместното представителство на дружеството от изпълнителния член и от председателя на СД.

Иск за обезщетяване на вредите от противоправното поведение на ответника като изпълнителен директор е предявен и от „Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В.“ – Нидерландия, в качеството му на акционер с 10 % участие в капитала на дружеството, на основание чл.240а от ТЗ.

Поддържаните от този ищец по така предявения иск факти са същите, сочени от ищеца „Р.Л.“ АД по иска по чл.240, ал.2 ТЗ, като правната легитимация се извежда от участието му като акционер и от правото му да поддържа самостоятелен иск за обезщетяване на причинените на „Р.Л.“ АД вреди като негов процесуален субституент в хипотеза на процесуално застъпничество.

Уточнението, от което става ясно, че главен е предявеният от „Р.Л.“ АД (н) иск по чл.45 ЗЗД, а исковете от двамата ищци по чл.240, ал.2 ТЗ, съответно чл.240а ТЗ, са евентуални, е направено с допълнителната искова молба, както и с молба от 16.09.2021г. За яснота следва да се посочи, че „Р.Л.“ АД (н) се представлява в процеса от адвокат, който е бил надлежно упълномощен да води процеса от името на несъстоятелния търговец чрез пълномощно, подписано от синдика на дружеството (тогава С.Ч.), като е налице и разрешение за това по чл.660, ал.2 (сега ал.3) от ТЗ от съда по несъстоятелността, за което е издадено определение от 23.02.2021г. по т.д.№ 417/2015г. на СГС-ТО.

Ответникът оспорва исковете като недопустими. Твърди, че при наличие на специален ред за реализиране отговорността на изпълнителния директор е недопустимо предявяването на иск по чл.45 ЗЗД, респ. че предвид изрично решение на Общото събрание на акционерите (ОСА), с което освобождават изпълнителния директор Т.Л. не само от длъжност, но и от отговорност за работата му като изпълнителен член на СД, не е допустимо водене на искове по чл.240 и чл.240а ТЗ. Евентуално се поддържа неоснователност на исковата претенция с твърдение, че договорът за изработка е изпълнен точно от страна на „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД, с правоприемник „Интермекс СД“ ООД, поради което възнаграждението е било дължимо, както и че няма пречка изпълнителният директор да подпише анекс със поемане на задължение за мораторна неустойка, доколкото към датата на анекса размерът на неустойката, като още невъзникнал, не обременява дружеството с вземане в размер на повече от 100000.00 евро и в този смисъл няма нарушение на устава на дружеството. Акцентира на обстоятелството, че вземането на кредитора „Интермекс

СД“ ООД е било предмет на изследване в производството по несъстоятелност, като съдът е приел, че същото е валидно възникнало и дължимо, поради което с исковете се търси недопустимо пререшаване на този въпрос. Заявява евентуално възражение за погасяване по давност на вземането за обезвреда с твърдение, че давностният срок е започнал да тече от подписване на анекса – 25.01.2012г., и е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба.

Софийският градски съд, при преценка на материалите по делото, намира следното от фактическа страна:

От справка в търговския регистър се установява, че дружеството „Р.Л.“ АД е учредено през 2007г. с капитал 50000 лева, разпределен в 50000 броя поименни акции с право на глас с номинална стойност от един лев всяка от тях. Приложен е приетия на учредителното събрание на 19.03.2007г. устав на дружеството, в който е посочено, че същото е с едностепенна система на управление, като Съвета на директорите (СД) се състои от трима членове, от състава на който се избира изпълняващия член – изпълнителен директор. В чл.32, ал.2, б. „i“ от Устава е уточнено, че за сключване на договори на стойност над 100000.00 евро е необходимо съвместно представителство на дружеството от неговия изпълнителен член и от председателя на СД. Установява се също, че за периода 12.03.2008г. – 08.06.2012г. Т.В.Л. е бил изпълнителен директор на дружеството.