Решение № 15181 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15181 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110153854 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Ю. срещу Л. Р. М. след развило се електронно заповедно производство по ч. гр. дело № .../2025 г. по описа на РС Перник.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено по отношение на ответника Л. Р. М., че дължи на ищеца сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 05.09.2025 г. по ч.гр.д. .../2025 г. по описа на РС Перник с правно основание, както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 5000 лева – неплатена главница по договор за издаване на кредитна карта № ВС14917/23.04.2025 г. за периода от 20.06.2025 г. до 31.08.2025 г., ведно със законна лихва за периода от 02.09.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 196,71 лева – възнаградителна лихва за периода от 21.05.2025 г. до 29.07.2025 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 186,07 лева – мораторна лихва за периода от 20.06.2025 г. до 31.08.2025 г.; 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата о т 223,71 лева, представляваща дължими такси за периода от 08.05.2025 г. до 31.08.2025 г. и 5/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД вр. чл.

19.3 ОУ за сумата от 240,00 лева, представляваща претърпяна вреда вследствие на неизпълнението, изразяваща се в платени разноски за връчване в периода 28.08.2025 г. до 31.08.2025 г.

Ищецът „Ю.твърди, че вземането - предмет на делото, произтича от сключен между страните договор за издаване на кредитна карта № ..../23.04.2025 г. с разрешен лимит от 5000 лева. Сочи се, че на 20.06.2025 г. ответникът преустановил плащане на дължими по договора вноски за главница, като е изпаднал в забава. Считано от 1

21.05.2025 г. преустановил и плащането на дължими лихви. Твърди се, че поради допуснатото просрочие банката е направила кредита изцяло предсрочно изискуем на 29.07.2025 г. с връчена покана до длъжника.

Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор на исковата молба ответникът не излага конкретни съображения във връзка с основателността на исковете. Излага подробни възражения във връзка с действия на ЧСИ, които са предмет на производство пред СГС.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 10а, предл. 1 ЗПК, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД вр. чл. 19.3 ОУ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за издаване на кредитна карта № .../23.04.2025 г., изпълнение на задълженията на кредитодателя по него, по силата на който договор за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума, заплащане на възнаградителна лихва и допълнителни такси в претендираните размери, както и че претендираните допълнителни разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение са били направени; настъпилата изискуемост на процесното вземане.

При доказване горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че дължимите суми са погасени.

По делото е приет договор за издаване на кредитна карта № .../23.04.2025 г., от който се установява, че ищецът „Ю.“ АД, в качеството му на кредитор, „И. ЕООД, представляван от Л. Р. М., в качеството му на клиент, и ответника Л. Р. М., в качеството му на картодържател и съдлъжник, е сключен договор, по силата на който ищецът предоставя на клиента, във връзка с неговата професионална/служебна дейност, кредит под формата на револвиращ кредитен лимит и издава на картодържателя бизнес кредитна карта. Отразено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че разрешеният кредитен лимит е в размер на 5000 лева. Съгасно чл. 8а, ал. 1 от договора съдлъжникът встъпва при условията на чл. 101 ЗЗД в задълженията на клиента и се задължава да отговаря солидарно за изпълнение на което и да е от задълженията, произтичащи от договора и приложимите общи условия. Съдлъжникът е декларирал, че общите условия и всички техни приложения са му предоставени от банката.

Съгласно чл. 4, т. 1 от договора вр. чл. 9 от ОУ, срокът за погасяване на задълженията по договора е до датата на издължаване, посочена в последното издадено от банката месечно извлечение. Съгласно чл. 10 от ОУ за ползването на предоставените парични суми клиентът заплаща на банката възнаградителна лихва, посочена Приложение № 1 към ОУ. Договорът не е оспорен от ответника, поради което съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за издаване на кредитна карта, приложимите ОУ и приложения, с посоченото в тях съдържание.

Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други 2 обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.

422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. С поканата за изпълнение банката е уведомила ответника, че поради забава в плащанията на задълженията, произтичащи от процесния договор, вземанията на кредитора се обявяват за изцяло и предсрочно изискуеми от датата на получаване на поканата.

Посочен е и размерът на дълга към тази дата.

Изрично в ОУ е уговорено, че при непогасяване изцяло или отчасти на дължимите суми в срок, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изискуемо. Видно от съдържанието на приложената по делото покана и извършените удостоверявания на гърба й, банката е направила волеизявление, с което е упражнила правото си да обяви спрямо ответника кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като поканата е връчена чрез ЧСИ М. лично на ответника на 29.07.2025 г.

Съгласно чл. 43 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. С оглед редовното връчване на поканата за изпълнение, то от момента на връчването на 29.07.2025 г. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем.

Според т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочната изискуемост размерът на вземането се определя по действащия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, и за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост не се дължи.

Уредбата на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл. 432, ал. 1 ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора - "предсрочно връщане на сумата по кредита" и изключва заплащането на възнаграждение в размер на 3 уговорените за срока на договора лихви.

Прието по делото е заключение на изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че след преглед на материалите по делото, изисканите и анализирани допълнителни документи и справки и направените изчисления, е констатирано, че не са налице погасени задължения по процесния договор, като размерът на усвоения кредит е 5000.00 лв. (главница); размерът на мораторната лихва (лихва за просрочие) за процесния период е 103.70 лв.; размерът на дължимата лихва (възнаградителна лихва по погасителен план) за процесния период е 279.08 лв.; размерът на разноските за извънсъдебно връчване на покана за изпълнение е 240.00 лв.; размерът на таксите за процесния период е 223.71 лв. Отразено е, че общата стойност на дължимите главница, лихви, такси и разноски по договор за кредитна карта № ВС 14917 към 31.08.2025 г. е в размер на 5846.49 лв., а към 29.07.2025 г. е в размер на 5448.33 лв. Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно изготвено. Неоснователно е направеното от ответника възражение срещу изготвеното заключение. Действително вещото лице е работило с документи, предоставени от счетоводството на ищеца, но така също и с материалите, приложени по делото. В тази връзка от страна на ответника не са представени никакви доказателства за пълно или частично погасяване на дълга, които да бъдат съобразени от вещото лице.

Съгласно чл. 19.3 от ОУ, клиентът, съдлъжникът и поръчителят се задължават да покрият и всички разходи за съдебно събиране на сумите, респ. за извънсъдебно такова, каквато се явява изпратената покана за изпълнение, връчена чрез ЧСИ. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските за връчване, размерът на които се установява с приетото по делото заключение.

Установи се основателност на предявените искове в посочените размери, като ответникът не проведе насрещно доказване за погасяване на задължението. Исковете следва да бъдат уважени като основателни и доказани. Следва да се посочи, че възраженията на ответника са основно във връзка с действия на ЧСИ, които са предмет на производство пред СГС. Същите обаче не част от предмета на настоящото производство, респ. са ирелеванти за дължимостта на сумите по договора.