Определение № 2873 от 29.08.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2873 гр. София, 29.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20221100902350 по описа за 2022 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

С молбата си с вх.№ 40401/27.04.2023 г. ответникът „И.К.“ ЕООД ИСКА съдът да допълни определение от 20.04.2023 г. за прекратяване на делото, в частта за разноските, като му присъди сторени от разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.

В срока за отговор, ответната страна е изразила становище за неоснователност на молбата, поради липсата на доказателства за направени разноски, както и евентуално възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Молбата е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1, предл.2 от ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

За да се произнесе съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

С определение №1321 от 20.04.2023 г. съдът е прекратил производството по делото, на основание чл.233 от ГПК, поради отказ от иска заявен с молба от 10.04.2023 г. От страна на ответниците е депозиран писмен отговор (един отговор от двамата ответници) от 07.02.2023 г., към който е приложено единствено копие от отговора за връчване на ищеца.

От съобщения от 20.04.2023 г. е видно, че ответниците са получили преписи от определението за прекратяване на производството по делото на 25.04.2023 г. С отговор на допълнителна искова молба (от двамата ответници) , постъпил с вх. № 39226/25.04.2023 г. е представено копие от 2 бр. пълномощни и договори за процесуално представителство с адв.

Кр.А.. Видно от копието от договора, сключен с молителя „И.К.“ ЕООД (л.113 от делото) е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., като е посочено, че е платено в брой и същият служи за разписка за получената сума.

С разпоредбата на чл.248 от ГПК е предвидена възможност страната по делото да се защити срещу пропуска на съда да й присъдени сторени по делото разноски, както и да обжалва определението му в тази част (ал.3). Отговорността за разноски в исковото 1 производство се разпределя съгласно чл.78 от ГПК и е на страната, която с процесуалното си поведение е предизвикала същите. Всяка от страните има право на разноски съобразно изхода на делото, а на основание чл.78, ал.4 ГПК ответната страна има право на разноски и при прекратяване на производството. Настоящият съдебен състав продължава да е на становище, че разноски могат да бъдат присъдени обаче, само ако са поискани от страната.

В приложение на чл. 6, ал. 2 ГПК претенциите на страните за разноски подлежат на разглеждане, респективно присъждане по реда на чл. 78 ГПК в обема, в който се претендират от страните. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното производство пред съответната инстанция (в тази насока т.2. и т.11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г.) Пропускът на страната да поиска присъждане на сторени разноски, както и да представи доказателства за плащането им, какъвто е и настоящия случай, не може да се отстрани по реда на чл. 248 от ГПК. Аналогично на чл. 250 от ГПК, тази – първа хипотеза на чл. 248, ал.1 от ГПК, обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в тази му част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда, а не на пропуски на страната.

След като своевременно ответникът не е отправил искане за присъждане на разноски по делото и не е представил доказателства за плащането им, при постановяването на определението за прекратяване на делото – акт по чл.81 ГПК, съдът не би могъл да присъди разноски в негова полза, тъй като не е валидно сезиран. Такова искане липсва както в отговора на исковата молба от 07.03.2023 г., така и в отговора от 25.04.2023 г. Съдът счита, че първо - не се касае за хипотеза, при която искането е направено преди съобщаването на определението за прекратяване. На второ място- дори и да се възприеме формираната съдебна практика, че по арг. от чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на делото искането за присъждане на разноски не е ограничено със срок и може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК, то според настоящият съдебен състав това би било приложимо само когато от даните по делото е категорично установено, че основанието за прекратяване на делото е по причина извън поведението на ответника, каквито в случая не са налице и не се излагат и твърдения в този смисъл.

С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за възлагане на разноските в тежест на ищеца и молбата на ответника за допълване на определението на основание чл.248 от ГПК е неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№ 40401/27.04.2023 г. от „И.К.“ЕООД с ЕИК ******* за допълване на определение от 20.04.2023 г. по т.дело №2350 по описа за 2022 г. по описа на Софийски градски съд, VI-14 състав, в частта за разноските и присъждане на сумата от 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3