Решение № 23 от 11.01.2023, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …………… гр. Варна, ………….2023 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ВАРНА, ХІV състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ при секретаря Наталия Зиркоска, разгледа докладваното от съдия В. Пеловски административно дело № 1789 по описа за 2022 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, против Решение № 163/15.07.2022 г. на Директор на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК е оставена без уважение жалба (молба) вх. №

ЕП-3129/01.07.2022 г., срещу Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение (РЧПППИ) №

С220003-035-0269113/16.06.2022 г. издадено от Г.Д.на длъжност старши публичен изпълнител при ТД НАП гр. Варна.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител, като постановени в противоречие с материалния закон, необосновани и противоречащи на доказателствата по делото. Поддържа се, че публичният изпълнител не приложил правилно материалния закон, доколкото не е изтекъл давностният срок, а възражението за изтекла погасителна давност е уважено от публичния изпълнител, без преди това да са предприети действия за доброволното му изпълнение от страна на длъжника. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Ответникът директор на ТД НАП гр. Варна оспорва жалбата.

Излага в писмено становище подробни писмени бележки, навежда съображения за законосъобразност на оспорения административен акт, като постановен при спазване на материалния и процесуален закон, мотивиран и обоснован. Иска се от съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Заинтересованата страна И.Д.С., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител – адв. Д.В., счита жалбата за неоснователна, тъй като от събраните по делото доказателства изпълнителната дейност за принудителното събиране на сумите по наказателното постановление (НП) не е спирана или прекъсвана, във връзка с което вземането е погасено по давност. Моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена, а решението на Директор на ТД НАП гр. Варна оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Административен съд – Варна, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С

НП № 44/12.04.2012 г. издадено от Началника на Митница – Варна, на И.Д.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., на основание чл. 123, ал. 1 и чл.

124, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). С решение № 2871/24.10.2012 г., по АХД № 2288/2012 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), НП е потвърдено. Решението на ВРС е влязло в законна сила на 13.11.2012 г. (л. 6-8).

От страна на Митница Варна (сега ТД Митница – Варна) е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № И94-247/23.11.2012 г. (л. 9 адм. пр.), като същата не е получена от длъжника - И.Д.С..

Изпълнителният титул е изпратен на ТД на НАП Варна за принудително събиране с писмо изх. № 2400-5/03.01.2013 г. (л. 9). Същото е получено от ТД НАП гр. Варна на 04.01.2013 г., видно от обратна разписка ИД PS 9028001LN M (л. 10). В Митница Варна е постъпила бланка за връщане, видно от която е образувано изпълнително производство № 13451/2006 г (л. 11)., т.е. вземането е следвало да бъде присъединено към изп. дело от 2006 г. В отговор на запитване рег. № 32-14921/27.01.2015 г. (л. 12), относно движението на изпълнителни дела, сред които и това срещу И.Д.С. е получена служебна бележка вх. № 32-25825/12.02/2015 г. (л. 15), видно от която срещу длъжника има образувано изпълнително производство № 13451/2006, а вземането от 1000 лв. по НП 44/2012 г. е присъединено към него, но няма постъпили суми.

С възражение рег. № 4986/31.01.2019 г. (л. 139) от И.Д.С. е отправено искане за отписване от данъчно-осигурителната сметка на задължение по НП № 44/2012 г. в размер на 1000 лв., на основание чл. 173 ДОПК. С разпореждане № С190003-137-0003454/10.04.2019 г. (л. 184-185) по ИД № **********/2006 г., на основание чл. 225, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 168, т. 3 и чл. 171, ал. 2 ДОПК, е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на публично вземане на Митница Варна по НП № 44/2012 г. Разпореждането е получено лично от И.Д.С. на 10.04.2019 г.

Депозирано е възражение рег. № 21171/16.05.2022 г. (л. 140) от И.Д.С., с което е отправено искане за отписване от данъчно-осигурителната сметка на задължения по ИД № **********/2006 г. в размер на 2 795,43 лв. – главница 2 327,19 лв. и лихви 468,24 лв., и на основание чл. 173 ДОПК за прекратяване на производството, поради изтекла погасителна давност. Въз основа на депозираното до публичния изпълнител по ИД **********/2006 г., възражение рег. № 21171/16.05.2022 г. от длъжника И.Д.С., за прекратяване на производството, поради изтекла погасителна давност, по отношение на процесното публично вземане, е издадено РЧПППИ № С220003-035-0269113/16.06.2022 г. (154) издадено от Г.Д.на длъжност старши публичен изпълнител при ТД НАП гр. Варна, частично е прекратено производството по ИД № **********/2006 г. в частта на вземания с изпълнителен титул,, сред които и това на ТД Митница Варна (правоприемник на Митница – Варна). Разпореждането е съобщено на оспорващия на 24.06.2022 г. С Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 255 ДОПК с изх. № С220003-035-0275838/01.07.2022 г. (л. 51) издадено от Г.Д.на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, е прекратено производството по ИД № **********/2006 г.

Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 266-267 от ДОПК, с молба рег. № 32-11218797/01.07.2022 г. (л. 88) от Директора на ТД на Митница Варна, срещу РЧПППИ № С220003-035-0269113/16.06.2022 г. издадено от Г.Д.на длъжност старши публичен изпълнител при ТД НАП гр. Варна. С Решение № 163/15.07.2022 г. на Директора на ТД НАП гр. Варна (л. 75-77), остава без уважение жалба (молба) с вх. № ЕП-3129/01.07.2022 г. (рег. № 32-11218797/01.07.2022 г.), срещу действия на публичен изпълнител Г.Д.Д.от дирекция „събиране“ при ТД на НАП гр.

Варна, обективиран в РЧПППИ № С220003-035-0269113/16.06.2022 г. Решението е съобщено на ТД Митница – Варна на 18.07.2022 г. (л. 23 адм. пр.). В решението са изложени подробни мотиви, обосноваващи законосъобразността на постановеното разпореждане на публичния изпълнител, при правилно приложение на материалния закон и в частност приложението на нормата на чл. 171 от ДОПК, като е прието, че с изтичането на давностните срокове, се погасява правото за принудително събиране на публичните вземания.

Срещу

Решение № 163/15.07.2022 г. е подадена жалба вх. № ЕП-3129-5/22.07.2022г. от Директора на ТД Митница Варна.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, по която е образувано настоящето съдебно производство е подадена в срока по чл.

268, ал. 1 ДОПК, от легитимирано лице (взискател) и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 ДОПК – Директорът на ТД на НАП - Варна, същият е мотивиран и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения. Производството по събиране на публични вземания е прекратено частично на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 ДОПК, съгласно който, производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител в случаи, предвидени в закон, какъвто случай е изтичането на предвидената в закона погасителна давност.

Спорно по делото е дали публичните вземания на публичния взискател ТД Митница Варна, в качеството и на правоприемник на Митница – Варна (закрита), по НП № 44/2012 г., в размер на 1000 лв., са погасени по давност.

Безспорно е, че чл. 162 ДОПК определя кои са публичните държавни и общински вземания, като ал. 2, т. 7 сочи като такива вземанията по влезли в сила наказателни постановления. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗАНН „наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания“.

Разпоредбата на чл. 168, т. 3 ДОПК предвижда възможността за погасяване на публичното вземане по давност. Независимо от това и с оглед мотивите на Тълкувателно решение (ТР) № 2 от 12.04.20217 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на Върховния касационен съд, ОСС, I и II колегия, в конкретния случай се обуславя извод за неприложимост на общия 5-годишен давностен срок за събиране на публични държавни вземания, предвиден в чл. 171, ал. 1 ДОПК. Приложение намира специалната уредба, регламентирана в ЗАНН. Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН „административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба“. Съгласно чл. 82, ал. 2 ЗАНН „давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност“. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН „независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 82, ал. 1 ЗАНН“. Съгласно чл. 82, ал. 4 ЗАНН „разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила“.

От тълкуването на сочените разпоредби се обуславят следните изводи: разпоредбата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН изключва приложението само на чл. 82, ал. 3 ЗАНН (кратка абсолютна давност). Тя не изключва приложението на чл. 82, ал. 2 ЗАНН, който предвижда прекъсването на давността с всяко действие, предприето за изпълнение на наказанието, нито правилото, че след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Приложение намира чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН и новата давност, която започва да тече след прекъсване на давността поради предприемане на действия по изпълнение на административното наказание, ще е отново две години.

Съгласно

ТР № 7 от 15.04.2021 г. по ТД № 8/2019 г., ОСС на ВАС I и II колегия погасителната давност е юридически факт, свързан с определен в закона период от време, след изтичането на който се поражда субективно непритезателно право за длъжника да откаже изпълнение на паричното си задължение. В същото това ТР е посочено, че образуването на изпълнително дело по чл. 220, ал. 1 ДОПК е предпоставка за предприемане на действия по принудително изпълнение, но не представлява такова действие и не може да доведе до прекъсване давността по чл.

172, ал. 2 ДОПК. Формиран е и извод, че съобщението по чл. 221, ал. 1 ДОПК не прекъсва давността.

На основание чл. 195, ал. 1 – ал. 3 ДПОК „подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител: 1. по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане; 2. когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание“. От тълкуването на тези разпоредби и изложеното по-долу се обуславя извод, че налагането на обезпечителни мерки по смисъла на чл. 198, ал. 1 ДОПК е допустимо и след образуване на изпълнително производство.