Акт № 77 от 07.05.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 355

Номер

355

Година

22.7.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.02

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Елза Йовкова дело номер

20134100500623 по описа за

2013 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК

С Решение №215 от 04.03.2013 година, постановено по ГР.Д.№ 1932 по описа за 2012 година на Великотърновски районен съд, е отхвърлен като неоснователен,предявения от Ж. И. Л., ЕГН- *, с адрес гр. Б., ж.к.„Балик” №24, В.”Б”, .4, А.11, срещу Ц. К. Д., ЕГН-*, с адрес гр. К., община В. Т., ул.„М. С.” №1, иск по чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на постановените с решение №994 от 08.11.2011 година по граждански дело №4568 по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд мерки относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на малолетното дете ИВАЙЛО ЖИВКОВ Л.. Присъдени са разноски в полза на ответницата.

Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от адв. Жанета Димова, пълномощник на Ж. И. Л.. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението и доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд или да бъде постановено решение по същество, с което да бъде уважена исковата претенция. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Заето е становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение правилно и законосъобразно. Изложени са съображения във връзка със заетото становище. Направено е искане да бъде отхвърлена жалбата и потвърдено изцяло обжалваното решение. Претендират се разноски.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, е искова претенцияза изменениепостановените по-рано мерки относно местоживеенето на малолетно дете, упражняването на родителски права, режим на лични отношения и издръжка на малолетно дете и за определяне на нови.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. За този извод съдът е мотивиран от следното:

От фактическа страна.

Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд.

Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства, обсъдени от районния съд.

Във въззивното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Въззивният съд е счел, че по отношение на всички сочени в първото по делото съдебно заседание, проведено във въззивната инстанция, доказателствени средства е налице хипотезата, визирана с разпоредбата на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК. Освен това обстоятелствата, които се цели да бъдат установявани със сочените доказателствени средства съдът е счел, че са относими към предмета на делото, въведен с исковата молба и въззивната жалба, същевременно са и необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Поради което е допуснал да бъдат събирани във въззивното производство посочените доказателствени средства.

Признат от бащата факт при даване на обяснения във въззивното производство е от 05.04.2013 година и до момента на провеждане на последното съдебно заседание във въззивната инстанция детето живее при баща си. И като признат факт, съдът го приема за установен.

От този факт и от съдържанието на приетите като писмени доказателства във въззивната инстанция две „Жалби” и „Писмо”- л.27, л.28 и л.37 от въззивното дело, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Бащата от началото на месец април 2013 година и до сега създава пречки не само да се осъществяват контакти между майката и детето, но „пречи” да бъде изпълнявано влязло в сила решение, с което са предоставени за упражняване родителски права.

Чрез съдържанието на приетите във въззивното производство като писмени доказателства - „Епикриза”; „Направление за хоспитализация”; Амбулаторен лист”; „Лабораторни изследвания”; „Предписания” – от л.22 до л.26 от въззивното дело, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: На два пъти е планирана операция на детето, която да се извърши в МБАЛ в гр. Варна – за 24.04.2013 година и за 03.05.2013 година. Детето е прието в МБАЛ, Клиника по детска хирургия в гр. Варна на 14.05.2013 година, оперирано е и е изписано на 16.05.2013 година.

Съдът като обсъди депозираните във въззивното производство свидетелски показания приема следното:

Свидетелката, посочена от ищцовата страна, установява следните обстоятелства: Бащата е завел детето в болницата в гр. Варна за да бъде извършена планираната операция. През време на престоя на детето в болницата майката е била с детето. Бащата е бил при детето след излизането му от упойка. С поведението си детето е показало, че е много привързано към баща си. След операцията и по настоящем детето е в гр. Б. и бащата полага грижи за него. На детето е осигурено всичко необходимо. Има кой да помага на бащата при отглеждане и възпитание на детето.

По отношение на останалите обстоятелства, които установява свидетелката, посочена от ищцовата страна.

Една частса осъществени през период преди фактическата раздяла на страните по делото – т.е след утвърждаване от съда на постигнатото споразумение между родителите, детето да живее при майката и тя да упражнява родителските права, включително и обръщението към майката „лудата Цеца”, и не следва да бъдат обсъждани, тъй като са недопустими и неотносими към предмета на спора по настоящото дело. Съдът е допуснал разпит на свидетелите само за обстоятелства, осъществени след подаване на въззивната жалба. За неотносимостта на обстоятелства, осъществени след утвърждаване от съда на постигнатото споразумение между родителите, съдът ще изложи съображения в правните си изводи.

Другата част, а именно: „Веднъж бяхме на площадката и майка му се обади и Иво изобщо не изяви желание да се чуе с нея. Детето няма никакво желание да се връща при майка си, крие се и не иска да се връща в селото където живее. Това съм го виждала лично. Говорим за времето след операцията”, съдът ще обсъди тяхната относимост и значимост в правните си изводи.

Свидетелката, посочена от ответната страна, установява следните обстоятелства: На 04.04.2013 година бащата е взел детето при себе си. Обадил се, че детето ще бъде оперирано във Варна. Поискал майката да вземе направление за операция във Варна. На 14 май ответницата и съобщила, че ще пътува за гр. Варна, защото ще оперират детето на 16 май. Ищецът завел детето в гр. Варна, където го приели в Първа хирургия в Окръжна болница. На 14 май приемат детето, на 15 май е операцията и на 16 май са ги изписали. Ответницата е била много разтревожена и притеснена. Детето е привързано и към двамата родители, но като всяко дете към майката. Ищецът „е бил при детето и са им били много добри отношенията, но свиждането за него било от 13-14 ч. и са го отпратили”. „При детето през цялото време е била майката. До 24 май, докато се махнат конците желателно е било детето да остане при бащата, за да може да го води на превръзки. И към двамата родители детето е привързано. Всяка вечер майката търси по телефона на бащата детето и той му дава да разговаря с майка си. Но, при него има човек да го слуша и да му казват какво да каже. Никога детето не е говорило само”. Майката е разговаряла с детето в присъствието на свидетелката около 10-11 пъти. „Майката иска постоянно да си вземе детето. И пред залата е питала, кога бащата ще върне детето”.

Останалите обстоятелства, които установява свидетелката, посочена от ответната страна, са осъществени през период преди приключване на делото в първоинстанционния съд и не следва да бъдат обсъждани, тъй като са недопустими. Както се посочи по-горе съдът допусна разпит на свидетелите само за обстоятелства, осъществени след подаване на въззивната жалба.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявената искова претенция е с правно основание чл.59, ал.9 от ГПК.

Разпоредбата на чл.59, ал.9, е приложима и при хипотезата на влязло в сила решение, постановено на основание чл.127, ал.1 и ал.2 от СК, независимо от систематичното място на двете разпоредби и липсата на изрично препращане.

Разпоредбата на чл.59, ал.9, има предвид изменение на обстоятелствата, които са съществували при постановяване на влязло в сила решение, с което са определени: кой от родителите да упражнява родителските права, личните отношения между децата и другия родител и дължимата издръжка.

И в хипотезата на прекратен брак с постановени мерки и в хипотезата на родители, които не са в законен брак, не живеят заедно и са постановени мерки, едно и също е фактическото положение /родителите не живеят заедно и не са в законен брак/ и едни и същи са правните последици /постановени мерки с влязло в сила решение, с което са определени: кой от родителите да упражнява родителските права, личните отношения между децата и другия родител и дължимата издръжка.

ОСНОВАНИЕ за уважаване на претенция за изменениепостановени по-рано мерки относно упражняването на родителски права, режим на лични отношения и издръжка на малолетно дете и за определяне на нови мерки Евъзникванетона НОВИ обстоятелства, които са от СЪЩЕСТВЕНО значение.

За да са нови, обстоятелствата трябва да са настъпили след влизане в сила на решението, с което са определени мерките, чието изменение се иска. В настоящия казус след утвърденото от съда на основание чл.127, ал.1 от СК споразумение, постигнато между родителите.

За да са съществени новонастъпилите обстоятелства, от тяхтрябва да може да се направи обоснован извод за необходимостта от промяна на родителските права. А тази необходимост се определя от интересите на детето.

В настоящия казус след влизане в сила на решението, с което упражняването на родителските права е предоставено на майката, не са настъпили нови, съществени обстоятелства, в посочения смисъл. Всичкиустановени по делото обстоятелства не са от посочената категория – нови и СЪЩЕВРЕМЕННО съществени. До този извод съдът стига като взе предвид следното:

Посочените в исковата молба като основания за исканата промяна обстоятелства, а именно: „Ответницата не е в състояние да упражнява родителските права спрямо детето”; „Поведението на майката представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на детето”; „Няма жилищни и материални възможности за отглеждане и възпитание на детето”; „Детето се намира в риск по смисъла на параграф 1, т.11, б.”в” от ДР на Закон за закрила на детето” по своята правна същност са изводи.