Решение № 132 от 01.03.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 1102/2021
- Вид
- Решение № 132
- Подписан
- 01.03.2022
- Състав
- Иво Димитров, Величка Борилова, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, ал.1 · Закон за обществените поръчки
- чл.309 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 132 гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иво Димитров
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001001102 по описа за 2021 година
, взе предвид следното:
С Решение № 261050/02.07.2021 г., постановено по т. № 513/2020 г. по описа на СГС, ТО „Електроенергиен системен оператор“ЕАД, ЕИК 175201304 е осъден да заплати на „АББ България” ЕООД, ЕИК 831133152 следните суми: 1) на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сума в размер на 6 870, 40 лв. , представляваща неплатена покупна цена за доставка на прекъсвачи ВН, които е уговорено да се доставят в рамките на първата доставка с договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „АББ България“ ЕООД, за което задължение е издадена фактура № 0003137203/ 05.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 06.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; 2) на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 963, 73 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за неплатената цена за доставените прекъсвачи по първата доставка в размер на 6 870, 40 лв., за периода от 19.10.2018 до 06.03.2020 г.; 3) на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 529, 20 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършена от „АББ България“ ЕООД работа по провеждане на обучение на четирима служители на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД за работа с доставените прекъсвачи, което е възникнало от договор, сключен на 02.05.2018 г., между посочените страни, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 06.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; 4) на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 71, 59 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за неплатено възнаграждение за извършено обучение на служители за работа с доставените прекъсвачи в размер на 529, 20 лв., за периода от 06.11.2018 г. до 06.03.2020 г. 5) на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД сума в размер на 133 891, 30 лв., представляваща обезщетение за претърпени от „АББ България“ ЕООД имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби в размер на 441, 30 лв. - направени от „АББ България“ ЕООД разходи във връзка с неоснователно усвоената банкова гаранция, както и пропуснати ползи в размер на 133 450 лв. – сума, равна на сумата на издадената по 1 договора банкова гаранция, с която „АББ България“ ЕООД е пропуснало да увеличи имуществото си поради неоснователно усвоената банкова гаранция, които вреди са причинени в резултат на допуснато от
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД неизпълнение на задължението, предвидено в чл. 4.12. от договор, сключен на 02.05.2018 г., между посочените страни, да усвои сумата по гаранцията за добро изпълнение, която е дадена под формата на банкова гаранция, само при настъпване на конкретни обстоятелства, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 06.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; 6) на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 3 113, 83 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 133 450 лв., за периода от 14.12.2019 г. до 06.03.2020 г.
Със същото решение „Електроенергиен системен оператор“ЕАД, ЕИК 175201304 е осъден да заплати на АББ Пауър Гридс България“ЕООД, ЕИК 205722229 следните суми:
1) на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сума в размер на 5 200 лв., представляваща неплатена покупна цена за доставка на прекъсвачи ВН, които е уговорено да се доставят в рамките на първата доставка с договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „АББ България“ ЕООД, за което задължение е издадена фактура № 0003150075/ 20.12.2018 г., вземането за получаване на която сума е преминало върху „АББ Пауър Гридс България” ЕООД по силата на извършено преобразуване на „АББ България“ ЕООД чрез отделяне, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 06.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; 2) на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 572 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за неплатената цена за доставените прекъсвачи по първата доставка в размер на 5 200 лв., за периода от 05.02.2019 г. до 06.03.2020 г. 3) на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сума в размер на 240 878, 40 лв., представляваща неплатена покупна цена за доставка на прекъсвачи ВН, които е уговорено да се доставят в рамките на втората доставка с договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „АББ България“ ЕООД, за което задължение е издадена фактура № 0003179694/ 19.07.2019 г., вземането за получаване на която сума е преминало върху „АББ Пауър Гридс България” ЕООД по силата на извършено преобразуване на „АББ България“ ЕООД чрез отделяне, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 06.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; 4) на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 12 913, 76 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за неплатената цена за доставените прекъсвачи по втората доставка в размер на 240 878, 40 лв., за периода от 27.08.2019 г. до 06.03.2020 г.
С решението са отхвърлени предявените от „Електроенергиен системен оператор“ЕАД, ЕИК 175201304 срещу „АББ България“ЕООД и „АББ Пауър Гридс България” ЕООД възражения за прихващане, както следва: 1) възражение за прихващане на вземането на „АББ Пауър Грийдс България” ЕООД към „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД за получаване на сума в размер на 240 878, 40 лв., представляваща неплатена покупна цена за доставка на прекъсвачи ВН, които е уговорено да се доставят в рамките на втората доставка с договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Електроенертиен системен оператор“ ЕАД и „АББ България“ ЕООД, за което задължение е издадена фактура № 0003179694/ 19.07.2019 г., с насрещно вземане на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД към „АББ България”ЕООД и „АББ Пауър Гридс България“ ЕООД за заплащане на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД на сума в размер на 240 878, 40 лв., представляваща неустойка за забавена доставка на уговорените прекъсвачи от втората доставка, която е начислена на основание уговорката на чл. 10.1. от договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „АББ България“ ЕООД, както и възражение за прихващане на вземането на „АББ България“ЕООД към „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД за получаване на сума в размер на 529, 20 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършена от „АББ България“ ЕООД работа по провеждане на обучение на четирима служители на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД за работа с доставените прекъсвачи, което е възникнало от договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „АББ България“ЕООД, с насрещно вземане на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД към „АББ България” ЕООД и „АББ 2
Пауър Гридс България”ЕООД за заплащане на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД на сума в размер на 529, 20 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението за провеждане на обучение, която е дължима съгласно уговорката на чл. 10.1. от договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „АББ България“ ЕООД, включително е отхвърлено и възражение за прихващане на вземането на „АББ България“ ЕООД към „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД за получаване на сума в размер на 133 450 лв., представляваща обезщетение за претърпени от „АББ България“ ЕООД имуществени вреди, които се изразяват в пропуснати ползи и са равни на сумата на издадената по договора банкова гаранция, с която „АББ България“ ЕООД е пропуснало да увеличи имуществото си поради неоснователно усвоената банкова гаранция, с насрещно вземане на „Електроенертиен системен оператор“ ЕАД към „АББ България” ЕООД и „АББ Пауър Гридс България” ЕООД за заплащане на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД на сума в размер на 133 450 лв., представляваща част от неустойката за забавена доставка на уговорените прекъсвачи от първата доставка, която е начислена на основание уговорката на чл. 10.1. от договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „АББ България“ ЕООД.
Отхвърлени са и предявените от „Електроенергиен системен оператор“ЕАД против „АББ България“ЕООД и „АББ Пауър Гридс България” ЕООД насрещни искове, както следва: иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 26 239, 60 лв., представляваща част от неустойката за забавена доставка на уговорените прекъсвачи от първата доставка, която е начислена на основание уговорката на чл. 10.1. от договор, сключен на 02.05.2018 г., между ищеца и първия ответник, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на 1 967, 97 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за неустойка в размер на 26 239, 60 лв., за периода от 22.10.2019 г. до 17.07.2020 г.
Присъдени са и сторените по делото разноски в полза на всяка една от страните, съобразно уважените, респ. – отхвърлените искови претенции.
Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх.№ 341294/02.08.2021 г., допълнена и поправена с въззивна жалба вх.№ 348290/14.09.2021 г. от „Електроенергиен системен оператор“ЕАД, чрез юрисконсулт С. С..
С оглед конкретизираните твърдения в тези жалби и независимо от поддържаното от въззивника, че обжалва първоинстанционното решение в неговата цялост, въззивната инстанция в решаващият състав приема, че първоинстанционното решение се обжалва от „Електроенергиен системен оператор“ЕАД само в частите му, с които предявените от въззиваемите-ищци против въззивника осъдителни искове са били уважени, както и в частите му, с които предявени насрещни искове от въззивника против двамата въззиваеми и въведените от него възражения за прихващане, са отхвърлени.
В частите, с които част от предявените от ищците-въззиваеми акцесорни осъдителни искове са били отхвърлени, първоинстанционното решение има позитивен по отношение на въззивника характер, поради което и за същия не е налице правен интерес от обжалването му, т.к. крайният резултат за обжалващия е благоприятен.
Няма спор в доктрината и съдебната практика, че правен интерес от обжалване съществува само тогава, когато постановеният с решението правен резултат е неизгоден за страната.
В случая в отхвърлителните му части, касателно първоначално предявените осъдителни искове, постановеното първоинстанционно решение е неизгодно за ищцитевъззиваеми и техен е правният интерес да го обжалват. След като не са сторили това и за въззивника-ответник не е налице правен интерес от обжалването му, в тези му части решението се е стабилизирало, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.
Решаващият състав приема още, че въведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност се отнасят до всеки един от предявените при условието на обективно и субективно /на страната на ищците/ съединени искове, макар да не са налице отделно 3 изложени доводи за неправилност по отношение на всеки един от тези искове, доколкото въведените такива се отнасят до спорния по делото правен въпрос относно действителността на уговорената клауза за неустойка в чл.10.1 от обвързващия страните договор, отговорът на който въпрос касае по същество решението по отношение на всеки един от исковете.
След тези уточнения относно предмета на въззивното производство следва да се посочи, че в отговора по въззивната жалба насрещните страни, чрез процесуалния си представител/ в хода на въззивното производство „АББ Пауър Гридс България“ЕООД е променило търговското си наименование на „Хитачи Енерджи България“ЕООД/, оспорват доводите на въззивника и поддържат правилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части.