Решение № 376 от 24.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Кюстендил, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500176 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 1923/24.02.2023 г. депозирана от „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *********** №.*********, чрез пълномощника юрисконсулт Г.П. насочена срещу решение № 87 от 14.02.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1900/2022 г. по описа на същия съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС-Дупница е признал за установено по предявения от "Профи Кредит България" ЕООД против Д. П. П. иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 3457.08 лева главница, произтичаща от договор за потребителски кредит № 30041977430/17.01.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.06.2022г. по ч.гр.д. № 1239 по описа на ДРС за 2022г., като е отхвърлил предявения иск за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 9141.16 лева, осъдил е Д. П. П. да заплати на "Профи Кредит България" ЕООД сумата от 88.97 лева направени разноски по ч.гр.д. № 1239/2022 по описа на ДРС и 107.88 лева направени разноски по настоящето производство, съразмерно с уважената част от иска.

Въззивното дружество обжалва решението на районния съд в отхвърлителната му част, като релевира доводи за неговата неправилност. Възразява като неправилни срещу 1 изводите на решаващия състав, че длъжникът следва да върне само чистата стойност на отпуснатия кредит. Навежда подробни съображения за неправилност на заключението на съда, че в договора за потребителски кредит е налице нарушение на законовите разпоредби относно клаузата за ГПР, като подчертава, че договорът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 10 и сл. от ЗПК.

Твърди, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формиране на ГПР, като разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК била спазена, а в случая страните договорили фиксиран размер на годишен лихвен процент, с ясно посочен ГЛП и ГПР, както и точен размер на дължимите суми. Акцентира, че в закона липсва изискване в договор за потребителски кредит да се посочва как се формира ГЛП, а относно ГПР чл. 5.2. от общите условия към договора препраща към Приложение № 1 на ЗПК.

Излага становище, че обстоятелството дали предвидените в договора допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР е въпрос относим към действителност на съответната клауза, а не договора за кредит като цяло. Заключава, че на потребителя е бил предоставен пълен обем на информацията, необходима за вземане на решение.

Сочи аргументи за неправилност на извода на решаващия състав, за нищожност на уговорената възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави. Твърди, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, тъй като се касае за необезпечен кредит, осигурен от небанкова финансова институция. Допълва, че в случая съдът не е посочил кои конкретно добри нрави са нарушени, а доколкото понятието е изрично дефинирано, преценката се правела във всеки конкретен случай. Счита за неотносима съдебната практика, приемаща че възнаградителна лихва над трикратния размер на законната лихва е нищожна поради противоречие на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Приложима към процесния договор била разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ГПР, който бил съобразен с нея, респективно клаузата за ГЛП не е нищожна на посоченото от съда основание. Заключава, че процесният договор е действителен, предвид което не следва да бъдат прилагани последиците на чл. 22 и чл. 23 ЗПК.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения установителен иск за сумата от 2005,98 лева договорно възнаграждение, дължимо на основание процесния договор, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендират се разноските в производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор от насрещната страна Д.

П. П., ЕГН **********, с адрес : гр. Д., ул. ********.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, 2 подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Производството пред РС Дупница е образувано по предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С. , бул.

*************№****, срещу Д. П. П., ЕГН: **********0, с адрес: гр. Д., ул. ********, иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на общо 9141.16 лева по сключения между тях Договор за потребителски кредит № 30041977430/17.01.2020 г., която сума представлява сбор от различни по азмер задължения, произтичащи от този сключен между страните договор.

В исковата молба е поддържано, че на 17.01.2020 г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като кредитор и Д. П. П., като длъжник, е сключен договор за потребителски кредит № 30041977430, при следните параметри: сума на кредита: 4000.00 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 194.57 лв.; падеж на вноската: 20-то число месеца; годишен процент на разходите (ГПР): 49.24%; годишен лихвен процент:

41.00%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 7004.34 лева, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“: 1200.00 лв.; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“: 3480.00 лева; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги:

130.00 лева. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 11648.34 лв., а общия размер на дължимата месечна вноска бил 324.57 лв.

Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 20.01.2020 г. превеел парична сума в размер на 2095.48 лева. по посочена от длъжника банкова сметка.

Общата сума на отпуснатия кредит е в размер на 4 000.00 лева, като с остатъка било рефинансирано старо задължение на ответницата към ищеца.

3

Д. П. П. подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 30041977430, като пожелала да бъдат отложени три погасителни вноски. На 14.04.2020 г. между страните бил сключен Анекс № 1 към ДПК № 30041977430, с който се договорили да бъдат отложени погасителни вноски № 2,3,4, като те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил и нов коригиран погасителен план.

Погасителните вноски се променяли от 36 на 39 броя.

На 11.08.2020 г. ответницата подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 30041977430, като пожелала размерът на вноски № 6,7,8 да бъде намален. На 19.08.2020 г. страните сключили Анекс № 2 към договора, с който се договорили да бъде намален размерът на погасителни вноски № 6,7,8 на 100.57 лева. Длъжникът се задължил да заплати на договорения падеж намалените вноски, а остатъкът на същите до пълния им размер - в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски били променени от 39 на 42 броя.

На 13.11.2020 г. ответницата подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 30041977430, като пожелала да бъдат отложени две погасителни вноски. На 17.11.2020 г. между страните бил сключен Анекс № 3 към договора за кредит, с който страните се договарили да бъдат отложени погасителни вноски № 9,10, като те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променили от 42 на 44 броя.

На 17.03.2021 г. ответницата подала Заявление за промяна на погасителен план към договора, като пожелала да бъде отложена една погасителна вноска. На 24.03.2020 г. между страните бил сключен Анекс № 4 към договора за кредит, с който страните се договарили да бъде отложена погасителна вноска № 13 като тя трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променили от 44 на 45 броя.

В резултат неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че е платила само девет пълни и една частична вноска по кредита, договорът за кредит бил обявен за предсрочно изискуем на 03.06.2022 г. На ответницата било изпратено уведомително писмо, получено лично на 13.06.2022 г.

Ищецът сочи, че размерът на погасеното от длъжника задължение е в общ размер на 3057.07 лева. С плащанията си ответницата е погасила част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 2350.19 лева. Сумата от 506.88 лева отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, сумата от 80.00 лева - за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

След входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от страна на длъжника постъпило плащане в размер на 120.00 лева, с което са погасени дължимите задължения за лихва за забава и законна лихва, дължима от 03.06.2022 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.06.2022 г., претендирани в заповедното производство.

Към момента на подаване на исковата молба Д. П. П. дължала на „ПРОФИ КРЕДИТ 4

България“ ЕООД сума в общ размер на 9141.16 лв., от които: главница в размер на 3457.08 лева, договорно възнаграждение в размер на 2005.98 лева, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 935.70 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2742.40 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 30041977430.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответницата, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявление било образувано ч.гр.д. 1239/2022г. по описа на РС-Дупница.

Съдът издал заповед за изпълнение за дължимите суми, срещу която длъжникът възразил в законоустановения срок, което породило правния интерес от предявяване на настоящия иск.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата.

За да постанови обжалваното решение, районният съд приел, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. Констатирал е, че в договора и общите условия липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49.24 %/. Изложил е, че не може да се направи еднозначен извод, че разходите за допълнителни услуги са включени при формиране на ГПР. Акцентирал е, че при тяхното включване се нарушава забраната на чл.19, ал.4 ЗПК. Досежно допълнителните пакети услуги „Фаст“ и „Флекси“ е формирал извод за нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Обосновавайки виждането, че т. нар. "споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги-Фаст и Флекси" всъщност е част от договора за кредит, но доколкото не е обособено отделно от договора, и по този начин е заобиколено ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите /ГПР/ да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, е приел недействителност на договора за кредит, съгласно регламентацията на чл.22 ЗПК. На основание чл. 23 от Закона за потребителския кредит, съгласно който потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, е приел иска за основателен за сумата от 3457.08 лева.