Решение № 283 от 30.07.2025, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 469/2025
- Вид
- Решение № 283
- Подписан
- 30.07.2025
- В сила
- 04.11.2025
- Състав
- МЛАДЕН ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.74, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.216 · Наказателен кодекс
- чл. 216, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 8, ал. 2, т. 3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 283 гр. Велико Търново, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20254110200469 по описа за 2025 година за да се произнесе взема предвид следното:
Производство по чл.72, ал. 4 от ЗМВР.
Делото е образувано по жалба на В. А. Т., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ********* подадена чрез пълномощник - адв. И. М. от ВТАК, против Заповед за задържане на лице рег. № 1739зз - 39/17.03.2025 г., издадена от Слави Данчев К., на длъжност „разузнавач“ при РУ - Велико Търново. В жалбата се излагат основания за незаконосъобразност, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, както и с целта на закона.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя адв. М., поддържа жалбата на изложените в нея основания и излага допълнителни доводи в писмени бележки. Претендира разноски и възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът - издателят на заповедта инспектор Слави К., на длъжност „разузнавач“ при РУ - Велико Търново КО при РУ - Велико Търново, намира, че е изпълнил формалните изисквания на закона, като целта била да се обезпечи присъствието на лицето за целите на досъдебното производство.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Заповед за задържане на лице рег.
№ № 1739зз - 39/17.03.2025 г., е издадена от инсп.Слави Данчев К., на 1 длъжност „разузнавач“ при РУ - Велико Търново, на основание чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, за задържането на жалб.В. А. Т., ЕГН: **********, за срок от 24 часа.
Видно от изложените мотиви в заповедта, жалб.Т. е бил задържан поради наличието на данни за това, че на 16.03.2025г., около 21:40 часа, в гр.
Велико Търново, на ул. „Драгоман“ № 4, противозаконно е повредил чужди движими вещи, намиращи се в имота, обитаван на Е.П.К ЕГН: ********** телевизор „Самсунг“ и дръжка на входна врата - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Във връзка със задържането инспектор К. е изготвил докладна записка от 17.03.2025г. до Началника на РУ-В.Търново, в която отразил , че на 16.03.2025г. в 21:40 часа на тел. 112 е бил подаден сигнал от Е.П.К ЕГН:
**********, гр. Велико Търново, *********, че в жилището, в което живее под наем, е било влязло лицето В. А. Т., ЕГН: ********** и е повредил вещи, намиращи се в жилището - дръжка на входна врата и телевизор „Самсунг“.
По случая било образувано ДП № ЗМ-234/2025г. по описа на РУ Велико Търново, за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. В хода на проведените ОИМ за установяване местонахождението на лицето, същият на 17.03.2025г., около 11:00 часа, Т. е бил установен на местоработата му в гр.
Велико Търново, ул. „Липа“ № 2, фирма „Колос“ ЕООД. При проведена беседа с лицето, същият направил пълни самопризнания за извършеното от него деяние.
При задържането е извършен обиск на жалб. Т., при който са открити в него пари и лични вещи, видно от приложения протокол за личен обиск от 17.03.2025 г. от 11.00 часа.
Видно от разписка от 18.03.2025 г., инспектор Слави К., на длъжност „разузнавач“ при РУ - Велико Търново КО при РУ - Велико Търново е върнал на жалб. Т. вещите иззети при извършения обиск.
Със заповед от 17.3.2025г., на инспектор К. е предоставена правна помощ и е назначен адв.М. да осъществява защитата на жалб.Т.. Заповедта била връчена на адв.М. в 12.5. часа, на 17.03.2025г.
Видно от заповед №366з-4144 от 29.09.2023г., на директора на ОДМВРВ.Търново, инспектор Слави К. е назначен на длъжността – „разузнавач“ , в група „Престъпления срещу собствеността“, в сектор КП в РУ - Велико Търново и е встъпил е в длъжността.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :
Жалбата е основателна.
По правната си същност заповедта за задържане, на основание чл. 72, 2 ал. 1, т. 1 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка, която по аналогия на чл. 22 от ЗАНН, може да се определи като административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Според настоящия състав, оспорената заповед, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , макар и формално да притежава необходимите реквизити по чл.74, ал.2 от ЗМВР, не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху лицето чрез ограничаване на свободното му придвижване за определен период.
Издадената заповед е и недостатъчно мотивирана. Изискванията на чл.74, ал.2, т.2, вр. с чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, са само формално изпълнени, като отразената информация не дава представа за характера и съдържанието на действията на жалб. Т., квалифицирани по чл.216 от НК и предмет на наказателното производство. Законът предвижда като задължителен реквизит посочването на фактическите и правните основания за задържането, докато в атакуваната заповед липсва отразяването на каквито и да е било обстоятелства от фактическа страна, които да обосноват целите на задържането.
В докладната записка са отразени по-широк кръг от обстоятелства, от които действително може да се придобие представа за характера на деянието на жалб.Т. и обстоятелствата, при които е открит дееца. Всъщност именно от докладната записка се установява, че жалб.Т. е открит на работното си място, снети са му обяснения, в които той е изложил своите твърдения по фактите.
В качеството си на административен акт, заповедта за задържане , според нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК , не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , следва да е съобразено със целта без да води до несъразмерно ограничение на правата на адресата, освен необходимото за защита на обществения интерес.
В нормата на чл. 5, § 1, б. с) от КЗПЧОС , изрично се посочва, че изключение от забраната за лишаване от свобода на лице се допуска само с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укрИ.е след извършване на престъпление;
В настоящата хипотеза е неясно, пред коя институция е следвало да се яви жалбоподателят за да е обоснована необходимостта от задържане при 3 наличието на подозрение, че е осъществил престъпление, както и не се разкриват признаци на останалите хипотези даващи възможност за задържане – предотвратяване на престъпление или укрИ.е.
Липсата на фактически обстоятелства, наличието на които се свързва с приложимостта на конкретна правна хипотеза от закона, е пречка за проверка на съответствието на административния акт с материалния закон и е проявление на порока неспазена форма на административния акт – арг. от чл.
146, т. 2 от АПК.
При този изход на делото, на осн. чл.143 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, направените от жалбоподателя разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, следва да се поемат от бюджета на юридическото лице, разпоредител с бюджетни средства, чийто административен орган е издал обжалваната заповед – в случая ОДМВР – В.Търново.
По делото е представен договор за правна защита, според който представителството на ответника е уговорено като безплатно - при условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, за лице в затруднено материално положение. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на възнаграждение, като съдът определя същото в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Предпоставките на тази разпоредба са налице, тъй като от представения договор за правна защита е видно, че възнаграждение не е било уговорено, а е предоставена безплатна правна помощ на материалнозатруднено лице. Следователно адвокатът има право на възнаграждение, при което в полза на адв. М. следва да се присъди такова възнаграждение, което съдът определя на минимума предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа - 750 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. №
№ 1739зз 39/17.03.2025 г., издадена от инспектор Слави Данчев К., на длъжност „разузнавач“ при РУ - Велико Търново, с която, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е задържан жалб.В. А. Т., ЕГН: **********, за срок от 24 часа.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Велико Търново да заплати в полза на В. А. Т., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ********* сумата от 10 лева, представляващи направените в 4 производството разноски.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя по делото и ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. Т. М., с ЛНА:1600035550, с адрес гр..Велико Търново, ул.“България“№2, ет.1, сумата от 750 лева - определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, пред Великотърновския административен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5