Решение № 9989 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9989 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110146618 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, срещу Етажната собственост на сграда с административен адрес ****.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на процесния имот, но не е сключил договор с ответното дружество, с което се е обогатил неоснователно с доставената до имота топлинна енергия за стълбищно помещение с адрес ****., с аб. № **.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат следните суми: 658,02 лева (шестстотин петдесет и осем лева и 02 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2022 г. до 29.02.2024 г., ведно със законна лихва за период от 03.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 135,16 лева (сто тридесет и пет лева и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2022 г. до 26.02.2025 г., 29,17 лева (двадесет и девет лева и 17 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 03.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 6,22 лева (шест лева и 22 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 26.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. **** г. по описа на СРС, 78 състав.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че през целия исков период имотът, за който са начислени съдебно 1 предявените вземания, бил отдаден под наем и се ползвал от трето за спора лице, което поело задължение да плаща всички разходи, свързани с ползването му, за което уведомил ищеца неколкократно. Моли за отхвърлянето на предявените искове.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

1.Правна квалификация

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: няма

3. Доказателствена тежест

По иска с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника– че последният е консумирали тази енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

По иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава – че е поканен да плати, както и размера на обезщетението за забава.

При установява на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е платил.

4. Съдът е обявявил за служебно известни Общите условия за продажба на топлинна енергия от *** на потребители за битови нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.

5. По основателността на иска:

По искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете предполага установяване от страна на ищеца наличието на следните предпоставки: обедняването си – количеството и цената на реално доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия, спестявайки разходите за заплащане на стойността на същата, както и връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на 2

ЗЕ (приложима редакция към спорния период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от *** на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В същото време от страна на ответника не се навеждат твърдения да е сключил писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди с ищеца, поради което съдът приема, че в рамките на исковия период такъв не е бил налице. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

По делото се установи, че е доставена и разпределяна топлинна енергия.

Предвид представените по делото доказателства се установява, че в периода м.11.2022-м.12.2023 г. процесния имот се е ползвал от трето лице, по силата на наемно правоотношение. Следователно за този период именно наемателя се е обогатил неоснователно, а не ответникасобственик на имота.

Ответникът дължи сумите за ТЕ за периода м.01, м.02.2024г. - 162,94 лв., законна лихва от датата за подаване на заявлението до окончателното плащане, разпределение на ТЕ за м.01-м.04.2024г. - 6,64 лв., законна лихва от датата за подаване на заявлението до окончателното плащане.

За останалите суми за главниците иска е неоснователен.

По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете за мораторна лихва предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: главен дълг; настъпване на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично 3 задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като според чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

В случая, вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване, поради което общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди са неприложими, доколкото между страните липсва облигационна връзка.

В случая, е необходимо изпращането на покана до длъжника.

По делото са представени 2 покани, но според съда със същите ответника не е бил валидно уведомен за задължението си. На първо място, от обратните разписки не се установява кога са били получени. На второ място, текста в поканите относно задължението е изключително общ, посочена е една глобална сума, не става ясно за кой период, какво е всяко вземане по отделно.

Следователно иска за мораторна лихва е неоснователен.

По разноските:

Ищеца претендира в исковото - 45,00 евро държавна такса, 100 евро юрисконсултско възнаграждение, 220 депозит за вещо лице; в заповедното 75,00 лв. Дължат му се - 74,71 EUR в исковото и 7,85 EUR в заповедното.

Ответника претендира - в исковото : 500,00 лв., в заповедното 250 лв.

Дължат му се - 203,33 евро в исковото, 101,66 евро в заповедното.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

59, ал. 1 ЗЗД, Етажната собственост на сграда с административен адрес ****, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** – за имот с адрес ****., с аб. № **, следната сума за топлинна енергия за периода м.01,м.02.2024г. - 162,94 лв., ведно със законна лихва от датата за подаване на заявлението до окончателното плащане, сума разпределение на ТЕ за м.01м.04.2024г. - 6,64 лв., ведно със законна лихва от датата за подаване на заявлението до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. **** г. по описа на СРС, 78 състав, ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумите за главница ТЕ над 162,94 лв. до 658,02 лева, както и за периода от 01.11.2022 г. до м.12.2023 г. включително, както и за разпределение на ТЕ над 6,64 лв. до 29,17 лева и за периода от 01.11.2022 г. до м.12.2023 г., както и исковете по чл. 86 ЗЗД за следните суми: 135,16 лева представляваща мораторна лихва за ТЕ за период от 31.12.2022 г. до 26.02.2025 г. и 6,22 лева, представляваща мораторна лихва за дялово разпределение за период от 01.07.2022 г. до 26.02.2025 г.

ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда с административен адрес 4

****, ДА ПЛАТИ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, разноски по делото в размер на 74,71 EUR в исковото производство и 7,85 EUR в заповедното производство .

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, ДА ПЛАТИ на Етажната собственост на сграда с административен адрес **** разноски: 203,33 евро в исковото производство , 101,66 евро в заповедното производство .

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца ****.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5