Решение № 321 от 02.10.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. гр.Велинград, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20265210100200 по описа за 2026 година

Предявен е от И. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Велинград, ул. Ангел Кънчев 4, против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

“Цариградско шосе” №115 Е, ет. 5, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във във връзка с 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД с който се иска да се признае за установено, че И. М. К., ЕГН ********** не дължи на „Кредирект" ЕООД, ЕИК ************ сумата от 1,294.31 евро по Договор за паричен заем №1419844/20.11.2025 г., предвид недействителността на договора за заем.

С исковата молба ищцата излага, че на 20.11.2025 г. между нея и ответното дружество е сключен Договор за паричен заем №1419844 за сумата от 920.33 евро и 16 вноски. Сочи, че на 06.03.2026 г. е отправила искане към кредитора да й бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем, като ответното дружество е изпратило извлечение, от което са видни претендираните от ищеца суми, а именно 1,814.59 евро, за да се издължи изцяло към кредитора, предвид че вече е заплатила 400.05 евро. Твърди, че в конкретния случай кредиторът е включил в договора за кредит клауза с която ищцата се задължава да предостави в изключително кратък срок банкова гаранция или няколко поръчители при изключително завишени условия в изключително кратък срок. Излага, че при непредоставяне на това обезпечение на потребителя се начислява неустойка в огромни размери, която макар и именувана неустойка е по същество скрита договорна лихва. Счита, че тази конструкция за оскъпяване на потребителски кредит чрез скрити лихви, именувани като неустойки, за да не бъдат включени в ГПР е нищожна поради противоречието 1 й с добрите нрави, каквато е и константната съдебна практика. Твърди, че е заплатила 400.05 евро от общо заетите 920.33 евро, като предвид последиците на чл. 23 ЗПК, то дължима остава единствено разликата между заетата и върнатата сума, в случая 520.28 евро, а остатъка от претендираните 1,814.59 евро е недължим. Счита, че 1,294.31 евро е недължима предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество, депозира отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че клаузите на Договор за потребителски кредит № 1221104 са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Твърди, че при формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Излага, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Излага, че клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сочи, че в настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните. Твърди, че към договора е налице и споразумение, в което допълнително, изчерпателно и детайлно са уговорени условията и предпоставките за плащането на неустойката, а отделно от това Кредиторът е осигурил достатъчно дълъг срок за предоставяне на договореното обезпечение – 14 дни, който срок изцяло съвпада със срока за отказ от договора, уреден в закона и изрично между страните. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

На основание чл. 211 ГПК предявява евентуален насрещен иск срещу И. М. К., ЕГН: **********, с който моли, в случай че искът на първоначалния ищец бъде уважен, да се осъди И. М. К., ЕГН: **********, на основание чл.

55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, да заплати на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ************, сумата от 520.28 евро /петстотин и двадесет евро и двадесет и осем евроцента/, представляваща неизплатената част от чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем 1419844 от 20.11.2025 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

В насрещната искова молба излага, че между страните е налице Договор за потребителски кредит 1419844 от 20.11.2025г., сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ************, е предоставило на И. М. К., ЕГН:

********** кредит в размер на 1800 лева, което е в равностойност на 920.33 2 евро. Сочи, че заемната сума е предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на процесния договор, като съгласно чл. 3 от договора и имплементирания в него погасителен план (чл. 3, ал.3), кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 46% на 16 месечни вноски с дата на първо плащане 22.12.2025 г. и последна вноска на 22.03.2027 г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на падежите. Твърди, че след подписване на договора и усвояване на кредита кредитополучателят е извършил следните плащания по договора: на 22.12.2025г. – 100.89 евро, на 05.02.2026г. – 49 евро, на 09.02.2026г. – 40 евро, на 11.02.2026г. – 25 евро, на 14.02.2026г. – 45.58 евро, на 20.02.2026г. – 139.58 евро, като общо платеното е в размер на 400.05 евро, с която сума са погасени първите три вноски по кредита изцяло.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна по насрещния иск не подава отговор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

На 20.11.2025 г. между ищцата и „Кредирект“ ЕООД е сключен договор за паричен заем № 1419844 от 20.11.2025 г., по силата на който кредитодателят „Кредирект“ ЕООД предоставя на кредитополучателя И. К. кредит в размер на 1800 лв. при 16 погасителни вноски, при начин на плащане съгласно погасителен план. В договора е посочен годишен процент на разходите 57,01 % Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 46 %.

Видно от договора за обезпечен потребителски кредит

1419844/20.11.2025 г., в чл. 6 е уговорено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поръчител, към който са поставени множество изисквания: в случай, че е един поръчител – осигурителния му доход следва да е на не помалко от два пъти размера на минималната работна заплата за годината на усвояване на кредита При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях при договор за потребителски кредит с размер до 2000 лв. следва да е в размер на не по-малко от минималната работна заплата за страната. Поръчителите следва да не са поръчители по други договори за кредит с кредитора или свързани с него лица, да не са кредитополучатели по други кредити, сключени с Кредитора или свързани с него лица, да нямат кредити към банки или финансови институции, с класификация различна от редовен по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит. Договорът е сключен с изрично уточнение в чл. 6, ал. 4, че не би бил сключен без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение, съгласно уговореното.

Съгласно чл. 13, ал. 5 от Договора, при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по критерии на кредитора, съгласно чл. 6 от настоящия договор или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение на договора в размер на 1677,43 лв., дължима в пълен размер от денят след изтичане на уговорения между страните 14 дневен срок.

3

Страните не спорят, а и същото се установява от писмените доказателства по делото, че ответника по първоначалния иск претендира за плащане от ищцата сумата от 1294,3 1 евро, а последната към момента на предявяване на исковата молба е платила сумата от 400,05 евро.

От правна страна, съдът намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове – първоначален и насрещен, предявен в условията на евентуалност: както следва: чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 23 от ЗПК, за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1294,31 евро. и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК за връщане на платеното по нищожен договор, възлизащо на 7520,28 евро.

По първоначално предявения иск:

Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР включва общите разходи на потребителя по Договора, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В текста на ал. 2 от ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение №1, а съгласно чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се считат за нищожни. “ Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В текста на чл.

10а ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът, размера и действието, за което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. От посочените правни норми може да се направи извод, че не е достатъчно в Договора да бъде посочен общият размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

В конкретния случай, видно от Договор за потребителски кредит от 20.11.2025 г. е уговорен годишен процент на разходите по кредита, възлизащ на 57,01%. Не се спори, че неустойката за непредоставяне на поръчителство в 14 дневен срок в размер на 1677,43 лв./857,66 евро, не е включена в общите разходи по кредита. Отчитайки размера на последната /1677,43 лв./, както и чистата стойност на кредита /1800 лв./, е очевидно, че действителния размер на ГПР значително надхвърля посочения в договора от 57,01 %.

Тази уговорена неустойка следва да се включва в разходите по договора за кредит, тъй като макар и да е възникнала в 14 дневен срок след подписване на договора, се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, 4 пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, включително и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, не е включена неустойката за непредоставяне на поръчителство, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.