Решение № 424 от 02.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Б., 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20241200500272 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 2556/02.02.2024 г., подадена от адв.

Б. К., със служебен адрес гр. С., ***, вх. Б, ет. 2, ап. 3, като пълномощник на А. Х. Д., ЕГН **********, против Решение № 879/13.12.2023 г., постановено по гр. д. № 1918/2021 г. по описа на РС – Б..

С въззивната жалба са изложени съображения, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното решение.

Съдът констатира, че жалбата отговаря на изискването за редовност по чл. 259 – чл. 261 от ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна, на 261.02.2024 г., от която, чрез процесуален представител, в срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който се оспорва нейната основателност, с твърдения че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.

В о.с.з. жалбоподателя чрез процесуалния си представител поддържа въззивна жалба на основанията изложени в същата.

В о.с.з. oтветниците чрез процесуалния си представител оспорват въззивната жалба.

Б.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, 1 приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

С атакуваното решение РС е отхвърлил, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения от А. Х. Д., с ЕГН **********, чрез адвокат Г. К., пълномощник, срещу М. С. Г., с ЕГН ********** и Х.

А. Д., с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Б., ***, иск с правно основание чл.

124 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците М. С. Г., с ЕГН ********** и Х. А. Д., с ЕГН **********, не са собственици на 1/2 /една втора/ от 201/ 890 /двеста и едно върху осемстотин и деветдесет/ ид. ч. от Поземлен имот, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с идентификатор ***, с площ на целия имот 890 кв.м., по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Б., с ЕКАТТЕ 04279, община Б., област Б., одобрени със Заповед № РД18-32 от 10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с административен адрес на имота: гр. Б., ***, при граници /съседи/: ***, ***, ***, ***, ***, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 4262, квартал 28, парцел 2.

Съдът намира, че решението е валидно и допустимо в атакуваната част, касаеща подялба на приземния етаж.

Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивната инстанция намира следното:

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира,че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Жалбоподателят обжалва първоинстанционното решение с въззивна жалба,съдържаща оплакване за неправилност и незаконосъобразност,каквато жалба е допустима,като изискването на чл.260,т.3 от ГПК има пряка връзка с ограничения характер на въззивното обжалване съобразно чл.269,пр.2 от ГПК,доколкото посочената в жалбата порочност на решението определя обхвата на дейността на въззивната инстанция.

Съгласно посочената правна норма задължението на въззивния съд за служебно произнасяне се отнася за валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта му в обжалваната негова част. По отношение правилността на акта съдът е ограничен от посочените в жалбата основания,с изключение на случаите,когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на 2 определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и правилността само на посочените негови фактически констатации.

Основното оплакване във ВЖ касае това, че ответницата М. Г. е била обикновен държател, а не владелец, тъй като не е демонстрирала каквито и да било действия, с които да е демонстрирала своене на имота и не е придобила имота чрез давностно владение, респ. неправомерно е прехвърлила процесните идеални части от имота на другия ответник, сина им Х. Д.. На следващо място във ВЖ се акцентира и върху това, че процесния недвижим имот е прилежаща обща част към съсобствения им апартамент.

Не се спори по делото, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 100 том 2 рег.

№ 5191 дело № 279 от 2003 г. по описа на нотариус Т. /, ответницата Г. е дарила на ищеца/нейн съпруг към онзи момент/ 1/2 от 201/900 идеални части от урегулиран поземлен имот II, поземлен имот пл. № 4262, квартал 208 по плана кв. „Г.“ на гр. Б., целият с площ от 900 кв.м., при граници /съседи/ за имота: улица, н-ци на В. П., С. В. П., С. В. П., Е. К., З. К. и В. И.. Безспорно е и това, че с Решение № 1318/17.03.2008 г., постановено по гр.д. № 135/2008 г. по описа на Районен съд Б., е прекратен сключеният на 02.05.1998 г. граждански брак между А. Х. Д. и М. С. Д.а.

Не се спори и за това, че с Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № 169, том III, рег. № 7152, дело № 509 от 2018 г. по описа на нотариус И. К. /л. 52 от делото/, ответницата Г. е призната за собственик на 201/890 ид. ч. от Поземлен имот, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с идентификатор ***, с площ на целия имот 890 кв.м., по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Б., с ЕКАТТЕ 04279, община Б., област Б., одобрена със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с административен адрес на имота: гр. Б., ***, при граници /съседи/: ***, ***, ***,

***, ***, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 4262, квартал 28, парцел 2. Видно е, че в последствие и с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 73, том I, рег. № 5105, дело № 67 от 2019 г., ответницата Г. е дарила на сина си – ответника Х. А. Д., 201/890 ид. ч. от същия този процесен поземлен имот.

Възражението на въззивника, че ответниците не са собственици въз основа на давност и дарение на процесните идеални части от поземления имот е неоснователно, доколкото е доказано в процеса, че в полза на ответницата М. Г. е изтекла придобивна давност върху върху процесния имот с намерението да го свои повече от 10 години, преди да се снабди с Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, на основание давностно владение № 169, том III, рег. № 7152, дело № 509 от 2018 г., респ. преди да дари на ответника Д. 201/890 ид. ч. от процесния имот. И това е така, тъй като са приобщени достатъчно доказателства, в т.ч. свидетелски показания, които да установяват, че след развода на А. и М., ищецът изобщо не е посещавал имота, като дори и преди това, го е 3 посещавал рядко, че единствено М. Г. обработва процесната част от дворното място, като в него сади маруля, краставици и домати, А. живее във Ф. и въобще, от години /от 2008г./ не посещава имота.

С оглед горното РС обосновано е счел за доказани предпоставките от фактическият състав на предявения иск за делба, допускайки до делба процесния приземен етаж. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи възраженията на жалбоподателя, тъй като са основани на доказателствата, теорията и константата съдебна практика.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за неправилност на съдебното решение, в тази му част, тъй като не намират опора в закона и материалите по делото. РС е анализирал събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи, обусловили постановяването на този резултат.

Обсъждането на останалите доводи е безпредметно, в предвид съвпадението в крайните изводи на двете инстанции.

Така, в процеса, свидетелката Солачка сочи, че познава М. Г. от както се е родила, защото живеят в един парцел, описва имота като къща на два етажа, с дворно място, като в края на това дворно място има друга къща, собственик друг, до къщата има гараж и пространство, което е поделено между собствениците на имота, като цялото място, като свидетелката живее в задния двор на имота, в къща, която се намира в дъното. Цялото място, където са двете къщи и дворно място, е около 900 квадрата и то е разпределено, като М. си има място около 200 квадрата, което тя си работи сама, това е наследство от родителите й, тя си го обработва, оранжерия си е направила, сади си домати, пролетта сади маруля, кромид, краставици. Всеки от собствениците си знае коя част ползва, като са си я заградили с телена мрежа. Мястото, което ползва М., е заградено с телена мрежа, никога не е виждала ищеца да работи на това място и не е чувала да има спорове за това място. Св. М., който е приятел с ищеца, също установи, че единствено М. работи процесния имот и че ищецът няма претенции за имота. Св. М. сочи, че ищецът му е споделял, че това място си го работи М.. И двамата свидетели установяват, че ищецът А. Д. след развода / месец март 2008г./ никога не е идвал в процесния имот, че от тогава живее във Ф. и когото си е идвал в България никога не е ходил в процесния имот. Ищецът е споделял със св. М., че знае, че М. си обработва процесния имот. Свидетелите установяват, че ищецът след развода и към настоящия момент се е установил да живее във Ф. и от тогава не е идвал в имота.

С оглед събраните доказателства по делото следва да се приеме, че Г. е придобила собствеността върху процесния имот на основание давностно владение, поради което същата в качеството си на собственик е дарила процесния имот на втория ответник, който е син на ищеца и първия ответник.

Владението е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не 4 може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.

В настоящия случай, ответницата Г. доказа по делото наличието на двата елемента от фактическия състав на владението, като липсват доказателства въззивника да е извършвал действия, с които да прекъсне придобивната давност, осъществявана от ответницата . По делото се установи, че действително единствено тя упражнява фактическа власт върху процесния имот и е упражнявала фактическата власт като своя с ясно изразеното намерение за своене, което е задължителен елемент от съдържанието на владението като елемент от придобивната давност като оригинерен придобивен способ.