Определение № 3117 от 27.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3117 гр. София, 27.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20248002901391 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Стар пост „ ООД, гр. София против решение №195 от 25.03.2024 г. по т.д.

№1042/2023 на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация – „Демакс ДИ ПИ АЙ“АД, гр. София, чрез пълномощника си – адв. Ст. М. е на становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. П..Г. е посочил основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставил е въпроса – 1/„ Следва ли при преценка дали неустоечна клауза в договор противоречи на добрите нрави, съдът да използва някой от следните критерии- естеството на задълженията …,дали изпълнението е обезпечено с други правни способи.., вид на уговорената неустойка..,съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваното неизпълнение…, свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката?“ 2 / „Има ли значение обстоятелството, че страната, която претендира заплащане на уговорена неустойка в нейна полза упражнява държавно регулирана дейност, при преценка дали неустоечна клауза в договор противоречи на добрите нрави?“ и 3 „ Има ли частният свидетелстващ документ доказателствена сила относно удостоверените в него факти, която се преценява от съда по вътрешно убеждение ако този документ не носи подпис на страната за която тези 1 обстоятелства са неизгодни или не?“ По първия въпрос страната е поддържала противоречие с ТР ОСТК №1/10, като е възпроизвела част от мотивите на тази тълкувателна практика, съдържаща изброяване на примерни критерии, които да подпомогнат съда при преценка за нищожност на клауза за неустойка в хипотеза на твърдение за накърняване на добрите нрави. Изброена е и съдебна практика на ВКС в този смисъл. Възпроизведени са и мотивите на въззивния, съд съдържащи подробно мотивиране относно това, че в случая неустойката не излиза извън присъщите й функции, поради което не е нищожна, като съдът е съобразявал редица установени по спора обстоятелства -задълженията на изпълнителя, обществената значимост на извършваното по обществената поръчка, засилената държавна регулация на дейността на ВиК оператора и т.н. В заключение и след интерпретацията на тези мотиви страната е заявила, че не са използвани примерно изброените критерии от цитираната тълкувателна практика. По втория поставен въпрос е поддържано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано с твърдението, че ВКС с отговора на въпроса ще създаде яснота дали дейността, която е държавно регулирана изисква по-високо определена като стойност неустойка. По третия въпрос са възпроизведени части от мотиви на две решения на ВКС и е посочено, че въззивният съд, бил приел че протокола подписан от Венелин Игнатов и Любка Голакова имал доказателствена стойност по отношение на установените с него факти, въпреки че не бил подписан от касатора. С това той е счел за установено основанието по чл.280,ал.1, т.1 ГПК.Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава приложно поле на касационно обжалване.

С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетата, със задължителна тълкувателна практика дефинитивност, първият поставен въпрос би могъл да се приеме за релевантен. Допълнителния критерий страната е защитила с твърдението, че приетото от състава по този въпрос е в отклонение от задължителна тълкувателна практика, определяща такива критерии, които съдът не е съобразил. Доводите са правно необосновани.

Както и самият касатор е възпроизвел от мотивите на обсъжданата тълкувателна практика изброените и определящи съдържателно въпроса критерии са примерни, т.е. това изброяване е ориентировъчно, с оглед установените факти по делото и за улеснение на състава при преценка на съществения критерий относно съответствието на уговорената неустойка с определените й императивно присъщи на нея функции. Именно, съобразно цитираното от касатора тълкувателно решение, съдът се е произнесъл по това, че договорената между страните неустойка не излиза извън присъщите й функции, което е същественото и по което за да има противоречиво разрешаване, следва да има разлика между приетото от състава и изясненото съдържание на нормата. Извън това, примерно изброените критерии са 2 приложими само ако има данни, установени по спора, респективно ако е налице твърдян от страните осъществен факт. В случая, отново изцяло в съответствие с тази практика, съдът съобразно установеното по спора се е произнесъл по действителността на уговорената неустоечна клауза, като е взел предвид и част от критериите, съдържателно обусловили въпроса на касатора. Или, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Дори и вторият въпрос да бъде приет за релевантен въпреки, че приетото от състава самостоятелно не определя постановения правен резултат, касаторът не е развил каквито и да било доводи, свързани с установеност на допълнителния критерий, заявен от него като основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Дефинитивно, това основание е изяснено със задължителна тълкувателна практика – т.4 ТР ОСГТК № 1 /09г., която предполага касаторът да въведе, съобразно поставен въпрос, доводи, свързани с прилагане на непълна, респективно неясна правна норма нуждаеща се от тълкуване, респективно да развие съображения за наличие на неправилно формирана съдебна практика, нуждаеща се по определени, обосновани от страната, причини от осъвременяване, респ. промяна. Липсата на доводи по допълнителния критерий е достатъчно, за да не бъде допуснато касационно обжалване на това основание, още повече че по релевантния въпрос относно съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави е налице задължителна тълкувателна практика, цитирана от касатора. Общите и кратки оплаквания за неправилност на изводите на състава не се разглеждат в тази фаза на касационното производство и не могат да мотивират поддържаното основание за допускане на решението до касационно обжалване.

Третият поставен въпрос, дори и да бъде възприет като релевантен въпреки неточната си формулировка отново съставлява наличие само на общо основание. Посочените решения, за които не е обосновано конкретно противоречие с решаващ извод на състава /а са изложени кратки оплаквания за неправилност на изводите на съда/ са неотносими към случая, тъй като третират различна фактическа обстановка и разглеждат различни правни въпроси. Но дори и спрямо общите изводи относно правната стойност на частен свидетелстващ, съдът не е приемал нищо различно от установеното с тях- напр., че такъв документ се цени, съобразно събраните по спора доказателства. В тази насока, съставът изрично е приел, че посочения от ксасатора протокол няма обвързваща съда материална доказателствена сила, но е ценил неговата доказателствена стойност, съобразно цялостния установен доказателствен материал, като изрично е очертал, че доказване на фактите, които касаторът е поддържал няма по спора. Така приетото е съобразено изцяло с общите правила в посочените решения.

При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.78,ал.3 ГПК на 3 ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски, надлежно заявени със списък по чл.80 ГПК и установени с приложените документи, с които се удостоверява извършеното плащане на възнаграждение на процесуалния представител на ответника – адв.Ст. М. и д.т в общ размер 10 002лв..

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №195 от 25.03.2024 г. по т.д. №1042/2023 на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Стар пост „ ООД, гр. София да заплати на „Демакс ДИ ПИ АЙ“АД, гр. София, направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 10 002лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4