Определение № 166 от 10.03.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. гр. Добрич, 10.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20253200500107 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от „УАБ ХЕВИ ФАЙНЕНС“ /UAB HEAVY FINANCE/ - дружество вписано в регистър на юридическите лица в Република Литва, с регистрационен номер 305576227 и седалище и адрес на управление Република Литва, гр. Вилнюс, ул. „Гедимино“ № 27 срещу Разпореждане № 6746/27.11.2024г. постановено по ч.гр.д. № 3481/2024г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д. И. Т..

В жалбата се твърди, че неправилно заповедният съд е приел наличие на разминаване досежно кой е длъжник по процесното вземане в т.5 и т.12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Регистрирането на длъжника - физическо лице като земеделски производител и действията му в това му качество при сключване на договор за заем не създавал нов правен субект, различен от вече съществуващия такъв.

Постановеното разпореждане било обосновано и с уговорена международна компетентност в договор за заем № BG000564 от 14.02.2022г., а такъв договор не бил представен пред заповедния съд. Жалбоподателят поддържа, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено пред компетентния да го разгледа съд по правилата на чл.410 ГПК и в същото време вземането е описано по начин, който отговаря на изискванията по чл.127, ал.1 ГПК. В производството по чл.410 ГПК съдът не решавал въпроси, свързани с уговорена между страните арбитражна клауза или за възлагане на делото на чуждестранен съд. Излагат се доводи, че приложението на 1 споразумение за избор на съд по чл.26, пар.1 от Регламент № 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета зависи от волята на насрещната страна, а не волята на избрания съд.

Добричкият окръжен съд след преценка на доводите на жалбоподателят и данните по делото приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, чрез процесуален представител с надлежно учредена представителна власт, срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол и в законоустановения преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 3481/2024г. по описа на Районен съд – Добрич е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение от УАБ ХЕВИ ФАЙНЕНС, дружество регистрирано в Република Литва срещу длъжника Д.

И. Т. за вземания в размер на 2635.85 евро главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането му и лихва за забава в размер на 807.73 евро за периода от 18.05.2023г. до 24.102.2024г., произтичащи от Договор за заем № BG0000564 от 14.02.2022г. В т.12 от заявлението е посочено, че договора е сключен с длъжника, в качеството на регистриран земеделски производител и претендираните вземания не произтичат от договор, сключен с потребител.

С разпореждане № 6179/31.10.2024г. на заявителя са дадени указания да представи заверено за вярност копие от договор за заем № BG000564 от 14.02.2022г.

На 05.11.2024г. е постъпила молба от заявителя, който излага доводи, че длъжникът при сключване на договора е действал в качеството си на регистриран земеделски производител, поради което и не се явява потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР ЗЗП. Заявителят поддържа, че процесният договор не е сключен с потребител и за него не съществува задължение да представи договора по чл.410, ал.3 ГПК.

С обжалваното разпореждане № 6746/27.11.2024г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение с мотиви, че непосочването в т.5 от заявлението, че вземането се претендира от длъжника – физическо лице в качеството му на земеделски производител води до разминаване досежно кой е длъжника по процесното вземане. Допълнителен довод е изложен във връзка със съдържанието на договор за заем № BG000564 от 14.02.2022г., представен по друго дело на Районен съд – Добрич /ч.гр.д. № 2038/2024г./ и наличието на уговорка между страните по договора относно компетентността на съдилищата в Република Литва да разгледат възникналите 2 от договора спорове.

Посочените в обжалваното разпореждане доводи не се споделят от настоящия състав на съда.

Задължението по чл.15 ГПК за съда да провери дали заведеното дело му е подведомствено е приложимо и в заповедното производство при съобразяване на спецификите на същото. При извод, че делото не е подведомствено на българските съдилища, съдът следва да прогласи, че не е международно компетентен да разгледа отправеното до него искане и да прекрати производството по делото.

Тази проверка се извършва въз основа на твърденията на заявителя, а когато се касае за вземане произтичащо от договор с потребител и въз основа на представения договор, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия.

Твърденията на заявителя са за сключване на договора с длъжника във връзка с упражнявана от последния търговска и професионална дейност като регистриран земеделски производител. Съгласно легалната дефиниция в пар.13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите „Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначение за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност“. Когато договорът е сключен от страната във връзка с осъществявана от нея професионална дейност като земеделски производител, то същата не притежава качеството „потребител“ по смисъла на пар.13, ал.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите и не се ползва с предвидената за потребителите по-висока степен на защита. При справка в публично достъпния регистър БУЛСТАТ се установява, че длъжникът Д. И. Т. е регистрирана като земеделски производител от 13.11.2018г. и е с отбелязано състояние „развиващ дейност“. С оглед изложените от заявителя твърдения и справката в публично достъпния регистър БУЛСТАТ в рамките на заповедното производство следва да се приеме, че договорът, от който произтичат вземанията не е сключен с потребител, респ. не съществува задължение за заявителя да го представи.

Евентуален спор между страните относно сключването на договора и дали е свързан с професионалната дейност на длъжника като регистриран земеделски производител може да бъде разгледан в исково производство при подадено възражение и след събиране на необходимите за това доказателства с участието на страните.

Преценката на съда относно основателността на отправеното до него искане се извършва по вътрешното му убеждение, което е формирано от 3 доводите на страните и приетите по делото доказателства – чл.12 ГПК. При липса на приобщен по делото договор за заем не следва преценката на съда да се основава на клаузи от същия.

След като за заявителя не е възникнало задължение за представяне на договора за заем, от който твърди, че произтичат вземанията и такъв договор не е приобщен към доказателствата по делото, то не са налице предпоставките за отхвърляне на заявлението за издаване за заповед за изпълнение и обжалваното разпореждане като неправилно следва да бъде отменено, а вместо това да се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 6746/27.11.2024г. постановено по ч.гр.д. № 3481/2024г. по описа на Районен съд – Добрич, с което са обезсилени заповед за изпълнение на парично задължение № 210/10.07.2024г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ от Районен съд – Добрич заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на УАБ ХЕВИ ФАЙНЕНС“ /UAB HEAVY FINANCE/ - дружество вписано в регистър на юридическите лица в Република Литва, с регистрационен номер 305576227 и седалище и адрес на управление Република Литва, гр. Вилнюс, ул. „Гедимино“ № 27 срещу длъжника Д. И. Т., с ЕГН ********** и адрес с. Ж., общ. Добрич, ул. „***“ № 3 за следните вземания, произтичащи от от Договор за заем № BG0000564 от 14.02.2022г.:

2635.85 евро главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането му, лихва за забава в размер на 807.73 евро за периода от 18.05.2023г. до 24.102.2024г., както и разноските в заповедното производство.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Добрич за издаване на заповед за изпълнение в съответствие с настоящето определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5