Решение № 6517 от 19.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6517 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100502394 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби от двете страни по делото срещу Решение 120203566/27.10.2021г. по гр.д. 13862/2021г. на СРС, 140 с-в и частна жалба от ответника по чл. 248, ал. 3 ГПК срещу Определение от 21.12.2021г. по същото дело за отказ за изменение на решението в частта по разноските.

Въззивникът – ищец К. С. обжалва решението в частта за отхвърляне на предявеният от него като частичен (при пълен размер от 30000,00 лева) иск по чл. 432 КЗ за разликата над 9000,00 до предявеният по делото размер от 15000,00 лева и в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва на стойност 807,22 лева за периода 21.12.2019-20.01.2020г.

Изложени са оплаквания за неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД. Не били съобразени всички получени при процесното ПТП травматични увреждания, установени с писмени доказателства, както и всички обективни критерии за определяне на обезщетението, установени от задължителната съдебна практика. Не били съобразени всички писмени медицински документи, установяващи травми, макар и констатирани на по-късен етап, намиращи се в причинна връзка според жалбоподателя с ПТП. Не били отчетени и обществено-икономическите условия в 1 страната към датата на ПТП. Иска се отмяна на решението в отхвърлителните му части и присъждане на разликите до пълните предявени размери на исковете.

Въззивникът – ответник обжалва решението в осъдителните му части. Излага оплаквания за липса на мотиви относно наличие на причинно-следствена връзка между част от описаните от ищеца травми и процесното ПТП с доводи, че са констатирани много по-късно и не може да се направи извод от доказателствата, че са в причинна връзка с инцидента. Не били обсъдени възраженията му в тази насока. Не била извършена преценка по реда на чл. 172 ГПК на показанията на заинтересовани свидетели. Не било взето предвид съпричиняване от ищеца, който отказал болнично лечение и така допринесъл с поведението си за болките и страданията.

В частната си жалба срещу определението на СРС по чл. 248 ГПК изтъква съображения за неправилност на съдебния акт поради липса на мотиви относно фактическата и правна сложност на делото, каквито липсвали в процесния акт на съда.

Иска се отмяна на решението и цялостно отхвърляне на исковете, респективно намаляване на хонорара на ищеца за един адвокат пред СРС.

Страните са депозирали отговори на жалбите на насрещната страна.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивният съд е ограничен от оплакванията в жалбите и приложението на императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивният съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е като частичен иск по чл. 498, ал. 3 вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ от пострадало лице от ПТП, причинено от водач застрахован при ответника по застраховка „ГО на автомобилистите“

По делото няма спор за наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на л.а. „Опел“. Няма спор и че има извънсъдебно плащане на сумата от 1000,00 лева- платена от ответника на ищеца като обезщетение за неимуществени вреди след предявена претенция по реда на чл. 380 КЗ.

Факта на ПТП и неговия механизъм са безспорно установени по делото от приложените писмени доказателства по административно наказателната преписка (съдържаща изявление на водача на л.а. Опел, с което признава, че неговото поведение е причина за ПТП) както и от приетата и неоспорена по делото САТЕ.

Пред въззивния съд са спорни само въпросите за вида на уврежданията получени от ищеца като следствие от ПТП, за наличие на съпричиняване ( поради отказ от лечение) и относно справедливия размер на обезщетението.

2

СГС въз основа на писмените доказателства по делото и СМЕ намира за правилен изводът на СРС, че от ПТП са настъпили следните увреждания: контузия на главата и шията с травма на нервните коренчета в шиен отдел, контузия на лява раменна става и контузия на гръдния кош вляво.

Оплакванията в жалбата на ищеца, че не са взети предвид при определяне на размера на обезщетението счупване на носните кости, на пета дланна кост на дясна ръка, загуба на съзнание за няколко минути, активната му възраст и занятието с което осигурявал прехраната си, невъзможност за полагане на труд, икономическите условия в страната, трайни психологически травми, продължаващи болки са неоснователни.

СМЕ по делото не е оспорвана. Вещото лице е изследвало всички медицински документи на които се позовава ищеца и в жалбата си.

Част от тези документи не се кредитират и от СГС - представената „Съдебномедицинска експертна консултация за живо лице“ 18/2019г.

Видно от нея самата и в жалбата се твърди тя да е съставена след проведен на 02.10.2019г. преглед. Същевременно в нея се посочва, че при прегледа ищецът е представил рентгенови снимки от 03.10.2019г. и етапна епикриза от 04.10.2019г. Няма как такива да са били представени при извършен на 02.10.2019г. преглед на ищеца-това е физически невъзможно и поражда съмнения в достоверността на документа. Отделно документа има характеристика на експертиза, която обаче не е изготвена и приета по реда на ГПК.

Неоснователно е оплакването относно счупването на носните кости.

Това счупване видно от приетата медицинска документация е било констатирано още при прегледа извършен в „МБАЛ Света Анна“ веднага след ПТП (л. 94 от делото на СРС) и в документите е посочено, че счупването е „с давност“.

Вещото лице по делото е посочило, че се касае именно за старо счупване. След като още в деня на ПТП е било констатирано, че това е старо счупване-то очевидна е липсата на причинна връзка между ПТП и счупването на носните кости-то е настъпило в неизвестен период преди ПТП.

Няма никакви доказателства, констатираното на много по-късен етап (03.10.2019) счупване на дланна кост да има връзка с ПТП. При постъпването в посочената МБАЛ (където ищеца е закаран от екип на ЦСМП) не е дал данни за някакви болки или проблеми с дясната му ръка - няма такива данни в медицинските документи, което е посочено и вещото лице по делото. Това увреждане е описано в амбулаторен лист от 31.08.2019г. от личния лекар на ищеца, но няма данни да извършвано рентегеново изследване и тази констатация в амбулаторния лист ( в графата придружаващи заболявания и усложнения) не се кредитира от настоящият състав.

Изводите за причинна връзка не могат да почиват на вероятности и 3 предположения. Нейното наличие подлежи на пълно и главно доказване от ищеца, а по отношение на твърдяното счупване на носни кости, на дланни кости няма такова доказване. Свидетелски показания в тази насока не могат да се кредитират.

Свидетелите не разполагат нито с необходимото образование, нито с необходимите технологични устройства да констатират счупвания на кости.

Няма доказателства за изпадане в безсъзнание-отразеното в медицинската документация е по негови твърдения пред медицинските лица. В приложената документация от ЦСМП се посочва, че е бил в съзнание (л.117 от делото). От даденото от него сведение пред полицейските органи (л. 182) се посочва, че за момент му е прилошало, но не желае да фигурира в протокол. Горното сочи, че не е изпадал в безсъзнание.

Сочените в жалбата болки и изтръпване на лявата ръка до пръстите, чести болки в кръста и намалена сила на стискане не могат да се свържат с ПТП. Те са констатирани на 27.09.2019г. с Амбулаторен лист (л. 187-гръб от делото), който е предявен на вещото лице по СМЕ в ОСЗ и вещото лице е заявило, че не се променя неговото заключение. В листа също няма направени изводи и констатации свързани с ПТП-то от 30.08.2019г.

Няма доказателства за трайни психологически травми извън първоначалния обичаен стрес. Показанията на свидетеля К. не сочат на такива последици. Те са за случай в период близък до инцидента (2 седмици след него) и не сочат на някакви трайни продължаващи психологически последици. Освен това част от установените след инцидента увреждания, описани в амбулаторния лист от 04.10.2019г.; етапната епикриза от същата дата; резултат от образно изследване от 03.10.2023г. също могат до водят до болки и състояние на изнервеност и негативни психологични изживявания, но не е установено те да са в причинна връзка с ПТП и следователно не може да се приеме, че извън обичайния първоначален стрес от инцидента има други по сериозни психологични последици. В този смисъл СГС не споделя изводите на СРС относно наличието на психическа травма обоснован с показанията на свидетелите, доколкото както се посочи и други физически проблеми е имал ищецът в сочения от свидетелите период, които също могат да предизвикат негативни емоции.

Не може да се приеме с оглед на СМЕ и че трайно е имало затруднения в движението. Вещото лице е посочило период на по-силни болки от две седмици с последващо затихване и пълно възстановяване за около месец. СГС намира че именно заключението на вещото лице (а не свидетелските показания) следва да се кредитира, като отчитащо от гледна точка на възстановителния период само онези травми за които се установява, че са търпени като следствие от ПТП. С оглед на липсата на доказателства за трайно възпрепястване на ищеца поради уврежданията установени от СМЕ да полага труд и предвид липсата на доказтелства за трудови договяори или 4 граждански такива оплакванията в тази насока в жалбата са неоснователни.

Неоснователни са възраженията в жалбата на дружеството свързани със самостоятелно придвижване на ищеца до болнично заведение - установява се от писмени доказателства-л.91,л.86, вкл. докладни от полицейските органи по АНП на л.

183, че е закаран там от екип на ЦСМП.

По оплакванията в тази жалба относно липсата на причинна връзка на част от въведените с исковата молба увреждания с ПТП-то бяха изложени мотиви по-горе във връзка с жалбата на ищеца, а и СРС не е приемал причинна връзка за увреждания описани в исковата молба извън установеното от СМЕ. Предвид на изводите, че посочените увреждания не са в причинна връзка с ПТП е безпредметно да се обсъжда въпроса за тяхното съпричиняване поради отказ на ищеца да постъпи в болница.

Основателно обаче е оплакването за липса на трайни психични последици във връзка с което по-горе вече бяха изложени мотиви.

Основателно е оплакването за завишен размер на обезщетението. Според настоящият състав на СГС справедлив размер на обезщетението, като се съобразят характера на телесните увреждания - лека телесна повреда; периода за възстановяване от около месец; липсата на някакви оперативни медицински интервенции; неголемия период на по-интензивни болки от около две седмици; липсата на трайни психични последици; настоящият състав на съда намира, че справедливо обезщетение е това от 8000,00 лева. Възрастта на ищеца от 33 г. (млада възраст) не обуславя по-голям размер с оглед на краткотрайния период на възстановяване, липсата на доказателства за някакви загрозявания. Този размер отговаря и на икономическите условия в страната през 2019г., като представлява над 14 минимални заплати при минимална месечна заплата от 560,00 лева и над шест средни месечни заплати при средна месечна заплата за м. 10.2019г. по публично достъпни данни на НСИ от 1296,00 лева).

Съобразявайки и извършеното извънсъдебно плащане на 1000,00 лева СГС намира, че иска е основателен до размер на 7000,00 лева, а решението с което е уважен над сумата от 7000,00 до размер от 9000,00 лева е неправилно и следва да се отмени.

Искът за мораторна лихва върху главницата от 7000,00 лева е основателен от датата 21.12.2019г. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ в застрахователното обезщетение, дължимо по застраховката "гражданска отговорност" се включват в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, считано от най ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от застрахования, било от увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на застрахователна претенция. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска 5 отговорност" на автомобилистите включва (застрахователят покрива) и лихвите по чл.