Определение № 3270 от 17.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3270 гр. Пловдив, 17.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502712 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК.

Обжалвано е Определение № 612/12.05.2025г. по гр. д. № 593/24г. по описа на Карловския районен съд, ІІ- р и гр. с, с което се оставя без уважение молба вх.

№4563/23.04.2025 г. на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост - 3“, бл. 1, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите И. В. Д. и Д. В. Н., чрез адв. Е. Ц. за изменение Решение №120/27.04.2024г.

Частният жалбоподател „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище в гр. София моли съда да отмени определението на районния съд като намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Другата страна по частната жалба ЕАД Е. А. БУЛСТАТ 180978004, със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „Борба“ № 3 счита обжалваното определение за правилно и моли съда да го потвърди.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

С решението по делото съдът е уважил предявеният от ищеца чрез адв. Иванова установителен иск за нищожност на процесния договор с цена от 5 000лв.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се има предвид и постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., където е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв 1 договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение, понеже тя противоречи на чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Ето защо в настоящия казус на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът трябва да откаже да приложи нормите от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, тъй като посочената разпоредба създава ограничение на конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС, както и обстоятелството, че относно предмета на делото има утвърдена съдебна практика се налага извода, че делото е със сравнителна ниска фактическа и правна сложност.

Вън от това, определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение е над минималния размер по чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Всичко това налага извода, че определеното възнаграждение в размер на 1 170 лв. не е в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз, поради което същото следва да се намали на 600лв. без ДДС, предвид наличната съдебна практика – Опр. № 917/02.05.2023г. по гр. д. № 1323/23 на ВКС, ІV г. о., според която съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито ЗАдв. въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.

Не следва нещо различно от разпоредбата на пар. 2а ДР НМРАВ.

Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения.

Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди до размера от 600лв. и да се отмени над този размер до пълния уважен размер от 1 170лв.

Воден от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВРЪЖДАВА Определение № 612/12.05.2025г. по гр. д. № 593/24г. по описа на Карловския районен съд, ІІ - р и гр. с, с което се оставя без уважение молба вх.

№4563/23.04.2025 г. на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост - 3“, бл. 1, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите И. В. Д. и Д. В. Н., чрез адв. Е. Ц. за изменение Решение №120/27.04.2024г. в частта за разноските до размера от 600лв.

ОТМЕНЯ Определение 612/12.05.2025г. по гр. д. № 593/24г. по описа на Карловския районен съд, ІІ-ри гр. с която се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. с вх.

№4563/23.04.2025 г. на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост - 3“, бл. 1, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 201 за изменение на постановеното решение рег. № 120 от 27.04.2024г. постановено по гр. д. № 593/24г. на Карловския районен съд, ІІ-ри гр. с. в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените на пълномощника на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ал. 2 от ГПК за разликата от 600.01лв до 1 170лв. като неоснователна и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение рег. № 120 от 27.04.2024г. постановено по гр. д. № 593/24г. на Карловския районен съд, ІІ-ри гр. с. в частта, с която се осъжда „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост - 3“, бл. 1, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 201 да заплати на еднолично адвокатско дружество Е. А. БУЛСТАТ 180978004, със съдебен адрес гр.

Пловдив, ул. „Борба“ № 3, ап. 57 адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Л. П. М., ЕГН ********** безплатно процесуално представителство по делото от 1 170 (хиляда сто и седемдесет) лева като намалява възнаграждението на 600 (шестстотин) лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3