Решение № 60 от 29.02.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Варна, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000276 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ЕДИНСТВО 022“ АД– гр. Варна, ЕИК 204446055, и „НЮ ГОЛДЪН ГЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 204456409, подадена чрез адв. М. Д. от АК– гр. Варна, срещу решение № 77/17.02.2023г., постановено по т. д. № 61/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта с която, по предявен срещу въззивниците иск от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, е обявен за нищожен сключен между тях договор за замяна на търговско предприятие с нотариално заверени подписи и съдържание с peг. № 1758 и № 1759, том 1, акт № 143 от 09.05.2017г., поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се излагат твърдения за недопустимост на решението в обжалваната му част, а в условията на евентуалност- за неговата неправилност. Оплакванията за недопустимост са обосновани със съображения за липса на правен интерес от провеждане на искова защита чрез иск за нищожност на процесната сделка, тъй като банката не е страна по процесния договор за прехвърляне на търговско предприятие и не е носител на права и задължения по него. Съображения за липса на правен интерес се излагат и по отношение на предявения, в условията на евентуалност, конститутивен иск за обявяване на относителна недействителност на договора за прехвърляне на търговско предприятие. Твърди се неправилност на изводите на решаващия съд, отнасящи се до преценката за 1 нееквивалентност на престациите по договора, относима към установителния иск, поради това, че учредената ипотека върху поземлен имот и извършената публична продан значително намаляват стойността на търговското предприятие, а оттам, и насрещната престация по договора по чл. 15, ал. 1 ТЗ.

По евентуалния иск се оспорва наличието на вземане на ищеца към изпълнителния директор на „Единство 022“ АД– гр. Варна- Й. Л., с позоваване на влязло в сила арбитражно решение, с което е отхвърлен иск на банката за присъждане на претендирани парични вземания. Оспорва се също увреждащият характер на сделката и наличието на недобросъвестност у третото лице- „Ню Голдън Гейт“ ЕООД. Според въззивниците, в конкретния случай, презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е неприложима, доколкото страни по сделката са юридически лица. Искането към въззивния съд е за обезсилване на решението в обжалваната част поради неговата недопустимост, а в условията на евентуалност, за отмяна и отхвърляне на уважения иск, както и на неразгледания от първоинстанционния съд евентуален иск.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Алианц Банк България“ АД- гр. София, представлявано в производството от юрк. В. К., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и за допустимост и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Въззиваемата страна сочи съображения за наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска за нищожност на договора по чл. 15, ал. 1 ТЗ. По същество намира иска за основателен и доказан, предвид установената съществена нееквивалентност на престациите по сделката. По предявения, в условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за обявяване на относителна недействителност на процесния договор, също са репликирани съображенията и доводите на въззивниците, като се твърди, че искът е допустимост и доказан по основание, доколкото са изпълнени предпоставките от фактическия състав на разпоредбата. Искането към въззивния съд е за потвърждаване на решението в обжалваната част, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция процесуалните представители на страните поддържат съответно въззивната жалба и становището по отговора.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

2

Предмет на въззивното производство е предявен пред Варненски окръжен съд установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, от „Алианц Банк България“ АД- гр. София срещу „Единство 022“ АДгр. Варна и „Ню Голдън Гейт “ ЕООД- гр. Варна, за прогласяване нищожност на сключен между ответните търговски дружества договор по чл. 15, ал. 1 ТЗ за продажба на търговско предприятие с нотариално заверени подписи и съдържание с peг. № 1758 и № 1759, том 1, акт № 143 от 09.05.2017г. С този договор търговското предприятие на новоучреденото „Единство 022“ АД- гр.

Варна, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, без фирмата, с балансова стойност в размер на 200 000 лв., е заменено за движими вещи на стойност 2151лв., а именно: хладилник марка „Смег", 0204299, KSE605X, сериен № 0204299, телевизор марка „Самсунг", модел LCD TV SMSUNG 3D UE - 48H6400, сериен номер ZCPF3SGG102436 и трапезна маса, дървена, цвят „тъмно кафяв" с размери 1400/800.

Ищецът „Алианц Банк България“ АД- гр. София заявява в исковата молба следните факти и обстоятелства, общи по всички предявени искове и конкретно относими към фактическото основание на установителния иск , предмет на въззивното производство:

Банката твърди, че е кредитор на Й. И. Л. за парични вземания, произтичащи от Договор за кредит „Жилище“ № 29692 от 17.04.2008г., сключен с нейния наследодател И Й Л, починал на 13.05.2012г., че чрез осъществяване на учредителен апорт в полза на „Единство 022“ АД- гр.

Варна ищцата е извършила възмездно разпореждане с ликвидно имущество, придобито по наследство, включващо и необхваната от ипотечни права новопостроена сграда, както и че отчуждаването на сградата затруднява възможността за принудително изпълнение по издаден изпълнителен лист, при твърдения за общо знание за дълга на длъжника и приобретателя, действали чрез едно и също лице. Сочи се също, че непосредствено след учредяване на търговското дружество „Единство 022“ АД е извършено прехвърляне на търговското му предприятие с договор за замяна, сключен с нот. заверени подписи с peг. № 1758 от 09.05.2017г. и удостоверено съдържание peг. № 1759, том: 1, акт № 143 от 09.05.2017г. в полза на втория ответник по установителния иск- „Ню Голдън Гейт" ЕООД. С тази сделка се твърди, че е извършено договаряне в противоречие с добрите нрави чрез размяна на имуществени престации със съществено нееквивалентни стойности. Сочи се също, че като част от предприятието на новото акционерно дружество, недвижимите имоти, в частност жилищната сграда, са съхранили стойността си, определена чрез оценителна експертиза по повод апортирането им през м. 02.2017г. и тази стойност многократно надхвърля получената срещу цялото предприятие стойност на движимите вещи до степен на съзнателно нарушение на справедливо договаряне на еквивалентни възмездни престации на заменителите. Ищецът се позовава на оповестени в ТРРЮЛНЦ декларации за липса на извършена търговска дейност на двете ответни дружества в периода от учредяване на АД и от придобиване на 3 движимите вещи до датата на договорената замяна.

Ответниците възразяват за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, като оспорват кредиторовото качество на „Алианц Банк България“ АД- гр. София за паричните вземания на наследодателя на Й. И. Л. към датата на сделката за замяна на търговско предприятие и релевират възражение за обезпеченост на принудителното изпълнението на банката по отношение на новопостроената сграда, по силата на ипотечен акт- договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, вписан с акт № 110, том: IX, дело: 8048, вх. рег. № 10722 от 22.04.2008 год. на СВ), представляващ поземлен имот №474 по плана на СО Ален мак, без да са посочени права на кредитора и върху бъдеща или вече довършена в груб вид новострояща се жилищна сграда в този имот. Основателността на иска се оспорва по съображения за неоснователността на доводите на ищеца за нееквивалентност съобразно стойностите на разменените престации при замяната на предприятието, като бланкетно се сочи, че прехвърлената съвкупност не се изчерпва с придобити при учредяване активи, а са налице и пасиви, чиято стойност може да не е била известна към момента на договарянето, както и че балансовата стойност на предприятието не е еднаква с възможните пазарни предложения, отчитащи значително повишен икономически риск от придобиване на предприятие. Оспорва се възникването на сградата като довършен обект преди 2012г., както и обявената пазарна стойност на насрещно заменените движими вещи в процесния договор, като без конкретно твърдение за размер на прикрита действително уговорена цена, се сочи симулативно обявяване на привидно по-ниска цена на индивидуализираните вещи, с цел ограничаване на разходите по сделката.

Решението на ОС- гр. Варна, с което освен установителния иск, предмет на въззивното производство, е уважен и конститутивен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от „Алианц Банк България“ АД- гр. София срещу Й. И. Л. и „Единство 022“ АД- гр. Варна, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

Съставът на въззивния съд, като разгледа конкретните оплаквания, релевирани във въззивната жалба срещу допустимостта на атакувания съдебен акт, и извърши служебна проверка съобразно задълженията си по чл.

269, ал. 1, изр. първо, предл. второ ГПК, намира, че първоинстанционното решение е допустимо в обжалваната част, като съображенията за този извод са следните:

Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията в исковата молба, съставляващи фактическо основание на иска. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Неоснователни са 4 доводите на въззивниците за липса на правен интерес, основан на обстоятелството, че ищецът не е страна по процесния договор за замяна на търговско предприятия. Съгласно мотивите по ТР № 7/2020/13.01.2023г. по тълк. дело № 7/2020г. на ОСГТК на ВКС, макар да не поражда действие по отношение на трети лица, договорът може да намери отражение и в тяхната правна сфера, ако засяга права, които тези лица имат по отношение на една от страните по договора и прави упражняването им невъзможно или значително неудобно; в този случай третото лице може да се позове на нищожност на договора, а оттам и на липса на правни последици от същия, които правят невъзможно упражняването на правото му; твърдението на третото лице за нищожност може да бъде оспорено от която и да е от страните по договора, в който случай е налице правен спор по отношение на нищожността; нищожният договор не е правно нищо, тъй като макар и да не поражда правни последици, създава привидност за тяхното съществуване; затова правният спор следва да бъде разрешен по исков ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск от третото лице.

Интересът на банката от провеждане на искова защита чрез иск по чл.

26 ЗЗД за обявяване нищожност на сделка, по която не е страна, в първата инстанция е бил в зависимост от уважаването на първия предявен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Първоинстанционното решение № 77/17.02.2023г. по т. д. № 61/2022г. по описа на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е обявено за относително недействително по отношение на „Алианц банк България“ АД- гp. София, възмездно разпореждане с недвижим имот: жилищна сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-92 от 14.10.2008 г, със застроена площ от 151 кв. м., два етажа, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, район „Приморски", селищно образувание „Ален мак“, с площ от 801 кв.м., извършено чрез внасяне на непарична вноска с учредителен акт и съгласие по чл. 73 ТЗ, вписан с вх. рег.№ 4046 от 24.02.2017 г., акт № 40, том: 9, дв. вх. рег. № 4053/24.02.2017г., от Й. И. Л. в полза на новоучреденото „Единство 022" АД- гр. Варна.