Определение № 2640 от 14.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2640 гр. София, 14.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20251000502638 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 130 и чл. 274, вр. чл. 95 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от Г. Т. А., М.

Г. П. с която оспорва определение № 14 288 от 25.07.2025 г., постановено по гр. д. № 8 024/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 20 състав, с което съдът е прекратил производството по делото, върнал исковата молба и оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ.

В жалбата се твърди, че прекратяването на производството е явен отказ от правосъдие, а постановеното определение е неоснователно. Твърди, че с отхвърлянето на искането за назначаване на служебен адвокат, съдията се е произнесъл пристрастно, в угода на друга държава, което поражда съмнения за държавна измяна. Ето защо моли съда да му се предостави служебен адвокат и прекратяването на делото да бъде отменено.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните, изложени в частната жалба и отговора на същата и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 14 288 от 25.07.2025 г., постановено по гр. д. № 8 024/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 20 състав, с което съдът е прекратил производството по делото, върнал исковата молба и оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Софийски градски съд е образувано по постъпила искова молба от Г. Т. А., И. Г. П., Държавния глава на Обединена Европа срещу Държавата Република Франция. Видно от обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че през месец август 2018 г. в бежанския лагер в Роховице е бил заплашен с убийство от един френско говорящ чернокож (негър). Твърди, че за това е написал писмо до Президента на р Словакия и до посланици.

1

Отправил е искане ответника да бъде осъден да му заплати пет милиона евро.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима и неоснователна.

Видно от подадената частна жалба частния жалбодател твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е отказ от правосъдие, в частта за прекратяването, а в частта, в която е отказана правна помощ, съдията се е произнесъл пристрастно, в угода на друга държава, което поражда съмнения за държавна измяна. Така изложените доводи, настоящият състав намира за неоснователни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба, Текста не изисква в този случай съдът да извършва действия, с които ищецът да трансформира предявения недопустим иск в допустим такъв, защото това би противоречало на диспозитивното начало и на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес. Проверката за допустимост се състои в установяване от съдията докладчик дали са налице положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, респ. дали не е налице някоя от процесуалните пречки (отрицателните процесуални предпоставки) за това.

Условията от които зависят съществуването и надлежното упражняване на правото на иска, в правната доктрина и съдебната практика са възприети като процесуални предпоставки. За да възникне правото на иск в полза на определено лице е нужно да е възникнал спор между правоспособни лице, които спор е подведомствен на съда.

Съществуването на такъв граждански спор поражда нуждата, а следователно и интереса от исковата защита. Едновременно с интереса от защитата гражданския спор предопределя и надлежните страни. Ето защо процесуалната легитимация на страните е условие за да съществува правото на иск в полза на определено лице. Безпредметно и недопустимо е да се връчва препис от исковата молба, когато от нея самата може да се установи, че ищецът няма право на иск и/или че същото е ненадлежно упражнено ( делото не подведомствено на съдилищата, не е подсъдно на съда и не може да му стане подсъдно и т. н.).

От фактическа страна се установява, че иска е предявен срещу носител на суверинитета на чужда държава, поради което и при липса на изключенията предвидени в чл. 18 от ГПК делото не може да се гледа от българския съд. В конкретния случай настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице абсолютна процесуална пречка делото да се гледа от българския съд, поради което атакуваното определение в тази част е правилно и законосъобразно.

По отношение на частта от частната жалба, с която се атакува определението, с което е отказано предоставянето на правна помощ съдът намира, че същата е неоснователна.

За да остави без уважение отправеното искане за предоставяне на правна помощ 2 първоинстанционния съд е приел, че не е налице третата предпоставка – интересите на правосъдието да налагат това. Понятието използвано от законодателя, което не е дефинирано в закона, има предвид констатация за наличие на действително защитим правен интерес на страната по конкретното дело, което да налага предоставянето на безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, с цел извършване на съответните процесуални действия. Съгласно чл. 24 от Закона за правната помощ такава не следва да бъде предоставена по причина, че това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В конкретния случай ищецът е предявил един недопустим иск, поради което предоставянето на правна помощ е неоправдано.

Ето защо атакуваното определение следва да се потвърди и в тази част.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 14 288 от 25.07.2025 г., постановено по гр. д. № 8 024/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 20 състав, с което съдът е прекратил производството по делото, върнал исковата молба и оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ, като правилно и законосъобразно.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3