Решение № 419 от 07.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Пловдив, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330206277 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25-1030-001393/18.03.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на И. Х. Х. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от нея нарушение по чл.

6, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателката И. Х. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излага съображения, че актосъставителят не е бил възприел пряко нарушението. Било налице и разминаване в описание на нарушението във фиша, АУАН и НП, както и разминаване на датата на която се твърди, че е извършено нарушението.

Липсвала компетентност и на актосъставителя за съставянето на АУАН. При условията на евентуалност намира случая за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

ВъззИ.емата страна редовно уведомена за делото, не изпрати представител. Изрази становище по съществото на спора с което оспорва подадената жалба и поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

1

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателката е била санкциониран за това, че на 23.01.2025 г. около 15:40 часа в гр. Пловдив, на бул. ,,България‘‘ до № 2, управлява лек автомобил ,,Фолксваген‘‘ с рег. № **, като извършва следното нарушение: не съобразява поведението си с пътен знак Г3 /движение наляво/ и продължава направо. АУАН бил съставен въз основа на фиш серия G T № 15055757 по преписка № 103000-3830 от 17.02.2025 г. По този начин било извършено нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят В. Г., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая. Било налице знак който указвал задължително движение надясно, като нарушила същия и продължила направо. Впоследствие, след като обърнала посоката на движение на кръговото движение била спряна за проверка от полицейските служители, като същите били възприели нейните действия.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания полицейски служители В. Г., без частта от тях в която заяви, че знак Г3 указвал движение задължително надясно, доколкото това си противоречи с изисканата и приложена информация от Община Пловдив /общинско предприятие ,,Организация и контрол на транспорта‘‘. Също така и лицето във фиша и АУАН е посочило, че знак Г3 е указвал, че движението е задължително наляво.

Бяха разпитани и свидетелите К. К. и С. Д.. Първият не е бил пряк очевидец на извършване на деянието, а бил свидетели по съставянето на АУАН. Свидетелят Д. по време на разпита си посочи, че не се сеща конкретно за случая, но пресъздаде моделът му на работа, заедно с актосъставителя В. Г..

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са 2 издадени от компетентни лица. В допълнителен аргумент следва да се отбележи, че актосъставителят В. Г. заема длъжността младши автоконтрольор и по силата на т. 1.3.2. от същата има право да упражнява контрол по ЗДвП.

От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателката е правоспособен водач от 1999 г., като до преди процесния случай е била санкционирана веднъж през 2014 г. за извършено от нея нарушение по ЗДвП.

От АУАН с бл. № 3457195 се установява, че същият е бил съставен на 24.02.2025 г. от актосъставителя В. Г.. В същия в действителност е посочено, че нарушението е било извършено на 24.02.2025 г. около 16.22 часа, което не е било така, а впоследствие в обстоятелствената част е посочено, че нарушението е извършено на 23.01.2025 г. около 15.40 часа и по този начин са посочени две различни дати на извършване на нарушението. Коректната дата и час са 23.01.2025 г. около 15.40 часа, като същите са правилно посочени в обжалваното наказателно постановление. В този случай приложение ще намери разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която е в насока, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

От постъпилите справки от Община Пловдив /приложени по АНД № 2242/2025 г./ се установява, че процесния участък е имало поставен пътен знак Г3, който указва движение задължително наляво.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Съдебният състав намира, че по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателката Х. е извършила вмененото й нарушение, доколкото същата на 23.01.2025 г. около 15:40 часа в гр. Пловдив, на бул.

,,България‘‘ до № 2, управлява лек автомобил ,,Фолксваген‘‘ с рег. № **, като извършва следното нарушение: не съобразява поведението си с пътен знак Г3 /движение наляво/ и продължава направо. Също така правилно на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 ЗДвП й е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева.

Според Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело № 1/2007 г., преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол.

3

В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на "маловажен случай" и с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за "маловажен случай" следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т.9 от НК).

От друга страна се съобрази, че в случая се съобрази, че жалбоподателката е правоспособен водач от 1999 г., като до процесния случай е била санкционирана веднъж през 2014 г. за извършено нарушение по ЗДвП.

Всичко това откроява процесния случай от другите такИ. и говори за една по-ниска степен на обществена опасност. Поради това и за съда остава възможността да отмени атакуваното наказателно постановление, като на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

4

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1030-001393/18.03.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на И. Х. Х. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева /10,23 евро/ за извършено от нея нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Х. Х. с ЕГН: **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5