Определение № 10750 от 21.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10750 гр. София, 21.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА

Гражданско дело № 20211110166306 по описа за 2021 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.

3 ГПК:

„К------------“ ООД е предявило против Н. А. С. положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за сумата от 884,53 лв., представляваща непогасена част от главницата по договор за потребителски кредит № 94/04.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за сумата от 102,10 лв., възнаградителна лихва за периода 30.12.2019 г. – 30.06.2020 г., за сумата от 3,58 лв., лихва за забава за периода 30.12.2019 г. – 12.03.2020 г., както и за сумата от 27,53 лв., лихва за забава за периода 14.05.2020 г. – 06.10.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2020 г. по гр.д. № 49135/2020 г. по описа на СРС, 26 състав.

Ищецът твърди, че с посочения договор е предоставил на ответника заем в размер на 1500 лв., като последният се е задължил да го върне на 12 равни месечни вноски ведно с уговорената възнаградителна лихва. Поддържа, че ответникът е извършил плащане по договора в размер на 5 вноски и част от шеста погасителна вноска, като останалите непогасени задължения са станали изискуеми с изтичания на крайния срок на договора на 01.07.2020 г., поради което ги претендира в пълен размер, заедно с обезщетение за забава.

Ответницата, чрез назначения особен представител адв. М. М., оспорва исковете при твърдения, че заемателят не е получил заемната сума, а сключеният договор е нищожен поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК. Навежда твърдения за анатоцизъм, както и за прекомерно завишен размер на претендираното обезщетение за забава, надхвърлящо размера на законната лихва. Счита, че уговореният размер на 1 възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, а ГПР е регламентиран в нарушение на чл. 19 ЗПК.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК е да докаже, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съдът констатира недостатъци в нея, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания по реда на чл.

129, ал. 2 ГПК.

Съдът намира искането на особения представител адв. М. за увеличение на определеното й възнаграждение за неоснователно, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът му може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него; респ. в настоящия случай определеното възнаграждение от 300 лв. с включен ДДС е над половината минимален размер и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, като всички те са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2023 г. от 13:40 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи доказателства за доплатена по сметка на СРС държавна такса за разглеждане на предявените три иска в размер на още 100 лв., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.

2

ОТХВЪРЛЯ искането на адв. М. за увеличение на определеното й възнаграждение.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3