Определение № 4447 от 26.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4447 гр. София, 26.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Златка Чолева

Наталия П. Лаловска като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100505427 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 28964/13.03.2024г. от ответника „Ю. България“ АД, с искане за изменение на постановеното въззивно решение № 448/23.01.2024г. по в.гр. дело № 5427/2022 г. по описа на СГС в частта за разноските. Посочва, че един от предявените срещу банката осъдителни искове бил отхвърлен от въззивния съд изцяло, предвид на което за ответника възникнало право на разноски, а цитираната от СГС практика на СЕС се отнасяла само до осъдителни искове на потребители, отхвърлени частично, поради неправилно изчисление на размера на претенцията при завеждане на делото и не следвало да се прилага по аналогия по установителните искове.

Националната правна уредба не противоречала на принципа за ефективност, защитата на потребителя не била абсолютна и възлагането на разноски в тежест на потребител било съвместимо със съюзното право. Прилагането на разрешението на СЕС, дадено въз основа на преценка на испанското законодателство, различно от възприетото в българското право такова – чл. 78, ал. 3 ГПК, било превратно и неправилно и щяло да насърчи безконтролното предявяване на неоснователни искове. Позовава се на аналогия с трудовите спорове. Моли за изменение на решението като на ответника се присъдят разноски съразмерно на отхвърления иск.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК въззиваемата страна – ищецът А. Л. П. заявява становище за неоснователност на молбата. Въззивният съд правилно приложил съюзното право, а тълкуването било задължително – националният съд не можел да се отклонява от постановеното преюдициално заключение на СЕС или да го замества със собствен отълкуване.

Съдът при извършената служебна проверка намира, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. По същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В допълнение на вече изложените мотиви във въззивното решение, въззивният съд отбелязва, че с предявения от ищеца установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146 и чл. 143 ЗЗП, за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 1 от 1 сключения между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL34640/03.04.2008г. (отхвърлен от въззивния съд), ищецът твърди нищожност на същата клауза от сключения с банката потребителски договор. Възлагането на разноски в тежест на ищеца, с оглед засилената защита на потребителя, би създало съществена пречка за упражняване от ищеца-потребител на предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи и би противоречало с тълкуването, дадено с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз.

По горните мотиви не са налице основания въззивният съд да измени постановеното решение № 448/23.01.2024г. по в.гр. дело № 5427/2022 г. по описа на СГС в частта за разноските, предвид на което молбата на ответника следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „Ю. България“ АД, с искане за изменение на постановеното въззивно решение № 448/23.01.2024г. по в.гр. дело № 5427/2022 г. по описа на СГС в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2