Решение № 726 от 21.11.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Рени Ковачка при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000430 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, вр.чл.633, ал.2 от ТЗ.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Лено венчърс“ ЕООД, с която обжалва решение № 260 165 от 02.03.2022 г., постановено по т.д. № 2 281/20 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 10 състав, с което съдът е обявил неплатежоспособността на „Авангард Билд-1“ ЕООД и определил за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017 година, открил е производство по несъстоятелност, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „Авангард Билд-1“ ЕООД, назначил е за временен синдик на „Авангард Билд-1“ ЕООД Е. Г. Т. и му е определил месечно възнаграждение в размер на 1000 лева, свикал е първо събрание на кредиторите на 15.03.22 г., от 12.30 ч. в залата на Съдебната палата, бул.”Витоша” №2, СГС, определена за заседания на VI-10 състав с дневен ред по чл.672 от ТЗ и е отхвърлил молбата на „Лено Венчърс“ ЕООД по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Авангард Билд-1“ ЕООД.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че съдът неправилно е приел, че уговорената договорна лихва противоречи на добрите нрави. В тази връзка развива доводи относно свободата на договарянето, залегнала в разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, която се ограничава само от императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди, че добрите нрави не са уредени с императивни правни норми, както и че по действащото право няма законово предвиден 1 максимален размер на възнаградителната лихва. Прави извод, че не може да се приеме, че е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави, за това което е позволено от закона. Твърди, че сключените сделки са търговски такива, за тях се прилагат правилата на ТЗ, съгласно които възнаградителната лихва е възнаграждение за ползван финансов ресурс. Твърди, че възприетото от първоинстанционния съд, че уговорените неустойки за забава са в разрез с добрите нрави са формирани в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърди, че съдебния състав е обърнал единствено внимание на размера на претендираните неустойки, които е в пряка зависимост от периода на забавата. Твърди, че същите са резултат само и единствено от недобросъвестното поведение на длъжника.

Твърди, че именно в противоречие с недобросъвестното поведение на длъжника е извода за противоречие с добрите нрави, тъй като същият черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Твърди, че напълно логично е размерът на неустойката да превишава реално претърпените вреди, за да се стимулира длъжника да изпълни бързо и в срок или с минимално закъснение задължението си. Твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като целта на производството е да установи свърхзадлъжнял ли е търговеца и от коя дата, а не следва да се произнася по наведените възражения за нищожност и същите е следвало да бъдат оставени без разглеждане. Твърди, че съдът неправилно не се е съобразил с развилите се четири производства по чл.422 от ГПК. В тези производства ответникът е оттеглил възраженията си и същите са прекратени. Твърди, че настъпилия стабилитет на заповедите за изпълнение е следвало да бъдат съобразени от съда по несъстоятелността. На последно място релевира твърдения за неправилност на възприетото от съда по несъстоятелността, че И. З.-И. не е активно легитимирана да иска откриване на производство по несъстоятелност, тъй като същата не е кредитор по търговска сделка. Твърди, че сключеният договор за заем не е търговска сделка, тъй като е сключен за лични, а не търговски цели. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното, в частта, с която се отхвърля молбата по чл.629, ал.4 от ТЗ на „Лено венчърс“ ЕООД за присъединяване към производството по несъстоятелност, открито срещу „Авангард билд-1“ЕООД, като моли същата да бъде уважена, както и в частта, в която е признато вземането на лицето И. З.-И.. Моли съдът да конституира дружеството като кредитор за заявените вземания от 262 381.79 евро.

Ответникът „Авангард билд-1“ ЕООД редовно уведомен за постъпилата въззивна жалба не взима становище по същата.

Ответникът И. З.-И. оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че същата е недопустима и неоснователна. По отношение на допустимостта на жалбата твърди, че изложените доводи не са в предмета на обжалваното решение, а наведените аргументи са в две насоки – оспорва се вземането на молителя и се твърди, че въззивника е кредитор на несъстоятелното дружество. Твърди, че доколкото жалбодателя не оспорва неплатежоспособността или началната дата на това състояние жалбата се явява без предмет или следва да се остави без разглеждане. Твърди, че ако съдът приеме жалбата за допустима, то напълно следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд по отношение на 2 нищожността на уговорките за неустойка, както и по отношение на активната легитимация на молителката да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение и да се потвърди атакуваното решение.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 260 165 от 02.03.2022 г., постановено по т.д. № 2 281/20 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 10 състав, съдът е обявил неплатежоспособността на „Авангард Билд-1“ ЕООД и определил за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017 година, открил е производство по несъстоятелност, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „Авангард Билд-1“ ЕООД, назначил е за временен синдик на „Авангард Билд1“ ЕООД Е. Г. Т. и му е определил месечно възнаграждение в размер на 1000 лева, свикал е първо събрание на кредиторите на 15.03.22 г., от 12.30 ч. в залата на Съдебната палата, бул.”Витоша” №2, СГС, определена за заседания на VI-10 състав с дневен ред по чл.672 от ТЗ и е отхвърлил молбата на „Лено Венчърс“ ЕООД по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Авангард Билд-1“ ЕООД.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с договор за целеви паричен заем от 11.06.2015 г., с нотариална заверка на подписите И.

З. И. като заемодател е поела задължението да даде на „Авангард Билд 1“ ЕООД като заемател сумата от 500 000 евро целево - за финансиране на етап от изграждане на описана в договора многофамилна жилищна сграда. Видно от договора сумата е платима по посочената банкова сметка в договора в срок от 5 дни от сключването му, а заемът е следвало да се върне в срок „до 12 месеца, считано от деня на окончателната продажба на последния останал непродаден недвижим имот на територията на посочената сграда“.

Видно от същият договор страните са уговорена лихва в размер на 0,4 % на месец за срока на договора и неустойка за забава за връщане на сумата в размер на 1 % за всеки просрочен ден, при изпадане в забава за връщане на заетата сума.

Не се спори, а се установява и от представеният анекс 1 от 04.05.2016 г., че заемателят се е съгласил да върне заетата сума в срок до 31.12.2016 г., като уговорената неустойка е за забава върху задължението за връщане на главницата или на задължението за заплащане на лихва е 0,01 % от дължимата главница или лихва за всеки просрочен ден.

Видно от анекс 2 от 31.12.2016 г., страните са изменили чл. 3 от договора, като е посочено, че заемателят се задължава да върне заетата сума в срок до 31.12.2017 г.

Не се спори, а се установява и от представения договор за паричен целеви паричен заем от 17.12.2015 г., с нотариална заверка на подписите, че И. З. И. като заемодател е поела задължението да даде на „Авангард Билд 1“ ЕООД като заемател сумата 3 от 350 000 евро целево - за финансиране на етап от изграждане на описана в договора многофамилна жилищна сграда. Видно от договора сумата е платима по посочената банкова сметка в договора в срок от 5 дни от сключването му, а крайния срок за връщане на заетата сума е 31.05.2016 г. С договора страните са постигнали съгласие за лихва в размер на 0,4 % на месец за срока на договора и неустойка за забава за връщане на сумата в размер на 1 % за всеки просрочен дена, при изпадане в забава за връщане на заетата сума. Видно от сключения анекс 2 на 31.12.2016 г., заемателят е поел задължението да върне заетата сума в срок до 31.12.2017 г.

Не се спори, а се установява и от представения договор за паричен целеви паричен заем от 04.05.2016 г., с нотариална заверка на подписите, И. З. И. като заемодател е поела задължението да предостави на „Авангард Билд 1“ ЕООД като заемател сумата от 500 000 евро целево - за финансиране на етап от изграждане на описана в договора многофамилна жилищна сграда. Видно от договора сумата е платима по посочената банкова сметка в договора в срок от 30 дни от сключването му, а крайния срок за връщане на заема е 31.12.2016 г., като страните са уговорили лихва в размер на 0,4 % на месец за срока на договора и неустойка за забава за връщане на сумата в размер на 0,01 % за всеки просрочен дена, при изпадане в забава за връщане на заетата сума. От представеният сключен анекс 2 на 31.12.2016 г. се установява, че заемателят е поел задължението да върне заетата сума в срок до 31.12.2017 година.

Не се спори, а се установява и от представения договор за паричен целеви паричен заем от 12.02017 г., с нотариална заверка на подписите, че И. З. И. като заемодател е поела задължението да предаде на „Авангард Билд 1“ ЕООД като заемател сумата от 200 000 евро целево - за финансиране на етап от изграждане на описана в договора многофамилна жилищна сграда. Страните са постигнали съгласие сумата са се плати по посочената банкова сметка в договора в срок от 5 дни от сключването му, крайния срок за връщане на заема е 31.12.2017 г. и са постигнали съгласие за лихва в размер на 0,4 % на месец за срока на договора и неустойка за забава за връщане на сумата в размер на 0,01 % за всеки просрочен дена, при изпадане в забава за връщане на заетата сума.

Не се спори, а се установява и от представените по делото четири броя платежни нареждания за сумите съответно 500 000 евро, 350 0000 евро, 500 000 евро и 200 000 евро, че заемодателят И. З. - И. е превела в полза на „Авангард билд 1“ ЕООД сумите по посочената в договорите банкова сметка. Този факт не се оспорва от длъжника-ответник и се установява и от заключението на съдебно -счетоводна експертиза, което в тази част не е оспорено пот страните, че след справка в обслужващата банка на дружеството заемополучател, както и в счетоводството на „Авангард Билд“ 1 ЕООД се установява, че по четирите договора за заем по сметката на дружеството с получени общо 1 550 000 евро, с левова равностойност 3 031 536,50 лева.

Не се спори, а се установява и от представения договор за заем/бизнес кредит, клиентски номер 5 832/26.03.2018 г., сключен между „Ленно“ АД като заемодател и „Авангард Билд – 1“ ЕООД като заемополучател и И. К. като солидарен длъжник, че 4 заемодателят се задължава да предостави на заемополучателя сумата от 173 800 евро, платима по посочения в договора начин - чл. 2.1, чл.2.2. Страните са уговорили лихва в размер на 27 % на година върху усвоената и непогасена част от главницата на предоставения заем, която лихва се начислява ежемесечно върху неизплатената главница по заема, за периода от деля, следваща датата на получаване на заема, до датата на пълното изплащане на главницата по заема и неустойка за забава в размер на 0,23 % върху сборът от цялата непогасена част от заема и натрупалата се до този момент договорна лихва, за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени задължения. Изрично е уговорено, че неустойката се начислява върху цялата непогасена част от заема, независимо дали заема е усвоен изцяло.