Решение № 291 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110215570 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Е. Г. К. М., с ЕГН:

********** с адрес: гр.*** против Наказателно Постановление № 25 – 4332 – 023242, издадено на 16.09.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателката са наложени наказания глоба в размер на 102, 26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания, че наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което и следва да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят Е. Г. К. М., редовно призована, се явява лично и чрез упълномощения си защитник, поддържа жалбата като предлага на съда да я уважи. Излагат се подробни съображения в нейна подкрепа Претендират се разноски.

Административно – наказващият орган - Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като се излагат подробни аргументи в насока на нейното оставяне без уважение. В 1 заключение се претендира потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски. Възразява се срещу адвокатското възнаграждение на защитника на жалбоподателката.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства приема за безспорно установено следното от фактическа страна:

На *** около 20:00ч., в гр.София, на кръстовището на ул. ,,Цар Асен“ и ул.,,Алабин“, с посока на движение от бул.,,Патриарх Евтимий“ и ул.,,Алабин“ лицето Г.С.М., с ЕГН: **********, *** на жалбоподателката, управлявал двуколесно превозно средство с марка Sur – Ron Light Bee X , червен на цвят с р а м а HU3YWC108R0044793 и технически данни, взети от средствата за масова комуникация – мотор с мощност 3000 (W), максимална скорост от 80 км/ч., двигател с въртящ момент от 250 (Nm) и батерия Li – ion 60V/40 Ah, което не било регистрирано по надлежния ред. Деянието било заснето с техническо средство Таблет Т 60, а свидетелят Р. Б. в присъствието на свидетелите Ц. И. и С. П. съставили АУАН на жалбоподателката, приемайки, че тя е предоставила МПС на непълнолетния си син. По случая била сигнализирана прокуратурата, която с Постановление от 24.09.2025г., по пр.пр.№ 23397/2025г. по описа на СРП, отказала да образува наказателно производство срещу Г.С.М. и изпратила материалите на ЦК БППМН. С Решение № 10/2025г. МКБППМН прекратила възпитателно дело спрямо лицето бил изтекъл законоустановения шестмесечен срок по чл.13б от ЗБППМН.Същевременно с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.08.2025г. прокурор при СРП е отказал да образува наказателно производство спрямо жалбоподателката Е. К. М. приемайки в мотивите, че нарушението е било извършено от нейния син, а тя е била помагач. Според прокурора случаят е бил маловажен по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, поради което и е постановил своя отказ. Въз основа на материалите по преписката и съставения АУАН, Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР е издал обжалваното наказателно постановление.

2

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства.

Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели Р. Б., Ц.

И. и С. П. е, че тримата не са били очевидци на деянието, а са единствено и само лица, свързани с процедурата по съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели като правдоподобни, доколкото същите признават, че не са възприели поведението на непълнолетното лице, още по – малко пък на жалбоподателката. Показанията им намират потвърждение от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност постановленията на СРП за отказ да се образуват наказателни производства спрямо Г.С.М. и Е. К. М. и решението на МК БППМН.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че е налице изпълнително деяние, по което не е налице обосновано доказано авторство. Видно от фактическата обстановка, отразена както в АУАН, така и в обжалваното НП е, че в тях е посочено, че жалбоподателката Е. К. М. е майка на водача на управляваното МПС Г.С.М., без да бъде посочено, в какво конкретно качество същата е била подведена под административна отговорност. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП санкционира водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели за регистрационен номер. В случая по делото не са налице данни и не се твърди от административно наказващия орган, че жалбоподателката е притежавала качеството на ,,водач“ по смисъла на & 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Това е така, тъй като липсват доказателства, подведеното под наказателна отговорност лице да е управлявало пътно превозно средство или да е водило организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Същевременно в мотивите на Постановлението на СРП от 29.08.2025г., с което прокурорът е отказал да образува наказателно производство по пр.пр.№ 36487/2025г. по описа на СРП е посочено, че жалбоподателката, като майка и родител на непълнолетния извършител, е била помагач, тъй като му е била предоставила нерегистрираното МПС.

Освен, че доказателства в тази насока по административно наказателното дело 3 пред СРС не се събраха, но данни за помагачество не са посочени нито в АУАН, нито в НП. На следващо място разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, действаща към момента на извършване на деянието и впоследствие, не санкционира помагачеството, като форма на извършителство на административното нарушение. Такава правна възможност отсъства и в хипотезата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Същевременно правната норма на чл.10 от ЗАНН предвижда при извършване на административни нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите да бъдат наказване само в случаите, предвидени в съответния закон или указ.

Конкретната хипотеза на закона, която се твърди да е била нарушена от страна на жалбоподателката, не предвижда подвеждане под отговорност за помагачество, а само за лично действие на извършителя – водач на МПС.

Поради тази причина и в конкретния случай не е налице авторство на извършеното нарушение, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.

При извършена проверка не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на Е.

К. М. сумата в размер на 255, 75 евро, представляваща възнаграждение за упълномощен защитник. С оглед изхода на делото, продължителността на съдебните заседания и степента на правна сложност съдът не намира договореното между страните по защитата възнаграждение за прекомерно.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 25 – 4332 – 023242, издадено на 16.09.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на Е. Г. К. М., с ЕГН: ********** с адрес: гр.***, са наложени наказания глоба в размер на 102, 26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати 4 на Е. Г. К. М., с ЕГН: ********** с адрес: гр.*** сумата в размер на 255,75 (двеста петдесет и пет евро и седемдесет и пет евроцента ) евро, представляваща възнаграждение за защитник.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5