Решение № 321 от 29.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Карлово, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320100098 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно член 124, ал.1 от ГПК вр. с член 79 от ЗЗД и член 86, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.

СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД против П. З. П. за установяване на вземането по издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника.

Твърди се, че на 09.01.2024 г. ищецът получил съобщение от Районен съд -Карлово, с което „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД била уведомена за подадено възражение срещу издадената в полза на банката заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по частно гражданско дело №20235320101697 по описа на КрлРС и предявява иска в указания срок.

Твърди се, че на основание договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ******************** г., сключен между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател, ищецът предоставил на ответника банков кредит – овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 500.00 (петстотин) лева. Предоставеният банков кредит бил усвояван по банкова сметка с

IBAN:

*************************, открита на името на кредитополучателя в банката.

Изцяло усвоеният банков кредит, бил усвояван многократно по банкова сметка с IBAN: *************************, на дати и по суми, подборно посочени в исковата молба.

1

Изцяло усвоеният банков кредит - овърдрафт бил погасяван по банкова сметка с IBAN: ************************, на дати и по суми, подборно посочени в исковата молба.

Кредитът бил в просрочие счита от 08.05.2019 – общо 2328 дни към 14.09.2020 г. включително.

Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит, на основание раздел XI, т. 28 а) от общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за предоставяне на банков кредит-овърдрафт по разплащателна картова сметка, приложими към договора за кредит (нататък ОУ), банката връчила чрез ЧСИ С.Г. peг. № *** с район на действие - ОС гр. П., покана от 28.03.2023 г., с която уведомила и поканила кредитополучателя в 7 (седем) дневен срок от получаването, доброволно да погаси всички просрочени задължения в пълен размер. Поканата била връчена лично на адресата на 01.04.2023 г., Срокът изтекъл, но до предявяване на иска задълженията не били погасени. Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 04.09.2023 г.

Към 14.09.2023 г., включително, дългът на кредитополучателя, произтичащ от договора за кредит, бил в общ размер на 2306.12 лева (две хиляди триста и шест лева и 12 стотинки), като дългът не бил погасен и понастоящем.

Въпреки поетите с договора за кредит задължения, кредитополучателят не обслужвал кредита, не изпълнявал своите задължения и не извършвал плащания за погасяване на дълга.

Поради гореизложеното за банката възникнал правен интерес да се обърне към съда с молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с цел предприемане на принудителни действия. Със заявление по реда на чл. 417 с вх. № 8688/15.09.2023 г. по описа на Районен съд - Карлово и извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“ АД, банката поискала издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в качеството си на кредитор по договора за кредит.

Предвид гореописаното и бездействието на кредитополучателя, и въз основа подаденото заявление по чл. 417 от ГПК и извлечението от счетоводните книги на банката, Районен съд - Карлово допуснал по ч.гр.д.

№20235320101697 по описа на PC-Карлово да бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с които осъдил П. З. П., ЕГН ********** (Кредитополучател) да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, с адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, сума в общ размер на 2306.12 лева (две хиляди триста и шест лева и 12 стотинки), от които:

- 500 лева (петстотин лева) - непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;

- 1185.58 лева (хиляда сто осемдесет и пет лева и 58 стотинки) непогасена договорна лихва, начислена за периода от 08.05.2019 г. до 03.09.2023 г. вкл., дължима на основание т.7 от договора за кредит;

- 110.06 лева (сто и десет лева и 06 стотинки) - наказателна лихва, начислена за периода от 08.05.2019 г. до 12.03.2020 г. вкл., дължима на 2 основание т.8 от договора за кредит;

- 447.75 лева (четиристотин четиридесет и седем лева и 75 стотинки) - наказателна лихва, начислена за периода от 14.05.2020 г. до 03.09.2023 г. вкл., дължима на основание т.8 от договора за кредит;

- 2.73 лева (два лева и 73 стотинки) - законна лихва, начислена за периода от 04.09.2023 г. до 14.09.2023 г. включително, дължима на основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019г.;

- 60.00 лева (шестдесет лева) - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост;

- 46.12 лева (четиридесет и шест лева и 12 стотинки) - държавна такса и

- 50.00 (петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, банката е подала молба за образуване на изпълнително дело.

Срещу кредитополучателя било образувано изпълнително дело № 2023***0400455 по описа на ЧСИ М..К, с peг. № *** на КЧСИ, с район на действие района на ОС- П.. В законния срок ответникът подал възражение по чл. 414 от ГПК.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че П. З. П., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, представляван от законните представители: сумата от 500 (петстотин)лева, представляваща непогасена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ********************г.; сумата от 1185.58 лева (хиляда сто осемдесет и пет лева петдесет и осем стотинки), представляваща непогасена договорна лихва, дължима на основание т. 8 от договора за кредит за периода от 08.05.2019 г. до 03.09.2023 г.- включително; сумата от 110.06 лева (сто и десет лева и шест стотинки), представляваща наказателна лихва, дължима на основание т. 9 от договора за кредит за периода от 08.05.2019 г. до 12.03.2020 г. включително; сумата от 447.75 лева (четиристотин четиридесет и седем лева седемдесет и пет стотинки), представляваща наказателна лихва, дължима на основание т. 9 от договора за кредит за от 14.05.2010 г. до 03.09.2023г. включително; сумата от 2.73 лева (два лева седемдесет и три стотинки), представляваща законна лихва, начислена от датата на предсрочната изискуемост на кредита за периода от 04.09.2023 г. до 14.09.2023 г. включително; сумата от 60.00 лева, представляваща разноски, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл. 417 от ГПК – 15.09.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е била издадена заповед № 898 от 18.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГрД № 1697/2023 г. по описа на КрлРС. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответникът П. З. П. оспорва иска.

Прави възражение за погасяване по давност на всички претендирали вземания.

3

Оспорва да е усвоил кредита на посочените дати. Признава, Доверителят факта, че е сключил процесния договор, но оспорва, че е получавал, при подписване на договора представените към исковата молба общи условия.

Оспорва да е получавал през годините кредитна карта, чрез която се твърди да е усвояван кредита. Договорът бил сключен през 2008 г., а ищецът твърди да са изтегляни чрез кредитната карта суми през 2023 г. За периода от 15 г. би следвало да са издаване неколкратни нови кредитни карти, предвид срока им на валидност и действието на договора, дори и след подновяване за период от две години. Ответникът заявява, че не е получавал кредитни карти.

Твърди, че т. 7 от договора представлява неравноправна клауза и е нищожна. Разпоредбата гласяла: „При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано по Сметката до края на последния отчетен период, Титулярят заплаща на Банката, след изтичане на първите 3 отчетни периода, годишна лихва в размер, съгласно действащите Общи условия и Тарифа за таксите и комисионните на Банката. Уговорената лихва към момента на сключване на договора е 16% за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции и 18% за всички останали дебитни салда по сметката.“

Не били представени никакви документи от ищеца, които да посочват как се изменял лихвения процент през годините. Съгласно т. 14.1 от Общите условия, които не били подписани от кредитополучателя: „При непогасяване до дата на падежа на пълния размер на дебитното салдо по Сметката Титулярят заплаща на Банката годишна лихва, равна на действащи към датата на начисляването на БЛПкк (Базов лихвен процент за кредитни карти) плюс надбавка в размер, съгласно Тарифата. Съгласно общите условия БЛПкк е лихвен индекс, утвърждаван от Управителния съвет на Банката и изчисляван за всеки отделен вид валута на база съотношението между планираната цена на ресурса на Банката и пазарните лихви за същата валута за определен период от време, приложим към дебитните салда по картови разплащателни сметки в национална и чуждестранна валута.“ Многобройна, последователна и непротиворечива била практиката на ВКС, съдържаща се например в решения № 15 от 18.4.2018 г. по т. д. № 2439/2016 г. на I т.о., № 51 от 04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г., № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на III г.о., № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д.

№ 1899/2015 г. на IV г.о., № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на II т.о. и много други. Според тази практика уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможността на банката за едностранна промяна в договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, била неравноправна по смисъла на общата дефиниция на чл.143 от ЗЗП. Методът на изчисление на съответния лихвен процент трябвало да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и индикатори. Потребителят трябвало да разполага с достатъчно информация как кредиторът може да промени едностранно цената на доставената му финансова услуга, за да може и той да извърши необходимите действия в своя 4 защита. В противен случай уговорката била неравноправна и съответнонищожна.

В случая, наложеният от банката начин на определяне на лихвения процент по договора бил неясен - липсвала изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и индикатори. Клаузата била неясна и съдържала елементи, които могат да бъдат променяни едностранно.

В случая липсвала ясна, разбираема и недвусмислена информация в сключения договор относно условията за връщане на заетата сума и точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, което като потребител го препятствало да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя стандарти на защита и обуславял извод за неравноправност на относимите клаузи от договора.

Освен това от данните по делото не ставало ясно върху какъв размер на главницата са начислявани заявените договорни и наказателни лихви. Още повече имайки предвид неравноправната клауза на т. 14.2 от общите условия, в която било посочено, че по свое усмотрение банката може да капитализира начислените лихви чрез прибавянето им към главницата на овърдафта, за което с подписването на договора титулярят давал своето изрично съгласие.