Решение № 135 от 25.05.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Монтана, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500094 по описа за 2022 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на К.

ЕООД гр. М., подадена чрез п. адв. З.М., против решението на РС М. № 14/14.01.2022г. , постановено по гр. дело № 1878/2021г. по описа му в ЧАСТТА , с която е прието, че Заповед № */12.05.2021г. за прекратяване ТПО с К. К. е незаконосъобразна, както и в частта за разноските.

Твърди се във въззивната жалба , че решението е немотивирано и неправилно.

Поддържа, че от мотивите на съда не става ясно по какви причини е приета за незаконосъобразна заповедта за у., съответно не е извършена преценка на всички събрани по делото доказателства. Изложени са доводи за произнасяне на съда по непредявен иск, поради липса на изложени в исковата молба обстоятелства , сочещи незаконосъобразност на у.. Поддържа се също така, след излагане на конкретната фактическа обстановка, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено извършено от К.К. дисциплинарно нарушение, като работодателят е спазил изискванията на КТ за налагането на наказанието дисциплинарно уволнение. Относно разпределение отговорността за разноски се поддържа, че съдът не е съобразил изхода на спора и неоснователност на два от предявените искове, съответно дължимите разноски са в размер на 430 лева , а не размера посочен от съда 100 лева. Иска се отмяна на решението и отхвърляне като неоснователен иска за признава у. за незаконно със съответно разпределение отговорността за разноски .

Въззиваемата страна К. К. чрез пълномощник адв. Ц.Д. с подаден в срок писмен 1 отговор оспорва основателността на жалбата . Претендира разноски.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона , приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадени в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответната част съдебен акт .

Атакуваното решение на районен съд М. е валидно и допустимо постановено в производство с правно основание чл. 357 и сл. във връзка с чл. 186 и сл. от Кодекса труда / КТ/ .

К. К. е предявил срещу К. ЕООД гр. М. иск за отмяна като незаконосъобразно п. на т. му правоотношение с ответното дружество със запис в т. му книжка. В исковата молба е изложил съображения, че с уведомление от 28.04.2021г. са му поискани обяснения, като е дал писмен отговор до р. . на 02.07.2021г. чрез Еконт е получил т. си книжка с отразяване, че ТПО е п. на основание чл. 330 във връзка с чл. 190,ал.1,т.2,3 и 7 от КТ. Твърди, че з. за прекратяване на ТПО не му е връчвана, като не е разбрал какво е становището на р. по дадените от него обяснения. При така поддържаните доводи е поискал от съда да отмени като незаконосъобразно уволнението му , извършено със запис в трудовата книжка.

С доклада по чл. 146,ал. 1 от ГПК съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, като е прието за безспорно между страните, че страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено със З.№ */12.05.2021 г. на у. на дружеството – ответник на основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.190 ал.1 т.2, 3 и 7 от КТ, като спорът между страните е относно спазването на материалноправните и процесуалните правила от работодателя при извършване на у., което обуславя неговата законност, за което доказателствената тежест се носи от ответника.

Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в което е прието за решаване.

С постановеното по делото решение, първостепенният съд е приел, че з. за налагане на д. наказание "у." е немотивирана с оглед изискванията на чл. 195 от КТ, като в нея не са посочени фактически основания (мотиви), въз основа на които е наложено наказанието описание на лицето, извършило нарушението, конкретното действие, респективно бездействие на ищеца, което съставлява простъпките и нарушението на т. дисциплина и на задълженията по индивидуалното му т. правоотношение, с неговите обективни признаци време и място на извършване, както и субективните такива, нарушеното правило за поведение или задължение на р.. Прието е, че работникът трябва да знае фактическите и правни основания за у. си, за да може, в случай че реши, да осъществи надлежна защита на т. си права, както и че нарушенията на т. дисциплина с техните обективни и субективни признаци очертават рамката на спора и че само при конкретно описание съдът може да извърши проверка дали са спазени императивните изисквания на закона, свързани с изпълнение на процедурата по налагане на наказанието по чл. 193 от КТ, както и тази по 2 същество - налице ли е виновно неизпълнение на т. задължения и правилно ли са приложени критериите за определяне на наказанието. По тези съображения с обжалваното решение е приел за незаконно извършеното със з. № № * от 12.05.2021 г. п. на т. правоотношение между К. К. и „К.” ЕООД.

В останалите части, с които съдът се е произнесъл по осъдителни искове за заплащане т. възнаграждение и обезщетение за неползван п. годишен о. решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Обжалваното решение , с което съдът е отменил като незаконосъобразно у. на ищеца, поради наложено му д. наказание „у. „ е правилно . Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни изводите , съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.

По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:

По делото е установено, че страните са в т. правни отношения по сключен на 16.04.2021г. т. договор , по които ищецът изпълнява длъжността „ш. а., както и че ТПО е п. със з. № */12.05.2021г. , връчена на ищеца на 27.05.2021г. при о. за получаване чрез к. фирма Е.. Видно от приложената в първоинстанционното производство з. № */12.05.2021г. в същата е посочено, че на основание чл. 330,ал.1,т.6 във връзка с чл. 190,ал.1,т.2,3 и 7 от КТ се прекратява ТПО с К. К. на д. ш. а.. Други обстоятелства в з. не са изложени. При това съдържание на оспорената з. безспорно е по делото, че същата не отговаря на изискванията на чл. 195,ал. 1 от КТ , като в нея липсва описание на нарушенията с техните обективни и субективни признаци, както и времето на извършването им , за които се налага най-тежкото д. наказание. Липсва и препращане към друг документ , в който нарушенията са описани.

Съгласно чл. 186 от КТ нарушение на т. дисциплина е в. неизпълнение на т. задължения.

Съществен елемент от съдържанието на з. за налагане на д. наказание е описание от фактическа страна на допуснатите от страна на р. н. на т. дисциплина. Без описание на фактическото основание, поради което е п. т. правоотношение , р. или с. няма възможност да разбере причината, поради която т. правоотношение е п., а съдът не е в състояние да извърши проверка и въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно.

При оспорване з. на у. предмет на преценка с оглед събраните по делото доказателства е извършено ли е посочено от фактическа страна в з. нарушение на т. дисциплина. При липса на посочено конкретно такова в самата з., то не може да се извърши преценката дали твърдените от страна на р. нарушения и събраните в тази насока доказателства са относими към оспорената з.. Затруднена и е защитата на ищеца, тъй като е в неизвестност за фактите, поради които му е наложено наказание , съответно не е в състояние да посочи конкретни доводи за незаконосъобразност. Действително част от нарушенията са описани в искането за обяснения, но препращане към това искане в з. липсва, поради което и не може да се приеме за част от съдържанието й.

3

След като з. не отговаря на формалните изисквания за съдържание, предвидени в чл.

195,ал. 1 от КТ, то съдът не дължи обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, относими към поддържаното от р. нарушение на т. дисциплина – н. на р. в ч. последователни дни –от 20 до 23.04.2021г. , както и другите поддържани нарушения, сочени в уведомителното писмо от 28.04.2021г. . Дори и да са установени от събраните по делото доказателства, то не е установена връзката им с оспорената з. при липса в същата на фактическо описание на извършени нарушения .

Предвид гореизложеното въззивната жалба е неоснователна , а решението на РС М. правилно, поради което следва да се потвърди.

По отношение на жалбата срещу решението в частта за разноските, съдът приема следното:

Безспорно е установено, че искът за заплащане на т. възнаграждение, предявен в размер на 1300 лева е уважен за сумата 30.95 лева, а в останалата част е отхвърлен като неоснователен, като изцяло е отхвърлен искът за заплащане обезщетение за н. п. годишен о.

. Установените в първоинстанционното производство разноски на ответника са 650 лева платено адвокатско възнаграждение за предявените три иска, без да е разграничено за всеки един от тях , поради което и следва да се приеме, че за всеки от исковете е договорено възнаграждение в размер на 216 лева. С оглед изхода на спора му се следват общо разноски в размер на 427 лева , поради което и следва да се присъдят допълнително разноски за първата инстанция в размер на 327 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК на въззиваемата страна се следва заплащане на направените в настоящето производство разноски, установени в размер на 100 лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ с адвокат Ц.Д..

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд М.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд М. № 14 от 14.01.2022г. , постановено по гр. дело № 1878/2021 г. в обжалваната част, с която е признато за установено , че З. № * от 12.05.2021 г. за п. на т. правоотношение между К. К. и „К.” ЕООД на основание чл.330 ал.2 т.6 във връзка с чл.190 ал.1 т.2, 3 и 7 от КТ е незаконосъобразна, като ПРАВИЛНО .

ОСЪЖДА К. К., ЕГН **********, от град М., ул.Т. № *, да заплати на „К.” ЕООД, ЕИК ***, град М. допълнително сумата 327 лева разноски за първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „К.” ЕООД, ЕИК ***, град М. да заплати на К. К., ЕГН ********** сумата от 100 лева разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5