Разпореждане № 150882 от 30.11.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 150882 гр. София, 30.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110159933 по описа за 2023 година

С иницииралата настоящото производство искова молба вх.№ 309753/01.11.2023 г. ищецът Д. Д. Д. предявява два обективно кумулативно съединени иска срещу Н. В. И., съответно иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, както и иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди разходи за преглед и консултация при съдебен психиатър. Претендира се и законната лихва върху исковите суми до окончателното им изплащане.

Според разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ГПК за предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси, тоест в случая поначало следва да се събере държавна такса за заявените от ищеца две отделни искови претенции.

След проверка по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК съдът с разпореждане № 137378/03.11.2023 г. е дал указания на ищеца Д. да внесе държавна такса в общ размер на 170 лева (120 лева за иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за неимуществени вреди и 50 лева - такса за иска за имуществени вреди), така щото исковата молба да отговаря на изискването на чл. 128, т. 2 от ГПК.

С молба вх. № 341374/28.11.2023 г. от ищеца Д. Д. Д. се обръща внимание, че основанието за така депозираните два броя иска е влязла в сила Присъда № 104 от 13.06.2023 г. на 2-ри въззивен състав на СГС, НО. Към молбата са приложени писмени доказателства, в това число и коментираната присъда, на 1 която се позовава ищецът.

Според новелата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК такси и разноски по производството на делата не се внасят от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

Предпоставка за приложение на диспозицията на правилото на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК е влязлата в сила присъда за престъплението, от което е извършено увреждането, а не за вредите от него (думите „за което” са употребени за думата „престъпление”, а не за думата „вреди”, която е в множествено число).

Съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК всеки ищец, който твърди, че е увреден от престъпление е освободен от държавна такса. Разглежданият случай е такъв. В исковата молба са изложени твърдения за причинени вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което ответницата е осъдена с влязла в сила присъда (в този смисъл е и константната съдебна практика, в това число Определение № 811 от 04.11.2014 г. по ч.гр.д. № 5721/2014 г. по описа на ВКС, 4-то г.о.).

След като съобрази изложените от ищеца факти и обстоятелства, и поспециално, че извежда правата си от влязлата в сила присъда, с която ответницата Н. В. И. е призната за виновна в това, че е накърнила честта и достойнството на ищеца Д., счита, че следва да приложи именно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Ето защо и следва да се приеме, че ищецът не дължи внасянето на държавна такса за настоящото производство.

Допълнително, с оглед процесуална прецизност и изрядност, съдът намира, че следва да ревизира произнасянето си в разпореждане № 137378/03.11.2023 г., с което е дал указания на ищеца да внесе държавна такса. Разпореждането от 03.11.2023 г. е от кръга съдебни актове, които не слагат край на делото и съответно могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск - арг. от чл. 253 от ГПК. В този смисъл горепосоченото съдебно разпореждане следва да бъде отменено по реда на чл. 253 от ГПК, като съдът пристъпи същевременно към извършването на последващи действие по движение на производството администриране на исковата молба по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК с отделно разпореждане.

Така мотивиран, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТМЕНЯ свое Разпореждане от 03.11.2023 г., постановено по делото, на основание чл. 253 от ГПК.

Разпореждането е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3