Решение № 16 от 18.01.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Ихтиман, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Административно наказателно дело № 20231840200248 по описа за 2023 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. А. К. против Наказателно постановление № 23-0274-000145/24.03.2023 г. на началника на РУ – Ихтиман към ОДМВР – София, с което:

1. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т.

7, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. и

2. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.

1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.

Разгледана по същество е частично основателна. Следва изрично да се посочи, че районният съд не следва да се произнася по възраженията във връзка с правилността на отнемане на контролни точки, доколкото това е извън правомощията му. Подобни оплаквания могат да бъдат предмет на нарочно обжалване пред АССО в административно производство, но не и административнонаказателно.

1

От фактическа страна:

Въззивният съд изцяло споделя възприетата от административнонаказващия орган (началник на РУ на МВР – Ихтиман) фактическа обстановка.

На 12.02.2023 г. около 12.00 часа в гр. Ихтиман на бул. „Цар Освободител“ жалбоподателят Е. А. К. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № * без поставен обезопасителен колан при наличието на такъв в автомобила. Това било забелязано от свидетелите полицейски служители към РУ-Ихтиман М. И.а и Р. Д., които изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт.

Свидетелката Г. спряла за проверка водача, поискала СУМПС и контролен талон към него. Жалб. К. не представил контролен талон.

За установеното свид. Г., полицай при ПП към РУ – Ихтиман, съставила срещу жалбоподателя Акт № 103 от 12.02.2023 г. за установяване на административно нарушение по чл. 137а и чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, като отказът да бъде подписан бил възприет и удостоверен от свид. С. М..

Въз основа на АУАН от началника на РУ - Ихтиман е издадено обжалваното в производството Наказателно постановление № 23-0274000145/24.03.2023 г., с което:

1. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т.

7, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. и

2. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.

1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите М. Г., Р. Д. и С.

М., писмените доказателства - АУАН, който съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Показанията на свидетелите Г. Д. и М. са логични и непротиворечиви.

Те разкриват всички обстоятелства около поведението на жалбоподателя при управлението на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № * и последващата полицейска проверка, при която въззивникът не представил контролния талон към свидетелството за управление на МПС или заместващ го документ. Обсъжданите гласни доказателствени средства са взаимно допълващи се, доколкото всеки от свидетелите излага различни факти, които си спомня, спомагащи за обективно, всестранно и пълно разкриване на фактическата обстановка. От тях се установява поведението на наказания, мястото, на което се е намирал управлявания от него автомобил, както и мястото на извършване на нарушението. Намират пълна подкрепа в изготвения АУАН, При това положение следва да бъдат кредитирани в цялост.

2

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.

Началникът на РУ на МВР – Ихтиман е оправомощен да издава наказателни постановления на основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП с т. 2.8 на Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 –месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на дружествотожалбоподател от формална страна.

Предвид изложеното, посочените документи са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна се потвърждават и споделят от настоящия състав.

Относно нарушението на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП:

Жалбоподателят законосъобразно е наказан за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

3

От обективна страна на 12.02.2023 г. около 12.00 часа в гр. Ихтиман на бул. „Цар Освободител“ е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № * без поставен обезопасителен колан при наличието на такъв в автомобила.

От обективните действия на жалбоподателя следва извод, че деянието е извършено във форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че управлява МПС без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът му е бил оборудван и пряко целял това.

По този начин водачът не е съобразил поведението си с изискванията на чл.

137а, ал.

1

ЗДвП и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 183, ал. 4, т.

7, пр. 1 от ЗДвП.

Видът на наказанието е правилно определен, а размерът е съобразен с абсолютно определения в нормата на чл. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

Ето защо в тази част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП към датата на издаване на наказателното постановление. Въпреки това в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е поблагоприятна за нарушителя. С изменението на чл. 100, ал. 1, т. 1 (ДВ бр. 67 от 2023 г.) ЗДвП влязло в сила на 4.08.2023 г., е отпаднало задължението на водачите на МПС да носят контролния талон към свидетелството на управление на МПС. Новата редакция представлява по-благоприятен закон за дееца по-смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, поради отпадналото изискване за представяне на контролен талон. С оглед това деянието не съставлява нарушение и наказателното постановление следва да бъде отменено в тази част поради неправилно приложение на материалния закон на основание чл.

63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0274-000145/24.03.2023 г. в частта, с която за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на Е. А. К., ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН.