Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6416 от 22.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6207/2022
Вид
Решение № 6416
Подписан
22.11.2024
В сила
30.06.2025
Състав
Невена Чеуз

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19 ал.1 т.1 · Закон за пътищата
  • чл. 8 ал.2 · Закон за пътищата
  • чл. 106 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 3 ал.1 т.1 · Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата
  • чл. 48 т. 1 б. "а" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
  • чл. 50 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6416 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседА.е на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело № 20221100106207 по описа за 2022 година

Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 432 ал.1 от КЗ.

В исковата молба на Д. Д. З. се твърди, че на 03.11.2020 г., около 19.54 часа, на път II-55, км 76 +200, в близост до гр. Нова Загора, е настъпило ПТП лек автомобил „Мазда“ с рег. № ******* и товарен автомобил „Рено 24“ с турски рег. № *******, с прикачено към него полуремарке. Изложени са твърдения, че в процеса на преодоляване на десен завой, водачът на лекия автомобил – П. Д. З., загубил напречна устойчивост над автомобила, който излязъл извън контрола на водача и със стрА.чно плъзгане преминал през средната пътна лента и навлязъл в дясната за насрещно движение като бил реализиран сблъсък с движещия се в тази лента със скорост от 35 км/ч товарен автомобил.

Изложени са твърдения, че в следствие на удара между двете МПС-та пострадала ищцата като пътник на задна дясна седалка и с поставен предпазен колан в лек автомобил „Мазда“. Твърди се, че била откарана по спешност в МБАЛ „Д-р Иван Селимински “ АД – гр. Сливен, където била хоспитализирана в периода 03.11.2020 г. – 19.11.2020 г. В болничното заведение била приета в безсъзнА.е и след поредица от прегледи и изследвА.я 1 било установено, че е получила тежки травматични увреждА.я, изразяващи се в травматичен шок, болки в областта на главата, гърдите и лява подбедрица, голяма дълбока разкъсно-контузна рана, силно кървяща, обхващаща лицевата област около 20 см вдясно и 20 см вляво, наличие на кървави материи в устна кухина, наличие на множество охлузвА.я по гръдния кош, наличие на охлузвА.я и екскориации, полифрагментна фрактура по лицеви кости /нос, горна челюст, орбити, синус/, придружена с размачкване на тъкА.те и руптура на лявата очна ябълка /булбус окули/, наличие на контузионно огнище в мозъчния паренхим вляво париетално.

Изложени са твърдения, че ищцата била подложена на 04.11.2020 г. на оперативна интервенция, при която под обща анестезия й била поставена в трахеята трахеостомна канюла и било извършено възстановяване и реконструкция на лицеви кости. Поради налични данни за субтотален пневмоторакс вляво й била извършена и торакоцентеза с поставяне на торакоцентезен дрен вляво и била включена на активна белодробна аспирация в продължение на 4 денонощия.

Изложени са твърдения, че на 10.11.2020 г., ищцата била подложена на втора оперативна интервенция, при която й било извършено възстановяване на лицева кост, възстановяване и реконструкция на кожа и подкожна тъкан, стоматологично телено-фиксиране – междучелюстна фиксация. На 19.11.2020 г. ищцата била изписана от болничното заведение с препоръки за строг постелен и хигиенно-диетичен режим. Вследствие на ПТП-то същата безвъзвратно загубила лявото си око.

На 29.12.2020 г. посетила неврохирург, който установил при прегледа, че ищцата била с намалена хватателна сила на дясна ръка като се наблюдавало и наличие на коренчева симптоматика. На 21.12.2020 г. отново била хоспитализирана в „МБАЛ – Хасково“ АД, където престояла до 24.12.2020 г. и й била поставена окончателна диагноза – травма на лява подбедрица, разкъсване на задна мускулна група на лява подбедрица, силни болки в лява подбедрица, в шийната област върху спиноза С4-7, както и в главата, подут крак, трудно ходене, оток, хематом, повишен тургор и еластичност на заднолатерална мускулна група, наличие на флуктоация. Твърди се, че на 22.12.2020 г. била извършена нова хирургична интервенция в спешен порядък, изразяваща се в „друго разсичане на мека тъкан“.

2

Изложени са твърдения, че на 04.01.2021 г. ищцата провела консултация с лекар – офталмолог, който поставил основна диагноза „слепота на едното око“ като било предвидено евентуално протезиране с имплант. Твърди се, че в отделението по Образна диагностика на 08.01.2021 г. й бил извършен магнитен резонанс на цервикалния отдел на гръбначния стълб, при който се установили „форминални дискови протурзии на С-4-5-6-7 нива, медиално парамедианно и двустранно, по-изразени вдясно, компресия на десни С-5,6,7 нервни коренчета“, „нискостепенна медианна дискова протурзия на Тн1-2 ниво“, „медианна дискова екструзия, умерена преднотекална компресия на Тн6-7 ниво“. Твърди се, че последвали множество прегледи и изследвА.я в медицински център „Невроцентрум“ – гр. Пловдив, където било установено, че ищцата е с намалена амплитуда на сумарния моторен акционен потенциал и била поставена диагноза „шийна радикулопатия“, увреждане на улнарния нерв, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, контузия на шията.

Изложени са твърдения, че на 14.04.2021 г. ищцата провела консултация със специалист „уши-нос-гърло“ като й била извършена риноскопия, при която се установили стеснени и деформирА. носни ходове вляво и била поставена диагноза „остър мастоидит“. Ищцата постъпила по спешност в отделението по „Уши-нос-гърло“ към УМБАЛ „Софиямед“ с оплакване от намаление на слуха, заглъхване и шум в дясното ухо и липса на сетивност.

След проведените изследвА.я й била поставена окончателна диагноза „остро гнойно възпаление на ухото“ като под локална анестезия с лидокаин била извършена инцизия в предно-долен квадрант на дясната тъпанчева мембрана и се евакуирал гнойно-серозен ексдут.

Твърди се, че след посещение на 20.04.2021 г. при неврохирург и извършено ЯМР на глава и шийни прешлени била поставена окончателна диагноза „Множествени счупвА.я на гръдната част на гръбначния стълб“. На 19.07.2021 г. ищцата направила преглед при специалист по физикална и рехабилитационна медицина, който установил, че при нея все още са налице увреждане на шийните коренчета, некласифицирА. другаде, последици от травма на нервите на горен крайник. На 19.08.2021 г. постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където й била поставена окончателна диагноза „флегмон и абсцес в устната кухина“ и била извършена оперативна интервенция, изразяваще се в инцизия инфраорбитално, при която изтекло оскъдно 3 количество гъст гноен ексудат. На 21.02.2022 г. постъпила за лечение в отделението по „Лицево-челюстна хирургия“ за оперативно лечение на заболявА.я в областта на ушите, носа и гърлото с голям обем и сложност. На 23.02.2022 г. под обща анестезия бил направен разрез по стария цикатрикс в областта на левия долен клепач като бил поставен титА.ев меш на пода, фиксиран с 4 микровинта. Поставени били и филиформени дренове.

Твърди се, че с оглед нуждите от лечение на ищцата били издадени 13 болнични листове за периода 03.11.2020 г. – 21.10.2021 г. и четири експертни решения на ТЕЛК за временна неработоспособност.

Изложени са твърдения, че с оглед проведеното лечение ищцата търпяла болки, страдА.я, стрес и битови неудобства, както и сторила имуществени разходи в общ размер на 19 959, 33 лв. за закупуване на медикаменти и лечебни средства, за извършени медицински прегледи, съобразно описА. фактури в исковата молба.

Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Мазда“, да й заплати сумата от 300 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, частична претенция, при пълен заявен размер от 400 000 лв. и сумата от 19 959, 33 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор с релевирА. в същия възражения, включително такова за съпричиняване. Претендира разноски.

С определение 7283/28.07.2022 г. на основА.е чл. 219 ал.1 от ГПК като трето лице помагач на страната на ответника е конституирана Агенция „Пътна Инфраструктура“ и са приети за съвместно разглеждане заявените обратни искове.

Третото лице помагач на ответника по първоначалните искове АПИ, редовно уведомено, заявява становище за тяхната неоснователност.

В исковата молба по обратните искове се твърди, че с оглед данните по делото асфалтът в района на пътното произшествие е бил силно хлъзгав, тъй като бил положен такъв с нисък коефициент на сцепление. Твърди се, че 4 носител на задължението за поддръжка на републиканските пътища е на АПИ, която не е изпълнила задължението си по чл. 14 от ЗП да осъществи дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение. Твърди се, че състоянието и качеството на пътната настИ. в този пътен участък не е отговаряло на техническите и нормативни изисквА.я, което било нарушение на чл. 167 от ЗДвП, поради което и на основА.е чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е сезиран съда с искане да бъде осъден ответника по обратния иск да заплати сума в размер на 26 000 лв., частична претенция, при пълен заявен размер от 300 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сума в размер на 10 000 лв., частична претенция, при пълен заявен размер от 19 959, 33 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира се и законната лихва върху двете главници, под условие, че сумите бъдат заплатени от ответника по първоначалния иск на ищеца по него.

Ответникът по обратните искове Агенция „Пътна Инфраструктура“, редовно уведомен, оспорва заявените обратни искове в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са развити подробни съображения за тяхната неоснователност. Представени са и писмени бележки в срока, предоставен от състава на съда.

Съдът, след като обсъди доводите на стрА.те и прецени събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл.

235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в грА.ците на опредЕ.та в договора сума отговорността на застраховА.я за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.

432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застраховА.ят е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изисквА.ята на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.

5

В настоящото производство са ангажирА. доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник / на 04.01.2021 г. с оглед представената обратна разписка – стр. 184 в делото/ респ. втора такава, касаеща претенцията за имуществени вреди, депозирана по пощата на 01.04.2022 г. като към датата на заявяване на исковете в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същите са процесуално допустими.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

СтрА.те по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.

СтрА.те не са формирали спор и относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.