Определение № 3126 от 24.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3126 гр. София, 24.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Талева като разгледа докладваното от Даниела Талева Частно наказателно дело № 20261100205729 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 и ал.5 от НПК .

Образувано е по жалба от И. П. Н. срещу постановление на Апелативна Прокуратура – София от 13.07.2026 г., с което е потвърдено постановление на Софийска градска прокуратура от 18.05.2026 г. за отказ да се образува наказателно производство по пр.пр.№939/2026 г. по описа на СГП.

Преписката е водена по сигнал, в който се твърдят евентуално извършени престъпления по чл.282 от НК и/или по чл.288 от НК от прокурори и/или следователи при ръководството и провеждането на разследване по пр.пр.

№2527/2022г. по описа на РП-Силистра и по ДП №44/2022г. по описа на ОСлО при ОП-Силистра. Излага се още, че магистрати с действия и бездействия са препятствали и забавили наказателното производство, водено по негов сигнал.

Прави се искане за отмяна на постановлението и образуване на досъдебно производство. Жалбата е изпратена от САП до съда за произнасяне по реда на чл. 213, ал. 4 от НПК .

В жалбата се излагат твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на САП. Оспорват се и прокурорските изводи на атакуваното пред САП постановление на СГП, с което е отказано образуването на досъдебно производство. Иска се отмяна на акта на АП-София, както и отмяна на постановлението на СГП, с което е направен отказ да се образува ДП, както и връщане на делото на прокуратурата със задължителни указания относно прилагането на закона, а 1 също и за извършване на реална проверка по преписката. Правят се искания да бъдат дадени от съда конкретни указания, изрично формулирани в жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и изхожда от легитимирано лице, а именно лицето, направило съобщението, като прокурорският отказ е да бъде образувано досъдебно производство за твърдяно престъпление, което би могло да се квалифицира по чл. 282 от НК и/или по чл.288 от НК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Следва да бъде отбелязано, че съгласно нормата на чл. 213, ал. 4 от НПК, обект на съдебен контрол е единствено постановлението на прокурора при СГП, с което е отказано образуване на наказателно производство, а не и това на горестоящия прокурор, с което постановеният отказ е бил потвърден, но с оглед съдържанието на жалбата и отправените с нея искания, настоящият състав приема, че по същество същата е насочена именно към отказа на СГП за образуване на досъдебно производство.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

За да откаже да образува досъдебно производство, представителят на СГП е приел, че в сигнала и от събраните по преписката материали липсват конкретни данни за извършено престъпление от общ характер и в частност, на такива по чл. 282 от НК и по чл.288 НК.

Възприетите за установени от представителя на софийска градска прокуратура фактически обстоятелства и наведените правни изводи са възприети в цялост и от Апелативна прокуратура – София, която с постановление на прокурор от 13.07.2026г. е потвърдила обжалваното постановление.

В случая, обжалваното постановление се явява обосновано и законосъобразно.

Действително, в подадения сигнал до прокуратурата липсват каквито и да е оплаквания по факти и обстоятелства, които да могат да бъдат отнесени към конкретен състав на престъпление по НК. Същият съдържа твърдения за незаконосъобразни, според жалбоподателя, действия на магистрати, изразяващи се в актове за прекратяване на образувано досъдебно производство, липсата на действия от страна на магистрати по воденото от тях 2 наказателно производство, несвоевременно и неправилно администриране на делото.

В рамките на производството по чл. 213, ал. 4 от НПК , съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство.

Настоящият състав счита, че в постановлението на прокурора от СГП е направен анализ на установените факти и обосновано е достигнато до извода, че няма данни за извършено престъпление от общ характер, както и конкретно такива по чл. 282 и/или по чл.288 от НК .

Осъщественият от страна на прокурора при СГП материално-правен анализ на разпоредбата на чл. 282 от НК е правилен и коректен. Посочено е, че в сигнала и приложените към преписката документи не са описани факти и обстоятелства, от които да бъде направен извод за извършено каквото и да било престъпление от магистрати от РП-Силистра и от ОСлО при ОПСилистра.

Най-напред трябва да се уточни, че за произнасянето си по конкретни наказателни производства магистратите не носят наказателна отговорност, предвид това, че се ползват с функционален имунитет. Съгласно разпоредбата н а чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Р. България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Функционалният имунитет представлява съвкупност от права, изразяващи се в наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност на магистратите. Наказателната неотговорност включва забрана за търсене на наказателна отговорност от тези лица за техните действия и актове при и по повод изпълнение на функциите им. Неотговорността на магистратите е за служебни действия, чрез които се осъществяват основните функции и се вземат решения. Според действащата българска Конституция съдиите, прокурорите и следователите имат само функционален имунитет, предназначен да създаде благоприятна среда на свободно от натиск и въздействие решаване на делата и преписките. Тази неотговорност на магистратите е предназначена да гарантира тяхната независимост, когато осъществяват функциите си.

3

Отделно от това, по преписката не са събрани каквито и да било данни в насока, че прокурорът при РП –Силистра, произнасял се по пр.пр.

№2527/2022г. по описа на РП-Силистра и следователите, работили по ДП №44/2022г. по описа на ОСлО при ОП-Силистра, са осъществили състав на престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК .

Субект на общото длъжностно престъпление е лице, заето при осъществяване на дейността на държавните органи и обществените организации, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от НК, или лице, което осъществява публични функции.

За да бъде съставомерно деянието от обективна страна по този законов текст, се изисква длъжностното лице да наруши или да не изпълни служебните си задължения, или да превиши властта или правата си, с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това да могат да настъпят немаловажни вредни последици. Длъжностното лице нарушава служебните си задължения, когато в пределите на своята компетентност, в кръга на възложените задачи и функции извършва дейност, която не е съобразена с установените изисквания на заеманата длъжност.

Касае се до действие в нарушение на службата. Длъжностното лице не изпълнява служебните си задължения, когато не предприема действия, свързани с изискванията на службата и установени в нормативен акт или акт на обществена организация (правилник, наредба, постановление, разпореждане и т. н.). Касае се до неизпълнени служебни задължения, т. е. за бездействие по служба. Длъжностното лице превишава властта или правата си, когато извършва действия, излизащи извън рамките на неговата компетентност. Превишаването на властта или правата се изразява в извършването на различни действия, които влизат в компетентността на друго длъжностно лице, от друга служба, на колегиален орган или когато могат да се извършват само при строго определени условия. Касае се за действия по отношение на чужди властнически правомощия или функции.

Съставът на престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК е осъществен, когато от посоченото поведение на длъжностното лице могат да настъпят немаловажни вредни последици. Вредните последици могат да бъдат от имуществен или неимуществен характер. Те се изразяват не само в посегателство на обществени или лични имуществени права и интереси, но и 4 в създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавните органи и обществените организации, в сериозно разколебаване на авторитета и доверието на трудещите се в тях. При решаване на въпроса за немаловажността на вредните последици следва да се отчитат всички фактически обстоятелства на конкретното деяние, като се държи сметка за важността на нарушените обществени материални интереси, отрицателното отражение в колектива и обществото и други. За осъществяването на престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК не е необходимо вредните последици да са настъпили реално. Достатъчно е само да е създадена реална възможност за тяхното настъпване в бъдеще.

От субективна страна съставът на престъплението по служба по чл.

282 от НК се характеризира с два признака – пряк умисъл и специална цел.

Длъжностното лице трябва да съзнава, че нарушава или не изпълнява определени свои задължения, или че превишава властта или правата си.

Необходимо е още то да предвижда, че от деянието могат да настъпят немаловажни вредни последици, а по чл. 282, ал. 2 от НК – че са настъпили значителни вредни последици. За субективната страна на престъплението по чл. 282 от НК е типична и специална цел, като длъжностното лице преследва – да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда.

Облагата може да бъде имуществена или всяка друга полза и изгода. Касае се за всякакво благоприятно изменение на състоянието на дееца или на друго лице, при което се набавя облага. Под "причиняване на вреда" трябва да разбираме неблагоприятно изменение в имотното състояние на другиго или морални вреди. Преследваната облага или вреда може да бъде за сметка на държавното учреждение, предприятие, организация или отделни граждани (вж. ППВС № 2/9.06.1980 г. по н. д. № 2/1980 г., т. 1–3).

От материалите по преписката не се установява наличието на тази специална цел, предвидена в чл.282 от НК – да се набави облага или да се причини вреда, поради което е ненужно да се изследва дали някое длъжностно лице – прокурор или следовател е нарушило, не е изпълнило служебните си задължения или е превишило властта или правата си. Последното е в отговор на искането на жалбоподателя да се изискат в цялост материалите по воденото досъдебно производство, респ. за извършването на допълнителна проверка.

Начинът на мислене на магистрата, постановил конкретен акт, сам по 5 себе си не може да бъде обект на наказателно преследване, а обективираната в същия воля подлежи на проверка за правилност и законосъобразност по реда на редовния инстанционен контрол или по реда на извънредния способ за съдебен контрол – възобновяването на дела. Коментираните от жалбоподателя прокурорски актове, постановени по преписката по описа на РП-Силистра, не подлежат на преценка за правилност и законосъобразност от прокурора, сезиран да се произнесе дали е осъществен състав на престъпление от страна на магистратите, постановили спорните актове.

Този съдебен състав изцяло се солидаризира и с изводите на прокурора, издал постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, за липсата на данни по преписката за извършено престъпление по чл.288 от НК.

Престъплението по чл.288 от НК е такова против правосъдието.

Субект на това престъпление може да бъде орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК. Безспорно прокурорите с оглед заеманата длъжност изпълват изискванията на чл.93, т.2 НК. Изпълнителното деяние на това престъпление може да бъде осъществено както с действие – като бъдат предприети действия, които препятстват развитието на наказателното производство, така и с бездействие – като бъде пропуснато своевременното извършване на служебни задължения, свързани с наказателното преследване. От субективна страна това престъпление може да бъде извършено само с пряк умисъл, като трябва да е налице и особена цел – да се избави конкретно лице от наказание, което му се следва по закон.