Решение № 417 от 19.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Бургас, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120106816 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на З. Ж. С. с ЕГН **********, с адрес: с. Р., против „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 и „Ай тръст“ ЕООД, с която са предявени искове по 55 от ЗЗД, за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата суми в общ размер на 500 лева, недължимо платени по недействителен Договор за потребителски кредит № ******** / ******** г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, а ответникът „Ай тръст“ ЕООД да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1250 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от ********г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че е сключила с първия ответник Договор за потребителски кредит №******** / ********г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоила изцяло предоставената му в заем сума от 1085.26 лв. Сочи, че е заплатила по Договор за потребителски кредит №******** / ******** г. към „Кредисимо“ ЕАД, сумата в размер на 500 лева над главницата, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 1250 лева.

Намира, че Договор за потребителски кредит № ******** / ******** г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. На първо място сочи, че процесният договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Твърди, че не става ясно какво все включва в ГПР. Излага, че ГПР е величина, 1 чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.

Твърди още, че Договор за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. Излага подробни съображения в тази насока.

По отношение на втория иск счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Намира, че се касае до накърняване на добрите нрави, тъй като чрез клаузите в договора се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите й с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Намира, че такава нееквивалентност е налице, тъй като сумата, която се претендира чрез договора съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 70% от сумата на отпуснатия кредит.

Освен горното твърди, че Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал.4 от ЗПК.

По изложените съображения ищцата предявява исковите си претенции, като моли същите да бъдат уважение. Претендира и присъждане на сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявената искова претенция.

Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ********/******** г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и З. Ж. С.

/кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от ******** г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител З.

Ж. С.. Сочи, че Договорът за потребителски кредит е сключен между страните за главница от 6000 лева, като същата е била усвоена в цялост от него.

Уговорено било предоставената в заем главница да бъде върната за срок от 24 месеца, при ГЛП от 39,85 % и ГПР от 48 %.

Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлиза на 8870,79 лева. Ищцата обаче погасила задълженията си по договора за кредит доброволно и предсрочно, предвид което не е заплатил в пълен размер уговорената с договора възнаградителна лихва.

Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с погасяването на задълженията си по процесните договори е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 500 лв., разпределена за 2 погасяването на задължението му за договорна възнаградителна лихва. Не оспорва и твърдението на ищеца, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема и администрира вместо „Ай Тръст“ ЕООД изпълнението на задължението на ищеца за плащане на възнаграждение по процесния договор за предоставяне на поръчителство.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,т. 10 от ЗПК (да бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“). Излага съображения в тази насока.

Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай ТРЪСТ“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл.

19 от ЗПК, както и, че единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита. Формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.

Оспорва твърдението, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Оспорва и твърдението, че към момента на сключване на процесните договори за кредит дружеството е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

По изложените съображения ответникът моли така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявената искова претенция. Излага аналогично становище досежно правния интерес на ищеца от предявяване на исковете с правно основание чл.

26 от ЗЗД.

Излага, че дружеството е сключило с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство“, съгласно същината на който е поело задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Съгласно погасителния план, представляващ част от Приложение № 1 към сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство за така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 4739,29 лева, погасяването на което е разсрочено на 24 месечни вноски.

3

Твърди, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, каквото е налице в настоящия случай, същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълното изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размерът на гарантираното главно задължение.

Ответникът не оспорва твърдението, че ищцата е заплатила сумата от 1250 лв. за погасяване на задълженията си по процесния договор за предоставяне на поръчителство.

Излага, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, каквото е налице в настоящия случай, същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълното изплащане на кредита.

Намира, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на §1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3. б. „ж“ от Директива 2008/48/EQ. Сочи, че „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдеш договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай ТРЪСТ" ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Поради това намира, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика“.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

При предявен иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в тежест на ищецът бе да докаже плащането на процесните суми в размер на 500 лв. в полза на „Кредисимо“ ЕАД и 1250 лв. в полза на Ай Тръст ЕООД, както и твърденията си за нищожност на договорите. В тежест на всеки от ответниците бе да докаже, че е имало основание за получаването на процесните суми.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е отделил като безспорно между страните, че същите са сключени Договор за потребителски кредит № ******** / ******** г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и З. Ж. С.

/кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от ******** г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител З.

Ж. С..

Не е спорно, че във връзка с погасяването на задълженията си по процесните договори ищецът е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 500 лв., разпределена за погасяването на задължението му за договорна възнаградителна лихва и сума в размер на 1250 лв., разпределена за погасяването на негови задължения към другото дружество ответник „Ай ТРЪСТ“ ЕООД. Не се спори и, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема и 4 администрира вместо „Ай Тръст“ ЕООД изпълнението на задължението на ищеца за плащане на възнаграждение по процесния договор за предоставяне на поръчителство. Не е спорно, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай ТРЪСТ“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, както и, че единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

По отношение на възраженията за нищожност на договора от ********г. съдът намира, че макар Договор за потребителски кредит № ******** / ********. и договор за поръчителство от ********г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД да са сключени отделно, то е очевидна договорната обвързаност между кредитора и поръчителя. На първо място това се установява от уговорката в чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, според която договорът за поръчителство следва да се сключи с одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Освен това договорът за поръчителство е сключен в същия ден като договора за паричен заем. Налице е изрична уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството, вкл. и заплащането директно на заемателя - чл. 8, ал. 5 от Договора за поръчителство. Не без значение е и обстоятелството, че „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са „свързани лица“, доколкото второто дружество е едноличен собственик на капитала на първото. Предвид изложеното съдът намира, че дългът по кредитното правоотношение и този по договора за поръчителство следва да се разглеждат като едно цяло, респективно задължението към поръчителя следва да се включи в общия размер на разходите по кредита, доколкото предвиденото в така сключените свързани договори за кредит и поръчителство води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.