Определение № 5116 от 21.11.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2328/2024
- Вид
- Определение № 5116
- Подписан
- 21.11.2024
- В сила
- 21.11.2024
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова
Цитирани разпоредби
- член 118 · Граждански процесуален кодекс
- член 119 · Граждански процесуален кодекс
- член 119, алинея 4 · Граждански процесуален кодекс
- член 121 · Граждански процесуален кодекс
- член 15, алинея 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 235 · Граждански процесуален кодекс
- член 278 · Граждански процесуален кодекс
- член 7 · Закон за защита от домашното насилие
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5116 гр. Варна, 21.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20243100502328 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на И. С. К. чрез пълномощника й адвокат Ф. Р. против определение № 9 1 3 0 от 15.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 20243110109688 по описа на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, в частта, с която е прекратено производството по делото по подадената молба от Г. К. К. с местоживеене в град Балчик - ул. „Стара планина“ № 67 срещу И. С. К. с правно основание по Закона за защита от домашното насилие и е изпратено делото по подсъдност на Районен съд - Балчик, на основание член 118 от ГПК във връзка с член 7 от ЗЗДН.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на така постановения съдебен акт, тъй като молбата за закрила е неподсъдна на българския съд, защото молителят живее и работи във Франция и Германия, а цялото семейство, включително и децата живеят във Франция. Тоест компетентен да се занимава с всеки един случай на домашно насилие е френският съд, където децата фактически пребивават, а молителят категорично фактически не пребивава в България на посочения от него адрес.
Също така се навежда довод, че с производството по настоящото дело по ЗЗДН се цели заобикаляне на постановеното определение по привременни мерки от Общия съд в Белфор/Франция. Иска се отмяна на атакуваното определение и прекратяването му поради неподсъдност на българския съд
В срока за отговор е постъпил такъв от Г. К. К., в който се излага, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като определението подлежи на обжалване само от молителите, но не и ответната страна, каквато се явява И. К.. Също така се намира, че българският съд е компетентен да разгледа делото, тъй като страните са български граждани, както и децата. Моли се за потвърждаване на определението в атакуваната му част.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с молба от Г. К. К., лично и като баща и законен представител на децата С. К. ЕГН ********** и Д. К. ЕГН ********** срещу И. С. К., с адрес в град Варна 1 ул. „Антон Страшимиров“ № 28А ет.5 ап.18. Молителят Г. К. твърди, че има сключен граждански брак с ответницата И. К. от които са родени двете деца, като към момента бракът не е прекратен и липсва съдебен акт за упражняване родителските права спрямо децата. Твърдят се извършени актове на домашно насилие спрямо него /на 29.07.2024 г. във Варна, където пребивава съпругата му И. К./, както и срещу децата С. и Д. /предозиране с лекарства на малолетния им син С. без необходимост от приемането им в такива количества от месец март 2024 г. на територията на Франция и продължаващ до датата на подаване на молбата на територията на Република България; вербална агресия към Д., изразяваща се във викове, заплахи и закани, които създават в дъщеря им паника, страх, безпокойство, понижено самочувствие, намалено желание за социализация и психически дисбаланс, вследствие на което Д. развила зависимост и естествена форма на подчинение към своята майка, симулираща стокхолмски синдром, като тази поредица от вербална агресия и психическа принуда започнала през март 2024 г. на територията на Франция и продължавала до датата на подаване на молбата; на 04.03.2024 г. съпругата му И. К. изрично забранила чрез отправяне на заплаха и закана към дъщеря им Д. тя да се среща с дядо си по бащина линия във Франция, който бил унизително изгонен от семейното жилище в град Белфор/Франция пред очите на дъщеря им Д., която била стресирана, шокирана и уплашена от яростта и жестокостта на майка си, а междувременно ответницата заключила в детската стая сина им С. с цел да го раздели и осуети срещата му с неговия баща.
Съгласно точка 9в от тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, определението, което решава въпроса за подведомствеността и подсъдността, подлежи на въззивно обжалване на основание изричните норми на член 15, алинея 2 и член 121 от ГПК. Първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитието на делото пред сезирания съд поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство. Обстоятелството, че са налице изрични норми за обжалваемост на определенията във връзка с подведомствеността и подсъдността, не променя преграждащия характер на определенията, с които делото се прекратява пред сезирания съд поради неподведомственост или неподсъдност.
В този смисъл настоящият състав намира, че частната жалбоподателка има право да обжалва постановеното определение, респективно жалбата е допустима.
Компетентен да наложи мярка за защита според разпоредбата на член 7 от ЗЗДН в актуалната му редакция с „Държавен вестник“ брой 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., е районният съд, в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата. При тази законова уредба релевантен е не адресът по местоживеене на молителя, а мястото, където пострадалият има фактическо пребиваване не към момента на извършване на насилието, а към момента на подаване на молбата. Касае се за специална подсъдност, предвидена изцяло в интерес на пострадалия от домашно насилие, който да има възможност да се обърне за защита от домашното насилие към онзи районен съд, в района на който фактически се намира. Предвидената местна подсъдност е създадена за улеснение на пострадалото лице и зависеща изцяло от неговата преценка и воля, което дерогира правомощието на сезирания районен съд служебно да извършва преценка за спазването й.
Други особени правила относно подсъдността ЗЗДН не е предвидил, като съгласно § 1а от ЗР на ЗЗДН за неуредените в него въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ГПК.
Подсъдността по член 7 от ЗЗДН не е процесуална предпоставка за допустимост на производството и за нея съдът не следи служебно. По правилата на член 119 от ГПК съдът може да повдига служебно въпроса за местната подсъдност само в изрично изброени хипотези, сред които производствата по ЗЗДН не фигурират. Производството по настоящия спор не е и охранително, за да допуска служебно самосезиране по въпроса за подсъдността.
То е с характер на спорна съдебна администрация и спрямо него са приложими правилата на общия исков процес. Следователно по правилото на член 119, алинея 4 от ГПК районният 2 съд може да се произнесе по въпроса за местната подсъдност по настоящото дело само по възражение на ответника. Доколкото в случая към датата на атакуваното определение ответницата не е взела становище по местната подсъдност, първоинстанционният съд преждевременно и извън рамките на своите правомощия се е произнесъл по въпроса за местната подсъдност на спора.
С оглед изложеното определението в обжалваната му част следва да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед изложеното и на основание член 278 от ГПК настоящият състав на въззивния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 9 1 3 0 от 15.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 20243110109688 по описа на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, в частта, с която е прекратено производството по делото по подадената молба от Г. К. К. с местоживеене в град Балчик - ул. „Стара планина“ № 67 срещу И. С. К. с правно основание по Закона за защита от домашното насилие и е изпратено делото по подсъдност на Районен съд - Балчик, на основание член 118 от ГПК във връзка с член 7 от ЗЗДН.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3