Решение № 15 от 12.01.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Б.С., 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100879 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, гр. С., ЖК К. село, ул. Я. №23Б, общ.

С., обл. С. (столица), против Р. Г. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, и настоящ адрес: с.Н., общ.Б., обл.В., ул. Д.И. №20, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., Ж.К ДРУЖБА 2, бл.502, вх.В, ет.3, ап.7, общ. С., обл. С. (столица): сумата в размер на 1207,20 лева представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 10.12.2024г. до изплащане на вземането, сумата 302,33 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 25.11.2024г., сумата 20,5 2 лева представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2022г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 10.12.2024г. до изплащане на вземането, сумата 5,51лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.12.2021г. до 16.12.2022г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 283/2025г. по описа на РСБ.С..

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им 1 приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия за цитирания по-горе имот, собственост на И., като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху изискуемите главници.

Въз основа на депозирано заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 283/2025г. по описа на РС-Б.С., по което е издадена Заповед за изпълнение №172/24.02.2025г. за процесните вземания.

Поради постъпило възражение по реда на чл.414а от ГПК, съдът е дал указание на заявителя съгласно чл.415 от ГПК.

Предвид изложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производства.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът Р. Г. И. чрез адв.К.К. от САК е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Оспорва обстоятелството, че ответникът е собственик /алтернативно – единствен собственик/ на процесния имот. Сочи, че между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение. Прави възражение касетелно размера на претендираните вземания. Оспорва обстоятелството дружеството „Д." ООД да извършва дялово разпределение в сградата – етажна собственост. Оспорва общите условия по договора да са влезли в сила, като излага доводи за наличие на неравноправни клаузи в същите. Твърди, че претендираните вземания са заплатени изцяло преди депозиране на исковата молба. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ЕООД в писмена молба е представило относими документи, съгласно които дяловото разпределение за процесния имот е извършвано в съответствие с всички действащи нормативни актове.

В хода на производството са събрани писмени доказателства. Допуснати са съдебносчетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Договор за покупко – продажба на недвижим имот от 20.03.1991г. ответникът заедно със съпругата си Г.П. И.а са придобили придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот, находящ се в гр. С., Ж.К ДРУЖБА 2, бл.502, вх.В, ет.3, ап.7, общ. С., обл. С. (столица).

С исковата молба е приложен списък за броя живущите по апартаменти в жилищна сграда в Ж.К ДРУЖБА 2, бл.502, вх.В, в който под номер 7 е записан Р. Г. И..

2

Видно е от протокол от 21.08.2001г. от проведено общо събрание на етажните собственици в процесния блок и вход, че лицето С.Х.С. е упълномощен да сключи от името на етажните собственици договор с „Б.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, както и да представлява етажната собственост по време на изпълнение на договора.

Приет по делото е Договор № Д-0-72/09.06.2020 г., сключен между „Т. С.“ ЕАД и „Б.“ ООД, ЕИК 041029500, с предмет извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. С..

От извършена служебна справка от настоящия съдебен състав в Търговски регистър към Агенция по вписванията се установява, че правоприемник на „Б.“ ООД, ЕИК 041029500, е „Д." ООД, ЕИК 041029500.

В подкрепа на твърденията си ищецът е представил фактура №1019392702 с дата на издаване/дата на данъчно събитие -31.07.2022 г., за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., с получател Р. Г. И., и фактура №1026891586, с дата на издаване/дата на данъчно събитие 31.07.2023 г., за периода от 01.05.2022г. – 30.04.2023г., с получател – ответника.

Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в които е отразено, че към 25.11.2024 г. дължи главница в размер на 1227,72 лв. за периода от м. 10.2021 г. до м. 07.2023 г. и лихва за забава в размер на 307,24 лв.

По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.” ЕАД на клиенти в гр. С., от чиито заключителни разпоредби е видно, че същите са действали в процесния период.

От третото лице – помагач „Д.“ ООД с молба вх.№ 6419/14.10.2025г. са представени писмени доказателства, касаещи доставката и потреблението на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., Ж.К ДРУЖБА 2, бл.502, вх.В, ет.3, ап.7, общ. С., обл. С. (столица), абонатен номер 302621 – документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.; индивидуални справки за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.; документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия в топлоснабдения имот за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.

С молба с вх.№ 7499/02.12.2025г. от ответника са представени три броя фактури №**********/31.01.2025г., №1403270178/28.02.2025г., №**********/31.03.2025г. Във всички фактури като получател е посочен Р. Г. И..

За установяване на релевантни за спора обстоятелства са приети заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза.

Според експертизата от проверката на счетоводната информация на ищцовото дружество не се установяват данни за извършени от ответника плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период. Вещото лице сочи, че за периода 01.05.2021г.

3 до 30.04.2023г. ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1109,89лв. – главница за отдадена топлинна енергия, като дължимата законна лихва за забава за периода от 15.02.2022г. до 25.11.2024г. е сумата в размер на 327,21лв. Съдът не кредитира изготвеното от вещото лице заключение в частта, в която е отразено, че към датата на представяне на справки от ищцовото дружество – 14.11.2025г., не са извършвани плащания от страна на ищеца. Видно от приложената фактура №**********/31.01.2025г. към 12.02.2025г. ответникът е имал задължения към ищцовото дружество за отминал период в размер на 1989,54лв. Във фактура № 1403270178/28.02.2025г. е отразено, че задълженията на ответника за изминал период са в размер на 678,21лв., като във фактура

№**********/31.03.2025г. е отразено, че към 13.04.2025г. ответникът няма задължения за изминал период. Ерго – от приложените от ответника писмени доказателства, неоспорени от ищеца по делото, се констатира, че към 14.11.2025г. са налице извършени плащания от ответника към ищцовото дружество, с които са погасени изцяло задълженията му за изминал период.

По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, в заключението по която, кредитирано изцяло като безпристрастно и обективно, се съдържа таблица на отчетените стойности на общ топломер №307, от която е топлоснабдяван процесният имот. Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение за процесния период е извършвано от „Д.“ ООД в съответствие с действащата нормативна уредба, както и сумите за ТЕ са начислявани съобразно нормативната уредба. Според експертизата в имота за процесния период 01.05.2021 г. –30.04.2022 г. са отчетени единици за отопление в общ размер на 1172. За отоплителен период 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. – са отчетени общ брой единици 1018.

Според заключението за процесния период 2021/2023 г. е начислена енергия в общ размер на 14,62486 квтч на стойност 1831,71 лв.

В заключението вещото лице е изложило, че топлинният счетоводител е обявил дата за годишния отчет и са направени разпределение и изчисления съгласно нормативните изисквания, като отчетът е извършен по снетите показания по уредите и така са извършени и начисленията. Енергията за сградна инсталация е начислена върху пълния обем на жилището, който обем е 139 м3. Вещото лице сочи, че общият топломер е преминал първоначална и последващи метрологични проверки.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 283/2025г. по описа на РС-Б.С. срещу ответника Р. Г.

И. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 172/24.02.2025г. в полза на „Т. С.“ ЕАД. На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като срещу заповедта е постъпило възражение по чл.414а от ГПК, а от своя страна, заявителят е депозирал отрицателно становище, и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящото производство. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.

Част от целокупния доказателствен

4 материал са три броя фактури

-

№**********/31.01.2025г.,

№1403270178/28.02.2025г.,

№**********/31.03.2025г., представени с молба с вх.№ 7499/02.12.2025г. От приложената фактура

№**********/31.01.2025г. към 12.02.2025г. се установява, че ответникът е имал задължения към ищцовото дружество за отминал период в размер на 1989,54лв. Във фактура № 1403270178/28.02.2025г. е отразено, че задълженията на ответника за изминал период са в размер на 678,21лв., като във фактура №**********/31.03.2025г. е отразено, че към 13.04.2025г. ответникът няма задължения за изминал период. Ерго – от приложените от ответника писмени доказателства, неоспорени от ищеца по делото, се констатира, че към 14.11.2025г. са налице извършени плащания от ответника към ищцовото дружество, с които са погасени изцяло задълженията му за изминал период.

От цитираните доказателства е видно, че ответникът е платил цялото задължение след депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, предвид което производството по делото подлежи на прекратяване. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производство по установителен иск е наличието на правен интерес от предявяване на иска.

В настоящия случай дружеството е претендирало по реда на заповедното производство суми за главница и законна лихва, като след издаване на заповедта за изпълнение и в срока за подаване на възражение е постъпило плащане на парична сума, като видно от приложената фактура №**********/31.03.2025г към 13.04.2025г. ответникът не е имал задължение за изминал период към ищеца. В този смисъл са и приложените в хода на заповедното производство с възражението по чл.414а от ГПК доказателства за извършени плащания, които макар и да не съдържат точно посочване на фактурите, по които са извършени самите плащания, съвпадат по размер с размера на погасените задължения, отразени във фактура №**********/31.01.2025г. и фактура № 1403270178/28.02.2025г. Настоящият съдебен състав намира, че в хипотезата на направено плащане след като е издадена заповедта за изпълнение за дружеството, което е претендирало вземането по реда на заповедното производство, липсва интерес от предявяване на искова претенция по иск за установяване съществуването на вземането, защото заявителят като кредитор е получил изпълнение на претендираното вземане. В този смисъл е и даденото разрешение от ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. по т. 10в, според което при извършено плащане след издаване на заповедта за изпълнение и при депозирано възражение интерес от предявяване на иск е отпаднал. При това положение съдът приема, че е настъпило погасяване на претендираните вземания, а с оглед плащането за ищеца в качеството му на кредитор липсва правен интерес от предявяване на иска за установяване на вземането.