Решение № 231 от 15.03.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Добрич, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Петева при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Дияна Петева Гражданско дело № 20233230101134 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба на Е. Б.

Н. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „***“ № **, чрез адв. М. Г., с която против „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК*****, седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „***“ № **, е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, за установяване дължимостта на сумата, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 180/22.02.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 471/2023 г. по описа на Районен съд гр. Добрич, а именно 5 964 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 16.03.2021 г. до 16.09.2021 г., през който ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение, извършено от ответника - работодател със Заповед № *** от *** г. и признато за незаконно с влязло в сила решение № 394/08.09.2021 г. по гр.д.

№ 1510/2021 г. на Районен съд - Добрич, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /21.02.2023 г./ до окончателното плащане.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства:

На основание подадено заявление по чл. 410 от ГПК на ищцата, в качеството й на заявител, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по образуваното ч.гр.д. № 471/2023 г. по описа на Районен съд гр.

Добрич. Със същата е разпоредено ответникът да заплати сумата от 5 964 лева, представляваща неизплатено брутно трудово обезщетение по чл. 225, ал.

1 от КТ за периода 16.03.2021 г. - 16.09.2021 г., през който период ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва 1 от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски. В законоустановения едномесечен срок по делото е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение от ответника по делото. В едномесечния срок от връчване на съобщението за подадено възражение е предявена настоящата искова молба за установяване на вземанията па заявителя спрямо ответника „Водоснабдяване и канализация Д.” АД.

На основание сключен трудов договор ищцата по делото работила във „Водоснабдяване и канализация Д.” АД до *** г., когато трудовото й правоотношение било прекратено. Трудовият договор бил прекратен по силата на заповед № *** от *** г., издадена от изп. директор на „Водоснабдяване и Канализация Д.” АД град Д. на основание чл. 328, ал.1, т.4 от КТ - поради спиране на работата за повече от 15 работни дни. С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 1510/2021 г. по описа на Районен съд Добрич, прекратяването на трудовия договор на ищцата е признато за незаконосъобразно и съответно издадената заповед е отменена.

Съгласно чл. 225, ал.1 от КТ „при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, а съгласно ал. 2 , когато работникът или служителят е работил на по- нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. От датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 16.03.2021 г. до 16.09.2021 г. ищцата не е работила при друг работодател и не е сключвала трудови договори. При дружеството длъжник Е. Н. получавала месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 994.00 лева или за периода от 16.03.2021г. до 16.09.2021 г., когато ищцата е останала без работа обезщетението възлиза общо на 5 964.00 лева Така претендираното обезщетение не е изплатено към датата на подаване на исковата молба.

Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с който се претендират и сторените в исковото и в заповедното производство разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв.

М. Г., поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване и присъждане на разноски. Счита, че при определяне размера на претендираното обезщетение следва да се съобрази размера на брутното трудово възнаграждение на работника и служителя, изчислен при прилагане на съответните разпоредби от приобщения като доказателство по делото Браншови колективен трудов договор, по който ищецът и ответникът са страни. Излага аргументи и досежно размера, до който е основателно релевираното от ответника възражение за прихващане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът възразява срещу основателността на иска и моли за неговото отхвърляне. По делото не са представени доказателства, че за процесния период ищцата е останала без работа. Сочи се, че на ищцата през месец март 2021 г. е изплатено обезщетение по чл. 220, ал.

1 от КТ в размер на 910 лева, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 45.50 лева. Ако съдът прецени, че искът е доказан и подлежи на уважаване, то ответникът прави възражение за прихващане между 2 изплатеното обезщетение от страна на работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение и възлизащо на 910 лева обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, както и това по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 910 лева. Според дружеството компенсацията е допустима, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнението, а именно: оставане на уволнения без работа. Твърди се, че обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ се дължи само при законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. С признаване на уволнението за незаконно и с отмяната му отпада с обратна сила основанието за изплащане на това обезщетение, поради което и ищецът следва да го върне - позовава се и на съдебна практика в този смисъл / решение № 623/24.06.2002 г. по гр. д. № 933/2011 г., ВКС, III г. о.; решение № 432/21.05.2010 г. по гр. д. № 1134/2009 г., ВКС, III г. о. /. Според ответника обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ е с начална дата 10.02.2022 г. до 10.03.2022 г. По изложените съображения счита, че няма как ищецът да търси обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ с начална дата 16.03.2021 г.

На следващо място ответното дружество оспорва размера на претендираното обезщетение, тъй като счита, че е налице неяснота относно начина на изчисляване. Ако съдът приеме искът по чл. 225 , ал. 1 от КТ за основателен, то същият не следва да е в посочения размер. Обезщетението следва да се определи в размер на 3 024 лева, която сума е изчислена съобразно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, както следва: за периода от 16.04.2021 г. до 16.07.2021 г. на ищцата се дължи брутно трудово възнаграждение за 4 месеца /3 360.01 лева/, след приспадане на данък общ доход за сметка на служителя 10 % / или 3 024 лева. Според ответника в случая няма как да бъде ощетен държавния бюджет, тъй като върху обезщетението по чл .225, ал.1 от КТ се дължи от ищеца ДОД и няма как работодателят да му изплати пълния размер, без да направи удръжка от 10% върху дохода.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. Д. К., моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан и присъждане на разноски. Излага аргументи за неприложимост в отношенията между страните на представения по делото Браншови колективен трудов договор, приложението на който е субсидиарно и само при липса на колективен трудов договор, а за процесния период е наличен такъв, сключен от ответното дружество. Моли за уважаване на релевираното възражение за прихващане с начислените от работодателя суми по чл. 220, ал.

1 и чл. 222, ал.1 от КТ.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за оставането му без работа, поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от датата на уволнението.

3

В законоустановения срок от ответника е релевирано възражение за прихващане, което черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал 1 от КТ.

В производството по ч.гр.д. № 471/2023 г. по описа на Районен съд Добрич е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 180/22.02.2023 г., с която ответникът „Водоснабдяване и канализация До.” АД, ЕИК ****, е осъден да заплати на ищеца сумата от 5 964 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 16.03.2021 г. до 16.09.2021 г., през който ищцата е останала без работа, поради незаконно уволнение, извършено от ответника - работодател със Заповед № *** от *** г.

В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е възразил срещу издадената заповед, във връзка с което и заповедният съд с разпореждане № 1790/04.04.2023 г. е дал указания до ищеца в едномесечен срок от връчването на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника с оглед изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съобщението е връчено на 06.04.2023 г. на заявителя чрез процесуалния му представител.

Исковата молба е подадена на дата 08.05.2023 г., поради което като допустима, подлежи на преценка по основателност.

В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличието на трудово правоотношение на ищцата с ответника, което е било незаконосъобразно прекратено, поради незаконното й уволнение, оставането й без работа в рамките на процесния период, както и размера на претенцията, за което по делото са ангажирани допустими доказателствени средства.

Безспорно установено по делото е съществуването на трудово правоотношение на ищцата Е. Б. Н. с ответника „Водоснабдяване и канализация Д.” АД и прекратяването му едностранно от работодателя със Заповед № *** от *** г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ - поради спиране на работата за повече от 15 дни и последващо признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение № 394/08.09.2021 г. по гр.д.№ 1510/2021 г. на Районен съд – Добрич.

Видно от приобщената по делото Заповед № ***/*** г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата по трудов договор №*** г., последната е заемала при ответното дружество длъжността касиер-домакин в ПСОВ В., като след възстановяването й на работа, поради признаване на уволнението й със Заповед № ***от *** г. за незаконно, трудовото й правоотношение с ответника е било прекратено, поради пенсиониране.

При уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ на работника или служителя се следва обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е за вредите и загубите, които незаконно уволненият работник или служител е претърпял с оставането си без работа.

Те се изразяват в брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца. За да е основателен този иск, ищецът трябва да докаже, че 4 действително не е бил зает по трудово правоотношение, както и размера на иска, определен от размера на брутното трудово възнаграждение през последния пълен работен месец преди уволнението. Без значение е дали работникът или служителят е бил възстановен на предишната си работа и дали е поискал да я заеме след отмяната на уволнението. Без значение е също дали е бил или не регистриран като безработен. Не се изисква и установяване на вина у работодателя за незаконното уволнение, достатъчна е обективната противоправност на прекратяването.