Определение № 1331 от 16.03.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1331 гр. Варна, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Т.а

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20263100500448 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.

№6230/26.01.2026г. на ответника

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, седалище град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Н. Б., ВАК, и въззивна жалба вх.

№3467/15.01.2026г. на третото лице-помагач „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК 175201304, седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Б. М. Л., срещу решение №4586/15.12.2025г. на Районен съд – Варна, постановено по гр. д. №1068/2025 г. по описа на ВРС.

С обжалваното решение е уважен предявеният иск в хипотезата на чл.415, ал.3, предл. първо, във вр. с ал.1, т.1 ГПК положителен установителен иск като е признато за установено, че ответникът

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, седалище град Варна, дължи на ищеца „ЕНЕРДЖИ 7848“ ЕООД, ЕИК 207655170, седалище град Варна, сумата от 7 848 лева, представляваща платена на 12.10.2022г. без основание цена за съгласуване условията за присъединяване на електрическа централа с

„Електроенергиен системен оператор“

ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) с инсталирана мощност 0,330 MW, находяща се в гр. Суворово, общ. Суворово, обл. Варна, поръчка № 2202007836, което плащане е направено по проформа фактура № 1312052159 от 07.10.2022 г., към която е издадена фактура № 1318323374/12.10.2022 г., което вземане е прехвърлено от цедента „АМАРО ИНВЕСТ“ ЕООД с договор за цесия от 03.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата подаване на заявлението - 20.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за които вземания по ч.гр.д. №16268/2024г. на Районен съд – Варна е издадена заповед 1 за изпълнение на парично задължение. Присъдени в полза на ищеца са и сторените разноски в заповедното и исковото производства.

Уважен е и предявеният от ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, обратен осъдителен иск като третото лице – негов помагач „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК 175201304, седалище град София, е осъдено да му заплати сумата от 7 848 лева, представляваща платена на 18.10.2022г. без основание цена за съгласуване условията за присъединяване на електрическа централа, за което плащане е издадена фактура № 0000019973/18.10.2022 г. с основание: проучване за присъединяване на обект към електропреносната мрежа - ФвЕЦ в УПИ с идентификатор № *** в град Суворово, община Суворово, област Варна, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на иска в съда - 06.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД обжалва решението в частта по уважения главен иск с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съгласно чл.116, ал.7 от ЗЕ, вр. чл.53, ал.2 от НППКЕЕПРЕМ, операторите на разпределителни мрежи съгласуват с оператора на преносна мрежа условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение. Съгласуването с електроенергийният системен оператор няма информативен характер, а съставлява проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване, съответна на включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на „ЕСО“ ЕАД по позицията „2.1 Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MB включително“, на стойност 7748 лв., публично достъпна на интернет страницата на дружеството. „Електроразпределение север“ АД е изпълнило вменените му по закон задължения, като е извършило проучване и съгласувателна процедура с електроенергийния системен оператор и е издало положително становище относно условията за присъединяване на обекта, което се установява и от обстоятелството че ищцовото дружество е сключило предварителен, респ. окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия. Поради това според въззивника изводът на първоинстанционния съд, че сумата е платена без основание е направен при нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяна на обжалваното решение и по същество отхвърляне на предявения установителен иск. Претендира присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „ЕНЕРДЖИ 7848“ ЕООД, чрез пълномощника си адвокат К. Т., ВАК, е подал писмен отговор вх.

№10360/09.02.2026г., в който излага становище за неоснователност на подадената от ответника въззивна жалба, обосновано с аргументи и доводи по наведените от въззивника оплаквания. Твърди се, че за услугата по съгласуване условията за присъединяване на ФЕЦ с „ЕСО“ ЕАД в Наредба №6 от 24.02.2014г. на КЕВР не е предвидено заплащане на такса, както и че процесната такса е произволно определена, без нормативно основание за изискването й. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като обжалваното с нея решение бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира присъждане на разноски.

Въззивникът „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД обжалва решението в неговата цялост с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че отношенията по присъединяване на обекти на един вид мрежов оператор към друг вид мрежа се уреждат в Част четвърта, Глава шеста на Наредба № 6 отм., издадена на основание законовата делегация на чл. 116а, ал. 3 от ЗЕ, а не по Глава четвърта, Раздел I от Наредбата, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Поддържа се, че в случая се касае за присъединяване на електропровод на електроразпределително дружество (ЕР Север) към преносната мрежа на ЕСО ЕАД, а не за присъединяване на обект на производител - ел. централа. По тази причина процедурата по присъединяване не се ограничава само със съгласуване по реда на чл.53, ал.2 от Наредба №6, а следва да се подаде и искане за проучване на условията за присъединяване, на основание чл.102, ал.3 от наредбата, за която услуга именно е заплатена сумата от 7 848 лева.

След като ФЕЦ ще работи в паралел с електроенергийната система и ще отдава ел.енергия в мрежата, на основание чл.102, ал.4 от Наредба №6 следва да бъде подадено искане за проучване на условията за присъединяване. Дори да се приеме, че присъединяване на електропроизводствена централа може да се извърши единствено на основание предоставено искане за съгласуване и същото е единствено с информативна цел, следва да се има предвид, че съгласно чл.53, ал.3 от Наредба №6, процедурата по присъединяване включва и сключване на предварителен договор, което би било невъзможно без предварително в етапа на проучване да са определени условията за присъединяване. Твърди се, че в случая от страна на ЕСО ЕАД е предоставена административна услуга не само по съгласуване, но и по проучване на условията за присъединяване, която е възмездна като цената е равна на действително извършените от оператора разходи за проучване, поради което не може да се приеме, че същият се е облагодетелствал неоснователно с постъпилата сума. При тези основни оплаквания и твърдения моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. №9411/05.02.2026г.

3 от „Електроразпределение север“ АД, в който като споделя оплакванията и доводите на третото лице – помагач, ответникът обосновава становище за основателност на въззивната жалба с искане за нейното уважаване.

Отговор на тази въззивна жалба е подал и ищецът „ЕНЕРДЖИ 7848“ ЕООД (вх. №10365/09.02.2026г.), оспорвайки я като неоснователна с доводи, аналогични на тези по жалбата на ответното дружество. Допълнително са изложени съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.102, ал.1 от Наредба №6, която урежда случаите на реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи и предполага наличието на вече сключен договор за присъединяване. В случая се касае за присъединяване на производствена мощност (изградената ФВЕЦ), а не на електропровод, както се твърди в жалбата, като нормативната уредба (ЗЕ и Наредба № 6) не разделят на отделни компоненти електрическите съоръжения по производство на ел. енергия, за които да се предвижда различна самостоятелна процедура; те представляват цялостна система за производство на ел. енергия. Оспорва се като неотносима позоваваната от въззивника разпоредба на чл. 116а ЗЕ, като се твърди, че приложеният проект за предварителен договор за присъединяване на обект на „Електроразпределение север“ АД към преносната електрическа мрежа не е подписан между страните и не поражда правни последици. Твърди се, че в случаите на присъединяване на централи от 0 до 5 MW се заплаща такса за съгласуване на разпределителната мрежа („ЕРП Север“ АД) без да е дължима отделна такса за „ЕСО“ ЕАД, каквато е дължима единствено в случаите на централи от 5 до 15 MW по приложимия ценоразпис за утвърдени цени за проучване, приет с Решение №Ц-27/2016г. КЕВР. Иска се въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, съответно обжалваното с нея решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и мотивирано. Иска се и присъждане на разноските за въззивното производство.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на първоинстанционния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

Страните не посочват и не представят нови доказателства. Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в първото съдебно заседание на първата инстанция. За изслушване на устните състезания делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

По изложените съображения и на основание чл. 267 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №6230/26.01.2026г. на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, 4 седалище град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Н. Б., ВАК, срещу решение №4586/15.12.2025г. на Районен съд – Варна, постановено по гр. д.

№1068/2025 г. по описа на ВРС, в частта, с която е уважен предявеният иск в хипотезата на чл.415, ал.3, предл. първо, във вр. с ал.1, т.1 ГПК положителен установителен иск като е признато за установено, че ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, седалище град Варна, дължи на ищеца „ЕНЕРДЖИ 7848“ ЕООД, ЕИК 207655170, седалище град Варна, сумата от 7 848 лева, представляваща платена на 12.10.2022г. без основание цена за съгласуване условията за присъединяване на електрическа централа с

„Електроенергиен системен оператор“

ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) с инсталирана мощност 0,330 MW, находяща се в гр. Суворово, общ. Суворово, обл. Варна, поръчка № 2202007836, което плащане е направено по проформа фактура № 1312052159 от 07.10.2022 г., към която е издадена фактура № 1318323374/12.10.2022 г., което вземане е прехвърлено от цедента „АМАРО ИНВЕСТ“ ЕООД с договор за цесия от 03.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата подаване на заявлението - 20.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за които вземания по ч.гр.д. №16268/2024г. на Районен съд – Варна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.