Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 268 от 25.09.2020, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 302/2020
Вид
Определение № 268
Подписан
25.09.2020
В сила
25.09.2020
Състав
Светослава Николаева Колева, Янко Димитров Янков, Светла Василева Даскалова

Цитирани разпоредби

  • чл.256, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.270 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 270, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 341, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.345, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.66 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.66, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 268

24.09.2020 г.

Апелативен съд – Варна

Град Варна

I състав

На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Янко Д. Янков

Светослава Н. Колева

Светла В. Даскалова като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20203000600302 по описа за 2020 година Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал.4 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат М.К.Д., действащ в качеството на сл. защитник на подс. З. Р. Д. срещу определение № 601 от 01.09.2020 г., постановено по НОХД № 715/2020 на ВОС, с което взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение е била изменена от „Парична гаранция“ в размер на 2000 лева в „Задържане под стража“. С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че изменението на мярката е извършено преди да е влязло в сила предходно съдебно произнасяне, с което е била постановено замяна на МНО от „Подписка“ с „Парична гаранция“; срокът, определен от съда за внасянето не е бил обвързан с узнаването на подс.Д. за това му задължение; твърди се, че явяването на подсъдимия не е задължително, тъй като е предаден на съд по обвинение за леко наказуемо престъпление, а във връчената му призовка не била указана необходимост от неговото лично явяване; отлагането на делото не се дължало на поведението на подс.Д., а на уважено от съда искане на негов съпроцесник за отлагане на производството по делото поради влошено здравословно състояние.

Същата е допустима – подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по съществото се преценява и като основателна. От фактическа страна въззивният съд приема за установено следното:

С определение, постановено в разпоредително открито съдебно заседание с участие на страните, проведено на 12.08.2020 г. по НОХД № 715/2020г. на ВОС, по реда чл.66 от НПК е била изменена мярката за неотклонение, наложена по отношение на подсъдимия З. Р. Д. от „Подписка“ 1 в „Парична гаранция“ в размер на 2000лв.

Срещу този съдебен акт на 17.08.2020г. е подадена частна жалба до погорната инстанция – АС-Варна, от адв. М.К., с искане за отмяна на атакуваното определение.

С разпореждане № 2521 от 18.08.2020 год., постановено от съдиядокладчика по НОХД № 715/2020 год. на ВОС, е била върната така депозираната жалба като недопустима – подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване.

Разпореждането е било атакувано от защитника на подс.З.Д. и по този повод е било образувано ВЧНД № 301/2020 по описа на ВАпС. ВАпС е отменил цитираното разпореждане и изпълнявайки задълженията си по чл.345, ал.2 от НПК е решил въпроса за мярката за неотклонение по същество. Достигайки до извод за липса на предпоставки за изменение на мярката на подс.Д., на 23.09.2020 г. съставът на ВАпС е отменил и определението от 12.08.2020 г., с което е била определена МНО „Парична гаранция“ и потвърдил първоначално взетата – „Подписка“.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 28.08.2020 г. с призоваване на страните, ВОС е констатирал, че паричната гаранция не е внесена, но отказал да измени МНО „Парична гаранция“ в по-тежка, като определил нов 3-дневен срок от узнаването на подсъдимия за внасяне на размера от 2000 лева на гаранцията.

С атакуваното определение № 601/01.09.2020 г., в закрито съдебно заседание, без призоваването и изслушването на страните, първоинстанционният съд, позовавайки се на правилото на чл.61, ал.5 от НПК, изменил мярката за неотклонение по отношение на подс.З.Д. от „Парична гаранция“ в „Задържане под стража“. С други думи, към настоящия момент не могат да бъдат изобщо обсъждани предпоставките по чл.61 от НПК, тъй като изпълняваната по отношение на Д. мярка за неотклонение е „Подписка“. Горното е достатъчно да лиши проверяваното определение от законова обосновка.

С оглед пълнота на изложението, настоящият състав на ВАпС намира за нужно да посочи, че атакуваното определение е постановено и в грубо нарушение на принципите на публичност и непосредственост на наказателния процес, закрепени в Конституцията на РБ, НПК и ЗСВ, тъй като съдът в закрито заседание, без дори да уведоми страните или да им даде възможност за становище по такъв съществен въпрос като мярката за неотклонение, се е произнесъл, като е ограничил правото на свободно придвижване на подс.З.Д. по недопустим начин. След последните законодателни изменения на НПК, на съдебната фаза въпросите, свързани с мярката за неотклонение подлежат на решаване от съда винаги в открито съдебно заседание – било то 2 разпоредително, или такова по чл.270 от НПК. Възможността да стори това в закрито заседание отпадна с отмяната на чл.256, ал.1, т.2 от НПК. Дори при действието на тази отменена норма, съдът при наличие на искания относно МНО „Задържане под стража“ отново беше длъжен да я разгледа в открито съдебно заседание с призоваване на страните – арг.256, ал.3 /отм/ НПК.

Не са налице каквито и да било други основания /извън вече отхвърлените по чл.66, ал.5 НПК/ за промяна на мярката за неотклонение по отношение на подс. З.Д.. Всичко, изложено от състава на ВАпС по ВЧНД №301/2020 е относимо и по настоящото дело: обстоятелството, че подсъдимият не се е явил в насроченото от ВОС разпоредително заседание на 12.08.2020г, за която дата и час е бил редовно призован не може да обоснове изменение на мярката за неотклонение. Това е така, защото явяването на подсъдимия в с.з. не е било задължително по силата на закона, предвид факта на повдигнатото му обвинение по чл.248а ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК; в нито един момент съдът не е обективирал виждане, че се нуждае от присъствието на подсъдимия, за разкриване на обективната истина по делото, още по-малко подсъдимият да е бил надлежно известен за подобна нужда.

Изложеното дава основание на състава на АС-Варна да приеме, че така постановеното определение № 601/01.09.2020г. по НОХД № 715/20 г. на ВОС, с което е била изменена МНО спрямо подс. Здр. Д. от „Парична гаранция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева в „Задържане под стража“ се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено Водим от горното и на основание чл.345 ал.2 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 601, постановено в закрито заседание от състав на ВОС от 01.09.2020г. по НОХД № 715/2020, с което е била изменена МНО спрямо подс. Здр. Д. от „Парична гаранция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева в „Задържане под стража“.

ПОТВЪРЖДАВА МНО „подписка“ взета по отношение подсъдимото лице З.Д..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4