Решение № 260124 от 22.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 57/2021
- Вид
- Решение № 260124
- Подписан
- 22.12.2022
- В сила
- 08.08.2023
- Състав
- РУМЯНА АТАНАСОВА ТАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 482 · Кодекс за застраховането
- чл. 482, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.557, ал.1, т.2, б. "а" · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 1, изр. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал.7 · Кодекс за застраховането
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 22.12.2022 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 12.10.
2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: А. НИКОЛОВА изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА т.дело № 57 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл. 558, ал. 5 и ал. 1, във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ и акцесорно искане за присъждане на законната лихва върху главницата на основание чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 23.05.2020 г., в с. Н.м., обл. С.З., на улица без име, водачът Ж.И.М. на лек автомобил „БМВ“, с peг. № ***, губи контрол над управлявания от него автомобил, излиза вдясно от пътното платно по посоката си на движение, преобръща се и се удря в железобетонен стълб, с което реализира ПТП. При злополуката е пострадал Я.Н.И. - пътник в лекия автомобил.
За произшествието е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 284р-13423/2020 г. Образувано е и досъдебно производство № 284 ЗМ 599/2020 г., по описа на РУ - К..
След инцидента Я.И. е транспортиран до УМБАЛ „***“ АД
- С.З.. Приет е в Клиниката по неврохирургия с оплаквания за силни болки в областта на главата, врата, болезненост в гръдния кош и гърба, разпростираща се по хода на ребрените дъги, съпроводена с изтръпване, световъртеж и други.
Назначени са му различни прегледи и изследвания, от които са установени: паравертебрална и супраспинозична болезненост в торакалния отдел на гръбначния стълб, линеарна фрактура в предната колона на тялото на Тх12;
Фрактура на десния процесус транзверзус на Л1 и други. Поставена му е диагноза: Контузио капитис, коли, торацис, абдоминис; Комоцио Церебри; Фрактура Тх12; Фрактура процесус трансверзи Л1 декстри.
Назначена му е медикаментозна терапия, която провежда в клинични условия.
Поставена му е и външна имобилизация в шиен отдел с мека яка и тораколумбален брайс.
Изписан е на 26.05.2020 г., като му е предписана лекарствена терапия за дома.
Дадени са му указания да носи корсет за 3 месеца и шийна яка за 20 дни.
На 10.06.2020 г. ищецът посещава психотерапевт, който след обстоен медицински преглед и изследване установява, че в резултат на процесното ПТП и преживения психически стрес същият преживява посттравматичен стресов синдром със силно изразена психосоматика, изразяваща се в - нервност, притеснителност, остра стресова реакция. Съгласно експертното заключение, ищецът получава некотролирани епизоди на тревога и депресивност, получава силна тревожност при опит за качване в автомобил или за шофиране, виене на свят, силно притеснение, като и към настоящия момент не може да преодолее травматичните епизоди от настъпилото ПТП.
За проведеното лечение Я.Н.И. извършил разходи в общ размер на 556, 48 лева, от които като следва:
- 260 /двеста и шестдесет/ лева - дорзофикс
- имобилизация;
- 113 /сто и тринадесет/ лева - матрак;
- 51,61 лева /петдесет и един лева и шестдесет и една стотинки/ - медикаменти;
- 30,83 лева /тридесет лева и осемдесет и три стотинки/ - медикаменти;
- 9,69 лева /девет лева и шестдесет и девет стотинки/
- медикаменти;
- 31,35 лева /тридесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ - медикаменти;
- 60,00 лева /шестдесет лева/ - психологически преглед.
Пътният инцидент причинил на Я.И. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Твърди се, че с големи усилия се справя в ежедневието си самостоятелно. Силно ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитва от фрактурите на прешлени. Изпитва трудности и болки при придвижване, нуждае се от чужда помощ. Заема принудителна лежаща поза, защото се оплаква от болезненост в изправено положение на тялото. При заемането на определено положение на тялото усеща болки и бързо умаляване. Трудно се придвижва поради продължаващите болезнени усещания на мястото на уврежданията. Не може да движи свободно тялото си. Не може да стои продължително време изправен. Затруднява се при ходене, при изкачване или слизане по стълби, като се оплаква от нестабилност. Не може сам да се обува, преоблича и да задоволява хигиенните си нужди заради ограничената подвижност и поставената имобилизация - корсет и шийна яка. Затруднява се при извършването и на други елементарни битови дейности. Усеща замайване, лесно се задъхва и се оплаква от болки и бодежи в областта на гърдите и гърба при физическо натоварване. Допълнителен доскомфорт му създава необходимостта, която има, някой да е ангажиран с полагането на по-големи от обичайните грижи за него. Болничният престой и необходимостта от грижите на друг човек, както и и болките го правят затворен и тревожен. Чувства се изолиран и по-рядко излиза навън, защото трудно се придвижва и бързо чувства умора. Все още изпитва силни болки в областта на травмите.
Изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото му емоционално състояние. Пътният инцидент променил живота му завинаги, като повлиял отрицателно и върху психиката му. В резултат на ПТП станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато остава сам. Тези емоции били породени от усещането, че поради травмите перманентно ще изпитва болки и трудности при физическа активност и ще се нуждае от грижите на своите близки.
Страхува се, че никога няма да успее да се възстанови напълно. Твърди се, че ищецът е променен след преживяното ПТП, изпитва неувереност и страх от МПС.
Продължава да сънува кошмари, свързани с преживяното. Непрекъснато мисли за случилото му се. Станал тревожен и по-чувствителен от преди. Оплаква се от разсеяност и постоянна напрегнатост, които чувства. Апатичен е към заобикалящия го свят и се е затворил в себе си.
Към настоящия момент страданията продължавали, като възстановяването му все още не е приключило.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил „БМВ“, с peг. № ***, който нямал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ и прилагайки изискванията на чл. 380 от КЗ, според който лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, ищецът депозирал пред Г. молба с вх. № 24-01-286/ 30.06.2020 г., в резултат на което е образувана щета № 20210156/30.06.2020 г., по която ищецът получил отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, видно от писмо с изх. № 24-01-286/ 30.09.2020 г. от ГФ.
Счита, че отказът на Г. да изплати обезщетение на ищеца за претърпените неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, при което са причинени тежки увреждания на Я.Н.И., е напълно неоснователен и незаконосъобразен, поради което за ищеца е налице несъмнен правен интерес от предявяването на настоящия съдебен иск.
Предвид изложеното моли Г., да бъде осъден да заплати обезщетение на ищеца Я.Н.И., с ЕГН: **********, а именно:
- обезщетение в размер на 100 000 лева /сто хиляди лева/ за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, причинени на доверителят ми от получените телесни увреждания в резултат на настъпилия пътен инцидент, реализиран на 23.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата на изпадането в забава на ответника - 01Л0.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
- обезщетение в размер на 556, 48 лева /петстотин петдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи, заплатени във връзка с назначеното лечение, в резултат на получените телесни увреждания при настъпилия пътен инцидент, реализиран на 23.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата на изпадането в забава на ответника - 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва следната банкова сметка ***:
- IBAN: ***, при „**“
АД, с титуляр на сметката; Н.И.К..
В законния срок, от ответника е подаден отговор на исковата молба,
Оспорва изцяло по основание и размер предявения иск.
Посочва, че Г., към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 20210157-30.06.2020 г. уведомили ищеца, че следва да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. “а“ от Кодекса за застраховането, които и до ден днешен не били представени в ГФ по щетата, а и по настоящото дело.
Твърди се, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него.
Оспорва изцяло твърдения от ищеца механизъм. Посочва, че въпреки, че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това същия няма и материална доказателствена сила за настоящия съд.
Счита, че задължителната извънсъдебна административна процедура пред Г. не се изчерпва с бланкетното подаване на молби от пострадалите липа, с която се цели бърз отказ от страна на Фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на искова молба пред ОС С.З..
Предвид факта, че Фондът не е бил страна в досъдебното производство, а ищците и адв. М. не са представили никакви доказателства в тази насока, правим възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Я.И., който вероятно е:
• пътувал в увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда - нарушение на чл.137а от ЗДвП.
• се е съгласил да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавал и който е употребил алкохол/наркотични вещества.
• е употребил алкохол/наркотични вещества заедно с водача Ж.М. преди процесното ПТП.
Счита, че не следва да бъде игнориран приносът на ищеца за настъпване на вредите, противното би означавало неоснователно толериране на недобросъвестното му поведение, несъобраявайки своите действия, съгласявайки се да се вози при пиян водач, което е недопустимо в обстановка на нарастваш брой такива пътнотранспортни произшествия.
Досежно размерите на предявените претенции от по 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, фондът счита същите за изключително завишени, тъй като не кореспондират нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р България, нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот, както и наличието на допринасяне в значителна степен на вредоносния резултат от страна на пострадалия.