Решение № 1360 от 09.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Бургас, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря М.А ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120105240 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Х. Н. Н. с ЕГН ********** и И. К. Ш. с ЕГН ********** против М. Я. Г. с ЕГН ********** и М. В. Г. с ЕГН **********, всички живущи в гр. ***.

При условията на субективно и обективно съединяване ищците предявяват против ответниците следните осъдителни искове :

I. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си собственост съобразно разпределението на реалното ползване, извършено със заявление на собствениците по чл.56 от ЗТСУ до Община Бургас, в имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес ул. *** - УПИ *** в кв.*** по РП :

1. паркиране и маневриране на леки автомобили в свободната незастроена площ от около 25 кв.м от поземления имот, която реална част е заключена в северозападния ъгъл между гараж с идентификатор ***.1, оградата със съседния поземлен имот ***.172 и имотната граница с поземлен имот ***.174;

1

2. да премахнат незаконен навес, ведно с всичките му съставни материали, изграден в описаната реална част в северозападния ъгъл на имота.

II. да заплатят на ищците обезщетения за лишаването им от ползването на описаната незастроената част от дворното място в размери от по 10 лв. на ден, начиная от изтичането на срока за доброволно освобождаване на имота 22.07.2024 г., предоставен с нотариална покана с рег.№ 8215, том 3, № 130 на нотариус с рег.№ 699 на НК, ведно със законната лихва.

Обстоятелства, на които се основават предявените искове :

Ищците твърдят с нотариален акт № ***/ 06.04.1993г. на нотариус К. К. при Районен съд – Бургас заедно с останалите собственици на описания поземлен имот са продали на ЕТ „***“ общо 207,20/ 414,50 кв.м ид.ч. от имота, като страните по сделката са си учредили взаимно и разпределили правото на строеж за изграждане на четириетажна жилищна сграда с партер и мансарден етаж, като е изрично посочено всеки от собствениците какви самостоятелни обекти ще получи в дял след построяване на сградата. След тази сделка съсобствеността върху земята се притежава в квоти от 207,20/ 414,50 кв.м ид.ч. за ЕТ „***“ и 207,30/ 414,50 кв.м ид.ч. общо за И. Ш., М. и Х.

Н.и /в СИО/ и Е. Д.. След възникването на тази съсобственост и преди построяване на сградата съсобствениците в дворното място са постигнали съглашение за разпределяне на дворното място, като незастроената част е за посочените съсобственици физически лица, а за ЕТ „***“ е собствеността върху застроената с бъдещата сграда част от дворното място. Съглашението било изразено и в заявлението по чл.56 от ЗТСУ, депозирано в Община Бургас, с което съсобствениците взаимно си учредили права за изграждане на гаражи, както следва : - в полза на Х. Н. - правото да построи собствен гараж в североизточния ъгъл на парцела /мероприятието е изпълнено и обектът е нанесен в КККР с идентификатор ***.3/; - в полза на И. Ш. - правото да построи средния гараж /изпълнено, с идентификатор ***.2/; - в полза на Е. Д.

- правото да построи западния гараж - ляв откъм лицето на парцела /изпълнено, с идентификатор ***.1/.

След реализирането на строежа И. Ш., Х. Н., М. Н.а и Е. Д. установили владение върху незастроената част от дворно място в обем на общо 207,30 кв.м, като демонстрирали явно правото си на собственост - поставили масивна метална врата, затваряща пространството на задната част на двора; оградили 2 имота откъм съседите от запад и изток. Ползвали необезпокоявано тази част от имота повече от 20 години. Частта от имота, която не е заета от изградените гаражи, се използвала за маневриране на автомобилите, а в останалата процесна част с приблизителна площ около 25 кв.м в северозападния ъгъл собствениците засадили трайни насаждения - асми и смокиня.

ЕТ „***“ продал на трети лица цялото си право си на строеж за изграждане на самостоятелни обекти в бъдещата сграда, като при сделката купувачите дали изричното си съгласие да не ползват незастроената част от дворното място в дъното на парцела. С нотариален акт № *** 14.04.1996 г. на нотариус М. И. при БРС ответникът М. Я. Г. закупил правото на строеж за изграждане на апартамент с площ от 84 кв.м, на втори жилищен етаж в сградата ведно с 18,14/ 414,50 кв.м ид.ч. от дворното място, на което е построена сградата, като в акта изрично е обективирано разпределението на ползването и изричната забрана купувачът да ползва незастроеното дворно място в дъното на парцела.

Въпреки поетите задължения ответникът извършвал многократни незаконосъобразни действия, с които създавал обективни пречки на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Ответникът без съгласието на собствениците взел решение да построи гараж в северозападния ъгъл, поради което отрязал засадената смокиня, преместил асмата и направил кофраж за гараж. По жалби на останалите собственици ответникът Г. премахнал всичко изградено. Въпреки това ответниците продължавали да паркират автомобилите си в свободното дворно място и без съгласието на собствениците изградили незаконен навес, който засенчвал съществуващите трайни насаждения на ищците. Ищците оспорват правото на ответниците да ползват тази свободна площ, което последните основавали на постановление за възлагане от 2004г., с което М. Г. е придобил 68/ 415 кв.м ид.ч от дворното място. Ищците сочат, че с това постановление са придобити идеални части, които не са самостоятелен обект на правото на собственост - не са реално разпределена и/или определена част от имота; не са въведени във владение на тези идеални части; Г.и няма как да придобият повече от това, което праводателят им е притежавал, а последният не е притежавал права върху незастроената част от двора.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците представят 3 писмен отговор, с който оспорват исковете.

Сочат, че в нотариален акт № *** 06.04.1993г. за учредяване на правото на строеж не е договорен начинът на ползването на идеалните части от земята и не се съдържа ограничение на ползването на незастроената част от имота.

Твърдят, че не е налице разпределяне на реалното ползване на поземления имот, като съсобствениците притежават идеални части от него. Считат, че соченото заявление по чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./ не е от всички съсобственици на земята към онзи момент, в който вече е съществувала етажната собственост в имота – не са участвали Д. Р. К., Б. Х. Й., М. Я. Г. и Д.

А. Д. /по нотариални актове № *** 1996г./. Това опорочавало и издаденото от Община Бургас разрешение за строеж № 95/ 18.06.1997г., поради което построените от ищците гаражи се явявали незаконни. Оспорват да има валидно разпределение на правото на ползване на незастроеното дворно място преди изграждането на сградата.

Оспорват и твърдението на ищците за установено владение върху незастроеното дворно място, като твърдят, че ответниците повече от 20 години ползвали дворното място необезпокоявано, участвали със средства в закупуването и поставянето на метална врата, както и в поставяне на бетонова настилка в незастроената част в дъното на парцела.

Основават се на придобитото от тях в СИО право на собственост върху идеални части от дворното място – с постановление за възлагане на недвижим имот от публичната продажба от 30.08.2004 г., от който момент ползвали необезпокоявано част от незастроеното дворно място /около 15 кв.м/ в дъното на парцела, паркирайки в него автомобила си. Това ползване не създавало никакви пречки на ищците да упражняват правото си на собственост върху притежаваните от тях идеални части от процесното дворно място, както и върху гаражите построени в него – имало възможност за влизане в дворното място, достигане до гаражите им и извършване на маневри.

Оспорват и основателността на исковете по чл. 59 ЗЗД. Сочат, че съсобственикът е легитимиран да предяви иск за ползите, от които е бил лишен, но само съобразно дела си от съсобствеността. Оспорват и размера на претендираното обезщетение, като считат, че претенцията многократно надхвърля пазарния месечен наем на паркомясто в района.

4

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.

Съгласно представената скица на СГКК – Бургас по действащата кадастрална карта процесният недвижим имот – дворно място се индивидуализира като поземлен имот с идентификатор *** с адрес ул. ***, с площ 416 кв. м, по предишен план представляващ УПИ *** в кв.***.

Към 06.04.1993г. това дворно място е собственост на ищците Х. Н. Н. и И. К. Ш. /всеки с по 4/10 ид.ч./, и третото лице Е. Н. Д. /с 2/10 ид.ч./. На посочената дата, с нотариален акт № *** 1993г. на нотариус при БРС тримата собственици продават 1/2 ид.ч. от дворното място на ЕТ „***“ /5/10 = 207,20/ 414,50 кв.м ид.ч./, ведно с правото на строеж върху целия имот за изграждане на четириетажна жилищна сграда, застроена на 185 кв.м. Като насрещна престация всеки от посочените собственици – физически лица получава собственост върху описан апартамент в сградата със съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на надстрояване.

На 11. и 14.04.1996г. ЕТ „***“ сключва договори за покупко-продажба и с други физически лица – с ответника М. Я. Г., Д. Д., Б. Й. и Д. К.. Съгласно представените по делото нотариални актове търговецът им прехвърля право на строеж, което след построяване на сградата преминава в собственост върху описани апартаменти, ведно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както и с идеални части от дворното място, „на което е построена сградата“ – 18,14/ 414,50 кв. м ид.ч. за ответника М. Я.

Г., 18,04/ 414,50 кв. м ид.ч. за Д. Д., 50,12/ 414,50 кв.м ид.ч. за Б. Й. и 22,74/ 414,50 кв. м ид.ч. за Д. К.. Във всеки от нотариалните актове за тези продажби е посочено, че купувачите получават имота без право на реално ползване върху незастроеното дворно място.

На 03.05.1996г. с нотариален акт № *** 1996г. ЕТ „***“ продава на съсобственика в дворното място Е. Н. Д. и съпруга й Д. П. Д. още един описан апартамент в сградата със съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж /“върху 151,85 кв.м ид.ч. от терена, на който е построена сградата“/, ведно с 32,16/ 414,50 кв.м ид.ч. от дворното място, „на което е построена сградата“.

5

Така ЕТ „***“ е отчуждил общо 141,20 кв. м ид.ч. от собствеността си върху дворното място, като по делото липсват данни за разпореждане с останалите 66 кв. м ид.ч. /разликата над отчуждените 141,20 до притежаваните от търговеца 207,20/ 414,50 кв.м ид.ч./.

Със заявление по чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./ с нотариална заверка на подписите на страните от 12.03.1997г. съсобствениците в дворното място Х. Н.

Н., И. К. Ш., Е. Н. Д. и ЕТ „***“ изразяват пред кмета на общината съгласието си за построяване на три гаража по вътрешната парцелна граница с УПИ ***, като за целта си учредяват права на строеж за изграждането на тези гаражи в полза на Х. Н. Н. - за десния гараж, на И. К. Ш. - за средния гараж и на Е. Н.

Д. – за левия гараж. Заявлението е вписано в Службата по вписванията на 18.04.1997г. На 27.06.1997г. е издаден протокол за определяне на строителна линия и ниво за изграждането на гаражите. Не е спорно, че гаражите са изградени и се ползват съобразно учредените права на строеж.

На 15.02.2000г. Д. К. е отчуждил собствеността си в полза на К. Х. Н., а на 01.11.2001г. Б. Й. – в полза на А. Х. Й..

На 30.08.2004г. с постановление по изп. д. № ***/ 2001г. на съдияизпълнител при Районен съд - Бургас след извършена публична продан на ответника М. Я. Г. е възложен следния недвижим имот на ЕТ „***“ – 68,56/ 414 кв.м ид.ч от процесното дворно място. Постановлението е влязло в сила на 15.09.2004г. и е вписано на 28.09.2004г. Не е спорно по делото, че към този момент ответниците са в граждански брак, респективно, че вещното право е придобито в режим на СИО.