Определение № 38790 от 21.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38790 гр. София, 21.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20261110104680 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Д. срещу „Аксес Файнанс“ АД искова молба, която е редовна, а предявените с нея исковедопустими. Съдът намира наведените с отговора на исковата молба доводи относно нередовност на исковата молба за неоснователни, като счита, че същата отговоря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК. Изложентие в нея твърдения сочат и за наличие на интерес от предявяване на установителния иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за кредит, като настоящият съдебен състав не споделя изразеното в отговората на исковата молба становище за недопустимост на същия.

Ищцата е представила документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за допустимо и относимо към предмета на спора, поради което същото следва да бъде уважено.

Предвид инкорпорираната в отговора на исковата молба справка за постъпили по договора суми и допусната експертиза, съдът намира, че следва да остави без уважение искането на ищцата за задължаване на ответника да представи посочените в исковата молба справки. На същата следва да бъде предоставена възможност да конкретизира искането си в останалата част.

Отправените от ответника доказателствени искания съдът намира за неотносими към предмета на спора, поради което същите следва да бъдат оставени без уважение.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.140а ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед на което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.12.2026г. от 15:20 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца - препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените от ищцата документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Р., възнаграждението на който ще бъде определено след представяне на справка-декларация и заплатено от бюджета на съда.

Вещото лице да се уведоми за възложените му с настоящото определение задачи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника по реда на чл.190 ГПК да представи посочените в исковата молба извлечения, като УКАЗВА на същата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да конкретизира конкретните документи от кредитното досие, за които отправя искане ответникът да бъде задължен да представи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ съдържащите се в отговора на исковата молба доказателствени искания на ответника.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, евЗЗД вр.чл.22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит

„Бяла карта“ с кредитен иднитгификационен

№929090/03.06.2021г. е недействителен поради противоречието му със закона, както и кумулативно съединен с него иск с правно основание члл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 661,72 евро, представляваща платена при изначална липса на основание сума въз основа на нищожния Договор за потребителски кредит

„Бяла карта“ с кредитен иднитгификационен

№929090/03.06.2021г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищцата И. П. Д. твърди, че на 03.06.2022г. сключила с „Аксес Файнанс“ ООД Договор за кредит „Бяла карта“ с кредитен иднитгификационен №929090/03.06.2021г., по силата на който ответното дружество поело задължение да й предостави револвиращ кредит под формата на кредитен лимит с размер 1 100 лева, която сума потребителят е следвало да върне при условията и в сроковете съгласно договора.

Сочи, че в договора бил посочен единствено общ размер на ГПР, като от съдържанието му не можело да бъде направен извод за начина на неговото формиране.

Поддържа, че в договора било уговорено и задължение за предоставяне в рамките на три дни от сключването на договора на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство, което следвало да отговаря на строго определени изисквания, неизпълнението на което било скрепено с начисляване на неустойка, изчслима като процент от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото месечно задължение, начислявана за всяко отделно неизпълнение. Заявява, че в рамките на действието на договора е усвоила сума в общ размер на 2 526,74 лева, като е заплатила на кредитора под формата на ежемесчни вноски сума в общ размер на 3 820,96 лева, с която били погасявани и начислените от кредитора неустойки и такси. Поддържа, че същите не били включени като разходи по кредита при формиране на ГПР, като счита, 2 че посоченото несъмнено противоречи на изискванията на ЗПК и води до недействителност на договора. Отделно счита, че размерът на уговорената в договора взнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава приетия от съдебната практика като критерий трикратен размер на възнаградителната лихва. В тази връзка поддържа, че недействителността на уговорената клауза за възнаградителна лихва влече нищожност на целия договор, тъй като същата нито може да бъде заместена по право, нито договорът би бил сключен без нея. Излага съображения и относно недействителността на клаузата за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, като счита, че в случая същата не изпълнява типичните за нея обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Поддържа, че с нейното уговаряне се заобикаля и императивното изискване на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, съгласно която при забава длъжникът дължи единствено законна лихва. Счита, че същата представлява разход по кредита, който надвишава размера на уговорената възнаградителна лихва и който в нарушение на изискванията на закона не е включен в ГПР с цел заобикаляне на нормативно предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК негов максимален размер. Обосновава, че уговорените в чл.21, ал.4 и ал.5 от договора такси също представляват разход по кредита, неотчетен в посочения в договора ГПР. Предвид недействителността на договора, счита, че заплатената от нея сума в размер на 1 294,22 лева, представляваща разликата между общо платенито от нея суми по договора и размера на усвоената главница, е получена от ответното дружество при начална липса на основание, поради което същото дължи нейното връщане. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявените искове.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че за ищцата липсва интерес от съединяване на установителен иск за недействителност на процесния кредит с осъдителен иск за връщане на недължимо заплатена по него сума, доколкото при разглеждане на последния ще бъде обсъден и въпросът за действителността на договора. Поддържа наличие на злоупотреба с право от страна на ищцата, като се излагат подробни съображения относно недобросъвестното предявяване на искове с цел генериране на разноски. Сочи и конкретни нередовности на исковата молба, като отправя искане към съда за даване на указания за тяхното отстраняване. По същество заявява, че не оспорва сключването на договора между страните, като пояснява, че се касае за кредитен продукт, с който на потребителя се предоставя револвиращ кредит под формата на разрешен кредитен лимит, усвоим посредством платежен инструменткредитна карта, като потребителят сам решава кога и как да усвоява суми по него.

Поддържа, че същият отговаря на изискванията за неговата действителност.

Обосновава, че след като ГПР се изчислява по законовоустановена формула, то в съдържанието на договора не следва да бъде включена „ясно разписана методика“ за неговото формиране, още повече че уговорената възнаградителна лихва е във фиксиран, а не променлив размер, като счита, че е достатъчно да бъде посочен единствено неговия цифров израз. Заявява, че същият е в рамките на допустимия от закона размер и не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Оспорва с договора да е предвидено задължение за заплащане на такси и неустойки. Намира за неоснователни твърденията, че уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. В случай че съдът намери за основателни доводите на ищцата в тази връзка, счита че клаузата би била действителна за допустимия размер на 3 възнаградителната лихва. Въз основа на изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

В тежест на ищцата е да докаже, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит

„Бяла карта“ с кредитен иднитификационен

№929090/03.06.2021г. с посоченото съдържание, твърдените от нея пороци, както и че предала на ответника сумата от 661,72 евро

В тежест на ответника е да докаже възраженията си за действителност на договора, както и наличие на основание за получаване и задължане на заплатените от ищцата суми.

С оглед становището на страните и на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Бяла карта“ с кредитен иднитгификационен №929090/03.06.2021г.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4