Решение № 604 от 29.04.2026, Административен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 604

Смолян, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - III състав, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20267230700074 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 4, във връзка с чл. 9б от ЗМДТ, във връзка с чл.126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба подадена от „МЕГАСТИНА 13” ЕООД, [ЕИК] с адрес за кореспонденция - [населено място], [улица], ет. *, чрез адв. П. И., срещу Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № 2025-137-1 от 29.10.2025 год. издаден от Ю. К., орган по приходите в отдел „Местни данъци и такси” при О. Ч. в размер на 7986.48 лв. от които ДНИ - 2269.43 лв. и ТБО - 5717.05 лв.

В жалбата се сочи, че АУЗ е незаконосъобразен, тъй като административният орган в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ е определил задълженията на дружеството за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци върху отчетната стойност, а не данъчната оценка на процесния имот, тъй като е счел, че имотът е нежилищен, въпреки че е апартамент. Единственият довод за „търговския характер“ на имота е че се намира в сграда по смисъла на „чл. 28, ал. 2, т. 1 от Наредба №7“ без да е посочено пълното наименование на наредбата или датата на издаването й, което да позволи идентификацията. В случай, че административният орган има предвид Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, то цитираният текст от същата, а именно чл. 28, ал. 2, т. 1 няма връзка със случая. Освен това се твърди, че идентификаторът на процесния имот е ***, който не е посочен в Решението, което потвърждава АУЗ и в което се установява, че СОС с идентификатор *** е, включен в издадената категоризация на хотел „К." в к.к. П., т.е. категоризиран е за туристическа дейност и се ползва за осъществяване на такава дейност, при което административният орган е разглеждал друг самостоятелен обект, за да потвърди акта. Твърди се, че имотът е жилищен и е ползван за жилищни нужди, а не като търговски обект.

Освен това процесният имот е определен погрешно като курортен обект за настаняване и подслон, а в действителност представлява жилище.

Собствените на „МЕГАСТИНА 13“ ЕООД апартаменти отговарят на дефиницията за жилище, § 5, т. 29 и 30 от ДР на ЗУТ която го определя като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди: има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение.

Предназначението на имота е видно, както от нотариалния акт за обекта (Приложение 1), в който изрично е посочено предназначение на обекта: жилище, апартамент, така и от кадастралната карта и кадастралните регистри, чието извлечение е приложено към настоящата жалба (Приложение 2).

Оспорва се твърдението на административния орган, че процесният имот е категоризиран за туристическа дейност. Сочи константната съдебна практика на Конституционния съд на [държава] и на Върховния административен съд, съгласно която от значение е предназначението на имота, а не начинът на използването му - дори да бъде използван за нежилищни нужди, по смисъла на чл. 21 ал. 1 ЗМДТ, имотът остава жилищен.

Излагат се доводи, че в случая, административният орган смесва елементите за определяне на подоходния данък с тези за определяне на имуществения данък. Конституционният съд определя това за недопустимо и сочи практика.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. П. И.-А., която поддържа жалбата. Сочи, че Законът за местни данъци и такси не поставя условие жилищата на предприятията да се облагат като търговски обекти само поради факта, че са собственост на предприятие, както и че са разположени в апарт хотели да се облагат по различен начин заради месторазположението си, вкл. законът не поставя и изискване жилищата, които се отдават под наем да се облагат различно. Освен това твърди, че не са представени доказателства за евентуалните твърдения на ответника, че имота е разположен в апарт хотел, търговска сграда или е категоризиран, още по-малко доказателства за отдаване под наем или за каквато и да е търговска цел.

Ответникът по оспорването - Началник отдел „Местни данъци и такси“ към О. Ч. се представлява от адв. Н., който оспорва жалбата.

На първо място сочи, че според анализа в Допълнителните разпоредби на ЗУТ, следва да се вземе предвид дали имота е за задоволяване на жилищни нужди и дали е приложимо за юридическо лице, каквото е оспорващата страна. Също счита и че следва да се съобрази и местоположението на въпросния обект като в административната преписка е надлежно установено предназначението, а именно апарт хотел, т.е да се осъществява стопанска дейност. И на следващо място, трябва да се вземе в предвид обстоятелството, за какво е бил ползван и за какво юридическото лице ползва този имот. Ако юридическото лице използваше собствеността си за да обезпечи жилищни нужди на физически лица – негови служители, управители или пр., това би могло да бъде установено в настоящото производство и да се потърси обосновка на претенцията този обект да представлява жилище, подобни доказателствени усилия обаче не са направени, като се прави опит доказателствената тежест да бъде прехвърляна към административния орган, който да установя обстоятелства, които ползват изцяло защитната теза на оспорващата страна. За административното производство, което се е развило, е било достатъчно обстоятелството, че е установено по надлежния ред, че въпросното жилище съгласно отреждането в кадастралната карта, всъщност се използва за реализация на търговска дейност. Дори да не се използва за реализация на търговска дейност, не се установява да се ползва за задоволяване на жилищни нужди.

Претендира присъждането на съдебни разноски за тази инстанция.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните, мотивите на оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК и тези, изложени в решение № 26-00-367-001/15.01.2026 г. на Началника на отдел „МДТ“ към [община], събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Административен съд - [област] в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, тъй като издадения административен акт влияе неблагоприятно върху правната сфера на оспорващия. Спазен е преклузивния срок за съдебно оспорване, налице са всички положителни и отсъстват отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на оспорване. Спазени са особените изисквания на чл. 156, ал. 2 ДОПК.

Преценена така, жалбата е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество. С оспорения акт, оправомощен за орган по приходите със заповед № 434 от 01.12.2015 год. на Кмета на О. Ч. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1-4 и чл.9б от ЗМДТ на оспорващия „МЕГАСТИНА 13“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *, [населено място], р-н В., [улица]по чл.8 от ДОПК за периода 1.01.2023 г. до 31.12.2025 г. съгласно декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/04.11.2022 г. са определени Данък върху недвижимите имоти и Такси за битови отпадъци, изчислени към 29.10.2025 г. в размер на седем хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и 48 стотинки, от които 5793.49 лв./ 2962.14 € за Такси за битови отпадъци и Данък върху недвижимите имоти 2413.94 лв. 1234.23 €, общо 8207.38 лв./ 4083.42 €, като са определени за общо дължими 7986.48 лв..

Установените с настоящия акт задължения за довнасяне са в размер общо на 6759.02 лв./ главница / 3455.83 € (словом: шест хиляди седемстотин петдесет и девет лева и 02 стотинки / три хиляди четиристотин петдесет и пет евро и 83 евро цента) и лихва за просрочие изчислена към 29.10.2025 г. в размер на 1227.46 лв. / 627.59 € (словом: хиляда двеста двадесет и седем лева и 46 стотинки / шестстотин двадесет и седем евро и 59 евро цента) за които е определено, че следва да се внесат в 14 - дневен срок от датата на връчване.

Същите се отнасят за партиден № 7110F14345, в [населено място], к.к. П. № К. ап. *, ет.*, представляващ Сграда(и) с Идентификатор на поземления имот: ***, а именно Търговски обект с идентификатор *** с година на построяване 2010 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 74.74 кв.м, в това число: РЗП на обекта 74.74 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м с данъчна оценка на обекта към 2025 г. 32517.00 лв. /16625.68 €, отчетна стойност 224120.51 лв. /114591.02 € и данъчна оценка 32517.00 лв./ 16625.68 € за притежаваната 1/1 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик и Гараж (търговски) с идентификатор *** с година на построяване 2010 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 16.06 кв.м, в това число: РЗП на обекта 16.06 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м с данъчна оценка на обекта към 2025 г. 5589.80 лв./ 2858.02 €, отчетна стойност 17273.89 лв./ 8832.00 € и данъчна оценка 5589.80 лв./ 2858.02 € за притежаваната 1/1 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик.

В настоящия случай, придобивайки имота от страна на дружеството е подадена декларация по реда чл. 14 с парт. № **********/10.02.2017 год., с която имотът е деклариран, като жилищен. В производство по осъществяване на данъчно - осигурителен контрол, по реда на чл.110 от ДОПК е издаден Протокол № 557/12.09.2022 г., с който се реализира проверка на подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ и конкретно, за установяване на съответствие на данните по посочената декларация ,след което издаден Акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 от ДОПК № 2025-137-1 от 29.10.2025 год. издаден от Ю. К. инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при [община]. Същия е осопрен и с Решение № 26-00-367-001/15.01.2026г. на В. К. С., на длъжност Началник отдел „Местни данъци и такси” към [община], в качеството си на решаващ орган на основание чл. 107, ал. 4 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 4, ал. 5, изречение второ от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е потвърден.

В решението се сочи, че с акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2025-137-1 от 29.10.2025 год. издаден от Ю. К. инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при О. Ч. е установен размерът на задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2023-31.12.2025 година, за друг нежилищен обект - описание апартамент с идентификатор ***, находящ се в сграда с предназначение - АПАРТАМЕНТЕН ХОТЕЛ, находящ се в к.к.П., [община].

Според депозираната от управителя на дружеството „МЕГАСТИНА 13” ЕООД жалба с вх. № 26-00-367/13.11.2025 г., спорът се свежда до това, дали декларираният от жалбоподателя имот, за който е определен данък недвижими имоти и ТБО за периода от 01.01.2023-31.12.2025 год. е жилищен или нежилищен. Прието е, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятия е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищни имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2. ’’Предприятия”, според § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ, са лицата по смисъла на Закона за счетоводството, сред които са и търговците по смисъла на Търговския закон, /чл. 2, т. 1 от ЗСч/, какъвто е жалбоподателят. В ЗМДТ липсват легални дефиниции на понятията „жилищен“ и „нежилищен“ имот. Това налага, за изясняване съдържанието на тези понятия, да се използват дефиниции на сходни понятия, съдържащи се в ЗУТ. Цитират се т. 30 на § 5 и т. 29 на същия параграф. Установено е, че видът на имота - апартамент не определя автоматично принадлежността му към жилищните имоти. Имот от такъв вид може да бъде и нежилищен, с оглед например офис, място за настаняване при реализиране на дейност по см. на ЗТ (какъвто е и настоящият случай) и пр. От анализа на легалните дефиниции, регламентирани в § 5, т. 29 и т. 30 от ДР на ЗУТ, на понятието „жилищна сграда” и понятието „жилище” следва изводът, че за да се определи имотът като жилищен меродавно е обстоятелството дали постоянно се обитава (§ 5, т. 29) и да е предназначен за задоволяване на жилищни нужди (§ 5, т. 30), а не дали имотът е апартамент, къща, вила и др.