Решение № 989 от 13.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 989 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100505956 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 13438 от 08.07.2024 г., постановени по гр. дело № 32312/2023г. на СРС, ГО, 45 състав, са отхвърлени предявените от „ЛАГРА“ ООД, срещу „РЕКОН-Р“ ЕООД и К. С. П., положителни установителни искове, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 538, ал. 1, вр. чл.

535 ТЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че „РЕКОН-Р“ ЕООД и К. С. П. дължат солидарно на ищеца сумата от 10 000 лв., по Запис на заповед от 15.08.2018г., с падеж на плащане 15.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2022г., до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК по ч.гр.д. № 62362/2022г. по описа на СРС, 45-и състав.

По предявеният от „ЛАГРА“ ООД, осъдителен иск с правно основание чл.

534 ТЗ „РЕКОН-Р“ ЕООД е осъдено да заплати на „ЛАГРА“ ООД, сумата от 10 000 лв., представляваща задължение по издадения запис на заповед, с която „РЕКОН-Р“ ЕООД, в качеството си на издател по запис на заповед се е обогатил във вреда на ищеца, като искът е отхвърлен по отношение на ответника К.С. П..

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „РЕКОН-Р“ ЕООД, и К. С. П., са осъдени да заплатят на „ЛАГРА“ ООД, сумата в размер на 663,88 лева, деловодни разноски.

1

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК „ЛАГРА“ ООД, е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „РЕКОН-Р“ ЕООД и К. С. П., сумата в размер на 2043,96лева, деловодни разноски.

Недоволен от първоинстанционното съдебно решение ответникът в първоинстанционното производство го обжалва в частта, в която дружеството-издател на Записа на заповед е осъдено по предявеният в условията на евентуалност иск за менителнично неоснователно обогатяване.

Поддържа, че в тази част решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, зъществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че прескрибрираният менителничен ефект има обезпечителна функция спрямо съществуващо между двете дружества каузално търговско правоотношение, възникнало по силата на тристранно споразумение от 15.10.2018г. Оспорва, че поемателят, не бил доказал основание за увеличаване на имуществото си с паричната сума по ефекта.

Поддържа, че въззивникът не е спестил разходи за погасяване на задължението по менителничния ефект, тъй като липсвало изобщо основание за ангажиране на отговорността му за твърдяното некачествено изпълнение. Поддържа, че приобщената доказателствена съвкупност не обуславя извод за противоправно поведение, нито причинна връзка между твърдяното лошо изпълнение на строителя и сторените разходи за ремонт. Поддържа се, че съдът е направил неверни фактически констатации при преценка на доказателствата, в частност изслушаната съдебно-техническа експертиза, която не посочвала конкретна причина за появата на „подкожушване“, а хипотетични възможности. Оспорва се доказателствената стойност на приобщените писмени доказателства.

Твърди се, че неправилно съдът едва с постановеното решение, в разрез с изготвения по делото доклад е преценил, че ищцът се домогва да ангажира гаранционната отговорност на ответника по чл. 163, ал. 3, вр. чл. 160, ал. 3 и чл. 21 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. С тези доводи моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от името на въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство „Рекон-Р“ ЕООД, чрез пълномощника – адв. М., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че от доказателствата по делото се доказва некачествено изпълнение от въззивника, който при първа рекламация, организира частичен ремонт за своя сметка, което поведение отъждествява с признание от негова страна за некачествено изпълнение. Посочва, че процесния случай се отнася до скрити недостатъци при извършените СМР.

Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал, изложените от ищеца фактически твърдения . Поддържа се неоснователно възражението за сторените от ответника разходи, доколкото същото е заявено за пръв път с въззивната жалба, а и се явява неотносимо към претенцията с правно осноание чл. 543 ТЗ, която се формира от поетото задължение по Записа на заповед. С тези доводи моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

В частта, в която са отхвърлени предявените от „ЛАГРА“ ООД, срещу „РЕКОН-Р“ ЕООД и К. С. П., положителни установителни искове, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 538, ал. 1, вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че „РЕКОН-Р“ ЕООД и К. С. П. дължат солидарно на ищеца сумата от 10 000 лв., по Запис на 2 заповед от 15.08.2018г., с падеж на плащане 15.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2022г., до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК по ч.гр.д. № 62362/2022г. по описа на СРС, 45-и състав, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Лагра“ ООД срещу К. С. П. иск с правно основание чл. 534 ТЗ за осъждане на К. П. в качеството му на авалист по Запис на заповед да заплати на „ЛАГРА“ ООД, сумата от 10 000 лв., представляваща задължение по издадения запис на заповед, с която „РЕКОН-Р“ ЕООД, като издател по запис на заповед се е обогатил във вреда на ищеца, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговорът на въззивна жалба и след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим, а по отношение на правилността му, въззивният съд намери следното:

Предмет на въззивната проверка е предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, с предмет менителнична претенция на „Лагра“ ООД за неоснователно обогатяване със сумата от 10 000 лв., предявен срещу „Рекон-Р“ ЕООД, в качеството му на издател по запис на заповед, издаден на 15.10.2018г.

Искът по чл. 534 ТЗ е специален менителничен иск, уреден с нарочна разпоредба на ТЗ и като такъв, изключва общия иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Активната процесуална легитимация по този иск принадлежи на приносителя на запис на заповед, чиито менителнични искове са прескрибрирани, поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на пряка менителнична претенция срещу издателя на ценната книга, или неизвършване на необходимите действия за заплащане на правата по тях.

Правопораждащият фактически състав за възникване на вземането по специалният иск с правно основание чл. 534 ТЗ, включва: наличието на действителна от външна страна ценна книга и произтичащо от нея валидно задължение за плащане; прескрибриране на ефекта, поради погасяването по давност на менителничните искове. Специфичното по въпроса с неоснователното обогатяване по менителничното неоснователно обогатяване се свежда до това, че за наличието на претърпяна вреда от невъзможността да бъдат реализирани правата по Записа на заповед, не е необходимо да се установява разместване на имуществени блага, а за основателността му е достатъчно констатирането на невъзможност за реализиране на правата по ценната книга, респ. настъпилата в патримониума на поемателя вреда се съизмерява до размера на инкорпорираното в ценната книга парично вземане, което е довело до увеличаване имуществото на платеца, в който смисъл е 3 константната и еднопосочна практика на Върховния касационен съд /Решение № 42 ОТ 07.04.2009 Г. по т. д. № 453/2008 Г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 132 от 17.06.2010г., по т.д. № 161/2009г., т.к. II т.о. на ВКС, Решение № 110 от 18.11.2012г., по т.д. № 949/2009г., т.к. I т.о. ВКС, Решение № 229 ОТ 06.01.2011 Г. по т. д. № 259/2010 Г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 135 от 20.12.2010г., по т.д. № 13/2010г., т.к. I т.о. ВКС и други/.

За да е редовен записът на заповед от външна страна, самият документ следва да е назован „запис на заповед“, като същият израз, освен в заглавието, следва да се съдържа и в текста на документа, съобразно разрешенията дадени с ТР №1/2015г. на ВКС.

За да е действителен записът на заповед следва да съдържа, посочените в чл. 535 ТЗ реквизити, с изключение на падежа, мястото на издаване и мястото на плащане, които спадат към категорията на презюмираните. Документ, който не отговаря на тези изисквания не представлява запис на заповед и не е в състояние да възпроизведе присъщите му правни последици.

В рамките на настоящото производство страните не спорят, а при извършване на дължимата от съда проверка за редовност на записа от формална страна, правилна е преценката на първоинстанционният съд, че представеният по делото Запис на заповед е валиден и удостоверява вземане на ищеца в посочения в менителницата размер.

Основният спор в рамките на настоящото производство е концентриран около въведеното от ищеца в исковата молба каузално правоотношение.

Според преобладаващата практика на Върховния касационен съд /така в Решение № 31 от 05.04.2012г., по т.д. № 55/2011 на ВКС, т.к. II т.о.;

Решение № 110 от 08.11.2010г. по т.д. № 949/2009г. на ВКС, т.к. I т.о., Решение № 90 от 10.09.2012г., по т.д. № 431/2011г. по т.к. II т.о. на ВКС, Решение № 135 от 20.12.2010г. по т.д. № 13/2010г., т.к. I, т.о. на ВКС/ при възникнал между страните спор във връзка с твърденията за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу твърдените от ищеца факти и обстоятелства, след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество следва да провери и фактите и обстоятелства, свързани с твърдяната каузална сделка, съответно - дали твърдяното вземане по тази сделка съществува или – не. Кредиторът следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането му, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект /тъй като в процесния случай, каузалното правоотношение е въведено от ищеца – кредитор/, а длъжникът – да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/, или лични, основание на отношенията му с кредитора.

Страните не спорят, че са обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор - Тристранно споразумение и приложение № 1 към него, по което ответникът „Рикон-Р“ ЕООД се задължил да извърши строителномонтажни работи по полагане на външна топлоизолация и мазилка на обект „Четириетажна жилищна сграда с магазин“ в УПИ V-543, кв. 49 В, м.зона В-17, СО район „Илинден“, с административен адрес: бул. „Ген. Н. Г.

Столетов“ № 12 във вид осигуряващ получаване на удостоверение за въвеждането на обекта в експлоатация. Със сключеното споразумение между ищеца и ответника – подизпълнител е постигната договореност за издаването на Запис на заповед от „Рикон – Р“ ЕООД, авалиран от К. П., с поемател 4

„Лагра“ ООД като гаранция за добро изпълнение в размер на 10 000лв.

Страните не спорят, че Записът на заповед, предмет на настоящото производство обезпечава именно договорното задължение за добро изпълнение на уговорените строително – монтажни работи.