Решение № 541 от 25.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000500631 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 09.01.2023г по гр.д. № 14774/2019г Софийски градски съд е осъдил Д. С. П. да заплати на Н. К. Р. сумата от 15 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие побой , нанесен му от ответника на 10.10.2016г, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 30 000лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС е влязло в сила в осъдителната си част.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца Н. Р. , представляван от адв. Г., предоставящ правна помощ, в отхвърлителната част, с оплаквания, че съдът неправилно е преценил установените от ищеца претърпени неимуществени вреди и присъденото обезщетение е занижено, а не е справедливо, в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част , а предявеният иск да бъде изцяло уважен.

Ответникът Д. П. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.

В о.с.з. въззивникът се явява и се представлява от адв. Г., който поддържа

1 въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

Въззиваемата страна не се представлява в о.с.з.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

С оглед изложеното съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца на деликтно основание- поради нанесен му побой от ответника.

Разпоредбата на чл.45 и сл. ЗЗД проглася общото правило , че всеки е длъжен да поправи вредите , които виновно е причинил другиму. В ал.2 на с.чл. законодателят е създал презумпцията, че вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Обезщетение на процесното основание , съгласно чл.51 от ЗЗД се дължи за всички вреди - имуществени и неимуществени, пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно изложеното в тежест на ищеца е да установи наличието на едно противоправно действие или бездействие, предприето от ответника, което му е причинило вреда, както и причинната връзка между действие и вреда. На осн. чл.154 от ГПК ответникът е този който следва да докаже липсата на вина в Д.ието му , като обори по категоричен начин създадената презумпция за вина.

С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част и решението на СГС е влязло в сила за обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 15 000лв, дължими се на процесното основание/ се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ответникът дължи на ищеца заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нанесения му побой на 10.10.2016г от ответника в гр. Нови Искър, кв. Курило.

Единствено спорен е размера на дължимото се от ответника на ищеца 2 обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.

В о.с.з. на 23.05.2022г е изслушано заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р М., според който от нанесения му побой ищецът е получил счупване на долната фаланга на третия пръст на дясната ръка, счупване на четвърта дланна кост на същата ръка, с гипсова имобилизация, разкъсно – контузна рана в тилната обхват на главата, кръвонасядания и двойни ивицисти на кръвонасядания по гърба и левия крак. Според вещото лице счуването на четвърта дланна кост на дясната ръка и трети пръст на същата ръка са причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията дясната ръка за срок не по - малък от 2 месеца при обичаен ход на възстановяване. При прегледа вещото лице е установило, че средният пръст на дясната ръка е отклонен настрани на около 25 градуса. Движенията в ставата на долно- средните фаланги на третия пръст на дясната ръка са ограничени с 70 %, на крайна става на третия пръст са ограничени с 34 %. Нарушен е пълния захват на дясната ръка с третия пръст. При свиване на ръката в юмрук пръстът стои нагоре спрямо другите.Силата на захвата на двете ръце е еднакъв. Според вещото лице затруднената двигателна функция на третия пръст на дясната ръка ще остане за цял живот.

В същото съдебно заседание е изслушана свидетелката Д., майка на ищеца, , която установява, че на следващия ден след инцидента тя го е видяла. Заварила го е с гипсирана дясна ръка, с кръв по главата и рани по гърба и ръцете. Веднага го е завела на лекар, като е трябвало да се изчака да се види в какво състояние ще бъде след свалянето на гипса, но впоследствие наместването се оказала несполучливо и се е наложило второ наместване. Според свидетелката след инцидента й се е е наложило да започне да посещава ищеца минимум два пъти седмично в Курило, за да се грижи за хигиената му и му носи провизии. Свидетелката установява, че ищецът е престанал да идва при нея в кв. Дружба. Според свидетелката ръката на ищеца е с променена форма и до днес не може да прави с нея нищо. Свидетелката установява, че ищецът е страдал психически и се е дистанцирал от приятели.

Показанията на свидетелката са повърхостни, но доколкото същата съобщава факти, които лично е възприела и които са житейски логични съдът счита, че може да кредитира свидетелките показания.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези 3 обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.

Обективно по делото е установено, че към момента на деликта ищецът е бил на 48години.

При определяне на размера на дължимото се на ищеца обезщетение настоящия съдебен състав отчита двете счупвания, които ищецът е претърпял на дясната си ръка, сравнително краткия възстановителен период, непълното възстановяване на третия пръст на ръката на ищеца, както и обстоятелството , че първоначално, поради обездвижване на ръката ищецът е имал нужда от помощ в ежедневието си, което безспорно е затрудняващо го обстоятелство, отчита и променения начин на живот на ищеца, установен от разпитания свидетел. При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява и стандарта на живот в страната към момента на причиняването на увреждането-2016 г , доколкото обезщетението не следва да има за последица неоснователно обогатяване на ищеца по делото. С оглед изложените обстоятелства съдът приема, че за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди му се държи обезщетение в размер на 15000лв. С посочената сума съдебният състав приема, че справедливо се обезщетяват доказаните вредите на този ищец , поради което над посочената сума исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Върху така определеното обезщетение , на осн. чл. 84,ал.3 от ЗЗД – от момента на деликта – ответникът дължи обезщетение за забава.

Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата страна.Тази страна не претендира и не доказва направени разноски пред настоящата инстанция.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260041 от 09.01.2023г постановено по гр.д. № 14774 /2019г по описа на Софийски градски съд, ГО, I-16 състав, изцяло.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5