Решение № 672 от 18.05.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. Велико Търново, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.МИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от В.МИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110102632 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, в която се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за кредит ***, съгласно който ищецът се задължил да предостави на ответника сумата от 1000 лв., а последният поел задължение да я върне заедно с начислената договорна лихва от 346,50 лв., в срок до 27.10.2025г. на 20 месечни вноски. Навеждат се твърдения, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора като на 06.03.2024г. чрез паричен превод към EasyPay предал посочената сума на длъжника и че последният просрочил плащането на дължимите месечни вноски, в резултат на което кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Изтъква се, че от неизпълнението за кредитора възникнало право да претендира плащане на сумите от 1000 лв. за главница и 272,25 лв. за договорна лихва за периода от 06.03.2024г. до 30.01.2025г. и че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд, връчена по чл. 47 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми по договора са дължими като отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение както и за присъждане на разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез назначения особен представител, в който навежда доводи, че не е страна по процесния договор, че същият е нищожен поради противоречие с изискванията на Закона за потребителския кредит, че кредиторът не е изпълнил задължението си да предаде претендираната главница от 1000 лв. и че липсват предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Поради изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

По искане на ответника, ищецът предоставил преддоговорна информация по електронна поща за сключване на кредит при следните условия: размер на кредита – 1000 лв.; възнаградителна лихва – 346,59 лв.; срок за погасяване - до 27.10.2025г. на 20 месечни вноски; ГПР по кредита - 48,44 %; лихвени процент – 40,15 %; предоставяне на обезпечение, а при неизпълнение – плащане на неустойка от 582,78 лв. на вноски съгласно погасителния план. Ответникът изразил съгласие за възникване на правоотношението чрез изявление по телефон и видеовръзка, което е прието от ищеца и между тях е сключен Договор за кредит *** с посочените по-горе параметри. Според чл. 3, ал. 1 от договора Б. И. се задължил в петдневен срок да предостави обезпечение чрез двама поръчители или банкова гаранция, които да се одобрят от кредитора, а при неизпълнение - да плати неустойка от 582,78 лв. по чл. 3, ал. 2. В чл. 8 от договора страните уговорили възможност за обявяване предсрочна изискуемост на кредита при забава на две погасителни вноски, чрез уведомление по електронна поща на потребителя. Кредитополучателят не предоставил обезпечение като на 06.03.2024г. сумата по договора му е преведена от кредитора чрез системата на „Изипей” AД, за което Б. И. получил уведомление по електронна поща от адрес *** В същото се съдържали данни за погасителен план, съответстващи на уговорения в договора при сума за връщане от 1929,28 лв. Последвало неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да погасява дължимите месечни вноски като на 14.02.2025г. той получил уведомление от кредитора по електронна поща за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. По заявление на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД е издадена заповед за изпълнение срещу Б. И. по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд за вземания от 1000 лв. /511,29 евро/ за главница и 272,25 лв. /139,20 евро/ за договорна лихва за периода от 06.03.2024г. до 30.01.2025г., която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

Особеният представител на ответника оспорил истинността на договора за кредит, в резултат на което е открито производство по чл. 193 от ГПК. От заключението на допуснатата съдебна техническа експертиза се установява, че между страните е осъществена електронна кореспонденция с предоставяне на лични данни за сключване на процесния договор за кредит, поради което оспорването е недоказано.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Между страните валидно е възникнало твърдяното в исковата молба заемно правоотношение, сключено по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Кореспонденцията за предоставяне на кредита е водена по електронна поща, телефон и видеовръзка като потребителят се е регистрирал в уебсайта на доставчика, а извършените по този начин изявления на страните имат доказателствена сила съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

При съвкупния им анализ с останалите писмени доказателства се достига до извод, че след 2 предоставяне на преддоговорната информация по чл. 8, ал. 1 от ЗПФУР, вр. чл. 5, ал. 2 от ЗПК, ищецът се е съгласил да получи 1000 лв. при посочените от ответника условия като след одобрение и предоставяне на индивидуален номер на договора, последният е превел посочената сума чрез системата на „Изипей” AД, която впоследствие е изплатена на Б. И..

По делото липсват доказателства за изпълнение на задължението на потребителя да погаси дължимите вноски по кредита, който на основание чл. 8, ал. 2 е обявен за предсрочно изискуем.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което за него са приложими както разпоредбите на ЗПФУР, така и тези на ЗПК. Клаузата, в която е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение от потребителя след отпускане на кредита е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Уговарянето на неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции води до нищожността й, защото противоречи на принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез неустойката се цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на ищеца да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за ответника по смисъла на чл. 92 от ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на допълнително възнаграждение за предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което клаузата, с която е уговорена е нищожна и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Посочените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал.

4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви и неустойка. От изложеното се достига до извод, че претенцията за вземането за главница, за което е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд, е основателна и следва да бъде уважена, а искът за вземането за договорна лихва следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения за вещо лице и за особен представител от 456,74 евро както и разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 29,82 евро, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско 3 дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на Б. Й. И. с ЕГН: ********** от ***, че дължи на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” №17, aп. 1, сумата от 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента/ - главница по Договор за кредит ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2025г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение *** по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Отхвърля като неоснователен предявения от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” №17, aп. 1, срещу Б. Й. И. с ЕГН: ********** от ***, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, относно установяване съществуване на вземането от 139,20 евро - договорна лихва за периода от 06.03.2024г. до 30.01.2025г. по Договор за кредит ***, за което е издадена заповед за изпълнение *** по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Приема за недоказано, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 193 от ГПК, заявеното от ответника Б. Й. И. с ЕГН: **********, оспорване истинността на представения от ищеца „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810, Договор за кредит ***, че същият е неистински тъй като не е сключен от Б. Й. И. като потребител.

Осъжда Б. Й. И. с ЕГН: ********** от ***, да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК:

201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” №17, aп. 1, сумата от 456,74 евро /четиристотин петдесет и шест евро и седемдесет и четири цента/, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 29,82 евро /двадесет и девет евро и осемдесет и два цента/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4