Решение № 441 от 14.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Бургас, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.а Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20242100500668 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Н. Я. Г., чрез адв. Валентина Стоянова от Адвокатска колегия – Бургас, срещу отказ на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд – Бургас, да прекрати изп. д.

№ 2578/2021 г., обективиран в постановление с изх. № 7910/18.03.2024 г.

Жалбоподателят счита, че ЧСИ незаконосъобразно е отказал да прекрати изпълнителното дело, тъй като изпълнителните листове, въз основа на които е образувано, са издадени на 11.10.2012 г., а делото е образувано за първи път на 02.09.2021 г. Поради това жалбоподателят счита, че давността е изтекла преди образуването на изпълнителното дело. Изтекла била давността и за вземанията на присъединения взискател – Национална агенция за приходите. Жалбоподателят сочи, че е направил възражение за изтекла давност в молба до ЧСИ от 14.03.2024 г. Дори и предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да не са налице, според жалбоподателя изпълнителното дело следва да се прекрати поради изтекла давност. Позовава се и на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, според която не са действия по изпълнението и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, изпращането на справки, набавянето на документи и др., в това число назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение и др. Жалбоподателят моли отказът на 1

ЧСИ да бъде отменен и вместо това изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК или на основание изтекла погасителна давност. В молбата е направено искане и за спиране на изпълнителното дело на основание чл. 438 ГПК.

Взискателят „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е подал писмено възражение, в което сочи, че жалбата е недопустим поради неспазване на срока за обжалване. Евентуално взискателят счита, че молбата е неоснователна, тъй като изтекла погасителна давност преди изпълнителното дело не е основание за прекратяването му, а от образуването на делото не са изтекли две години, без да е извършвано изпълнително действие. Претендира деловодни разноски.

ЧСИ Таня Маджарова е депозирала мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК. В тях заявява, че молбата е допустима, но неоснователна. Излага хронологията на изпълнителното дело. Становището на съдебния изпълнител е, че делото не следва да се прекратява, тъй като взискателят е бил активен и не са налице две години, в които да не е извършвано изпълнително действие.

По допустимостта:

Съдът намира, че жалбата не е просрочена. Препис от постановлението с отказа на ЧСИ е пратено на длъжника на посочения от него електронен адрес на 25.03.2024 г., но липсва потвърждаване съгласно чл. 41а, ал. 2 ГПК.

ЧСИ е следвало да връчи постановлението по общия ред. Тъй като не го е направил, следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

В допълнение, жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на данните по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното дело е образувано на 15.07.2021 г. по молба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД. Към молбата са приложени изпълнителни листове от 11.10.2012 г., издадени от Районен съд – Бургас по ч. г. д. № 7243/2012 г. и ч. г. д. № 7244/2012 г. въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК. В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане ЧСИ да провери дали длъжникът има банкови сметки и да наложи запор върху тях, както и да опише движимите вещи, находящи се в дома му. На ЧСИ е възложено да извършва действия по изпълнението на основание чл. 18 ЗЧСИ. Съобщението за образуване на изпълнителното дело е връчено на длъжника по реда на чл. 47 ГПК.

Върху изпълнителните листове е отбелязано, че срещу длъжника е имало образувано изп. д. № 253/2013 г. (първата цифра не се чете ясно), прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 08.06.2020 г., както и изп. д. № 919/2013 г., прекратено на същото основание, считано от 18.06.2020 г.

На длъжника е наложен запор върху лекия му автомобил. Запорното 2 съобщение е получено от длъжника на 29.09.2021 г.

На 27.10.2021 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника.

С молба от 06.06.2023 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е поискало да бъдат наложени запори върху банкови сметки на длъжника, ако бъдат открити такива, евентуално да се насрочи опис на движимите вещи, находящи се в дома му.

На 13.03.2024 г. длъжникът е бил уведомен от ЧСИ, че е насрочен опис на движимите вещи в адреса, на който пребивава, който да се извърши на 28.03.2024 г.

С молба от 14.03.2024 г. длъжникът, чрез адв. Валентина Стоянова, е помолил делото да бъде прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност, евентуално поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С постановление от 18.03.2024 г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело с мотиви, които са изложени по-горе.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Погасяването на вземането по давност не е основание за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като съдебният изпълнител не може да извърши такава преценка. Делото може да бъде прекратено поради тази причина само ако бъде представено влязло в сила съдебно решение по чл. 439, ал. 1 ГПК.

Очевидно е, че не са налице и предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото от образуването му на 15.07.2021 г. няма период от две години, през който да не са извършвани изпълнителни действия, респективно взискателят да не е искал извършването на такива. Безспорно е, че по смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, налагането на запор и възбрана, както и описът на движими вещи с цел продажбата им представляват същински изпълнителни действия. В случая на 29.09.2021 г. е наложен запор, а на 27.10.2021 г. – възбрана. На 06.06.2023 г. е поискано извършване на запор и описване на движими вещи с цел продажбата им.

Следователно не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

ЧСИ правилно е отказал да прекрати изпълнителното дело, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид произнасянето на съда по жалбата, е безсмислено да се произнася по искането за спиране на изпълнителното дело.

По разноските:

На взискателя се полагат разноски за процесуално представителство. В случая те се определят от съда, тъй като взискателят е представляван юрисконсулт. Предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че се полага възнаграждение в размер на 100 лв.

3

Така мотивиран, Окръжен съд – Бургас

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. Я. Г., ЕГН **********, чрез адв. Валентина Стоянова от Адвокатска колегия – Бургас, срещу отказ на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд – Бургас, да прекрати изп. д. № 2578/2021 г., обективиран в постановление с изх. № 7910/18.03.2024 г.

ОСЪЖДА Н. Я. Г., ЕГН **********, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4