Решение № 19062 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19062 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110125340 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т., с която са предявени срещу Н. Б. Н. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1157,60 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ в гр.С., сумата от 21,20 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.03.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.07.2020г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 189,19 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2017г. до 10.07.2020г. и сумата от 4,21 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 10.07.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32498/2020г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът „Т. твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот за исковия период въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, както и стойността на услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на продавача (ОУ 2016г., в сила от 11.08.2016г.). Твърди, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32498/2020г. по описа на СРС, 145 състав. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

Ответникът Н. Б. Н. чрез назначения й особен представител адв. П. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и 1 размер. Оспорва да е клиент на топлинна енергия, тъй като не е собственик на процесния имот или титуляр на вещно право на ползване. Оспорва сключения договор за извършване на услугата дялово разпределение да е обвързал валидно страните, като счита, че решението за сключване на договора не е взето законосъобразно. Евентуално прави възражение за погасяване на част от претендираните задължения по давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице-помагач „Т. взема становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 25.02.1991г. на Б. е продаден недвижим имот, представляващ апартамент № 81, на VI етаж, в жилищната сграда на блок .“, гр. София, за който няма спор по делото, че е идентичен с процесния имот.

Установява се от представеното удостоверение за наследници, че Б. е починал на 06.07.2011г., като е оставил за наследници по закон – А. (син) и ответницата Н. Б. Н.

(дъщеря). Последната е приела оставеното й от баща й наследство, което следва недвусмислено от обстоятелството, че същата се е разпоредила с придобитата по наследство 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот през 2020г., което се установява от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 58 от 31.03.2020г. Следователно и при липса на други твърдения и доказателства за промяна в собствеността на процесния имот, се установява безспорно, че за исковия период от м.05.2016г. до м.04.2019г. ответницата Н. Б. Н. е била собственика на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент по силата на наследствено правоприемство, поради което се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ), като отговаря за задълженията за топлинна енергия за имота съобразно установени по-горе части.

2

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т. на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.

2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „Т., избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено на 20.10.2001г., видно от представения протокол от същата дата. Възражението на ответника срещу валидността на взетото решение за избор на ФДР от етажните собственици не следва да се разглежда в настоящото производство, доколкото е налице специален ред и преклузивен срок за оспорване на решенията на Общото събрание на ЕС, като ответникът не твърди, нито установява да е оспорвал решенията в рамките на такова производство и в предвидения срок. Отделно от това се установява, че за исковия период е осигуряван достъп на ФДР „Т. до имота, поради което съдът приема, че ответникът не е оспорвал извън процеса извършването на услугата дялово разпределение от третото-лице помагач.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице.

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответника е начислявана (доколкото радиаторите в имота са демонтирани), ТЕ за отопление на имот за 1 бр. щранглира по максимален специфичен разход на сградата (МСРС) по формула, предвидена в чл.

6.5 от Наредба 16-334, точността на който математически модел вещото е проверило и е в съответствие с отразената стойност от ФДР в изравнителните сметки. Начислявана е ТЕ за БГВ по показанията на два броя водомери, на които са извършени реални отчети за периода и документите за главен отчет са подписани (за периода, за който е имало главен отчет на хартиен носител, за останалия – отчитането е било дистанционно (чрез мобилно устройство)), като подписите не са оспорени в производството, както и ТЕ, отделена от сградната инсталация, изчислена по формула, предвидена в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на ТЕ за сгради – етажна собственост и в съответствие с измененията на Наредба 16-334 за топлоснабдяването, като е използвана инсталираната мощност на отоплителната инсталация, което е в съответствие с нормативните изисквания. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 2320,78 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – сума за връщане за сезон 2016г./2017г. и суми за доплащане за сезони 2017г./2018г. и 2018г./2019г.

Като собственик на 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот за процесния период от м.05.2016г. до м.04.2019г. задължението на ответницата Н. Б. Н. се равнява на половината от установената за дължима сума или на сумата в размер на 1160,39 лв.

3

С оглед извода за основателност на предявените искове за цена на ТЕ, следва да се разгледа своевременно заявеното от ответниците възражение за погасяване по давност на част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б.